Може би все пак ни е останал малко здрав разум – колкото да си поръчаме още от него за догодина?

В последната пълна работна седмица за годината Община Варна пак влезе доброзорно в ролята на дядо Коледа; роди се нова енергийна идея – за газов хъб; седем дни службите търсят един от шефовете си; културата е все така в центъра на общественото внимание, от което продължават да

губят и обществото, и културата.

Във Варна за пореден път се наложи общината да спасява Тубдиспансера. Въпреки всички планове и стратегии за здравеопазването, и тази година се оказа, че болницата, която поема грижите за белодробноболните от целия регион, пак е останала без пари. Също като миналата година по това време от варненския бюджет ще бъдат дадени 200 хиляди лева за заплати, и пак също като миналата година, ресорните съветници поискаха предложение за справяне с проблема през следващата година. Вероятно с усещането, че догодина същото ще правят и следващите общински съветници, докато здраве, бюджети и политика се въртят в един и същи кръг. Сумата за лекарски заплати обаче е малка в сравнение с

дяволчето, което изскочи от кутията

с оперативни програми, от които Варна очакваше пари. Над 8 милиона лева може да се окаже загубата от опита да се реши проблема с отпадните води на Златни пясъци. Удължаването на тръбата, вече финансирано с безлихвен заем и надежди за компенсиране от евросъюза, най-вероятно остава за наша сметка. Следващият етап, който наистина щеше да реши дългогодишната фекална драма – изграждането на пречиствателна станция, също е на практика спрян. И при властта на форумните мнения, конкуренцията на съседите и идеите за нови наказателни процедури спрямо Русия, туризмът ни може да потъне в този омагьосан кръг от процедури и физиологични отпадъци.

В зоната на здрача си остават

и магистрала "Хемус", и пристанищните промени, и собствеността в "Салтанат" /от което зависи как ще се промени този район от парка/ - все важни части от градския живот, заради които тази седмица варненският кмет нарече държавата "длъжник на Варна". И си позволи лукса да прояви оптимизъм, защото градът вече има лоби във властта заради двамата министри - Лиляна Павлова и Красен Кралев. Ако се окаже прав, можем да го запишем в графата "чудеса", защото варненското лоби във властта е онова нещо, за което слушаме обещания от 1990-та, все се озъртаме да го срещнем, но още не сме виждали как изглежда. И ако за Морската градина компромиси се постигнаха и без прехвърлане на собствеността, а за промените край пристанището мненията станаха повече от експертите и време за пауза и размисъл, то всяко ново бавене на магистрала "Хемус" означава

крачки назад в развитието на Варна

и след още няколко няма да има чудо, което да обърне ситуацията и да ни извади от омагьосания кръг на все по-малко инвестиции, все по-лоша среда, която води до още по-малко инвестиции... А икономическите оценки, рейтингите на страната в края на годината и зачестилите съвети към инвеститорите да внимават с правосъдието в държавата правят песимистичния вариант за "Хемус" още по-реален, което означава, че новата година трябва да започне с бързо измисляне как да се изтеглим сами за косите, докъдето можем. Малка компенсация дойде от задвижването на проекта за градския транспорт – приключиха почти всички избори и срокове за обжалвания и през октомври догодина има шанс придвижването във Варна

да си заслужи определението „европейско”

/с всички уговорки за задръстените тротоари и олющените фасади, покрай които ще минаваме/. През седмицата първо Русия потвърди пред Еврокомисията, че спира "Южен поток", а после комисията обеща следващия месец да направи „предложения за структурата на работна група по осигуряването на енергийната сигурност” на осемте държави, които участваха в проекта, включително и България. У нас пък се появи нова идея, която да компенсира изгубените очаквания – за газов хъб. Предложението е да складираме втечнен газ в хранилище край Варна и оттам Брюксел да го транзитира към Европа. Сега остава

да се намерят достатъчно пари за хранилище

и достатъчно газ за втечняване, при това на цена, на която Европа би я купила, за да не окажем в поредния илюзорен енергиен кръг. Засега във Варна само спря да работи офисът на "Южен поток", а идеята с газовия хъб край морето със сигурност няма да е достатъчна за отвличане на брюкселското внимание от проблема, за който ни натякват все по-остро – правосъдието и свързаните с него "екстри". Само тази седмица /освен скандала с френските фирми/ имаше оттеглена кандидатура за председател на Върховния касационен съд – на Лозан Панов, /който размисли, след като го блъсна кола/, а Висшият съдебен съвет си раздаде коледни бонуси. Като друг вид бонус

службите вече една седмица се въртят в кръг

не могат да открият къде е един от бившите им шефове. През седмицата беше депозирано и първото искане за оставка в кабинета – закономерно ДПС се възползва от бързия език на здравния министър и поиска оттеглянето му. Москов продължи да настоява, че права и отговорности вървят заедно в обществата, на които искаме да приличаме. Позицията му спечели подкрепата на спешните екипи, включително и във Варна, които първи усещат, че още не сме заприличали на въпросните общества. За Варна, между другото, въпреки медийно регистрираните случаи на нападнати екипи и заявено намерение за съдебна разправа, няма заведени дела, което е още един щрих към картината на доверието в правосъдната система. Иначе

казусът за линейките в гетата

приключи със стискане на ръце над споразумението да има полиция в критичните точки и ромски придружители в останалите, както и с предположението, че ако има роми-шофьори, това ще е още един буфер за недоволните. Вероятно роми-лекари ще са още по-голям буфер, само че за едното трябват поне осем години в училище, а за второто – почти още толкова в университет. А и така поставен, въпросът се връща някъде в началото на прехода, когато ромите бяха превърнати в евтина изборна сила и завъртяни в кръга от празни обещания и изчезващи възможности. Всъщност, доста роми са активни на избори не само когато са набутани в коптори, оставени на милостта на лихварите и ощастливявани с по 50 лева. Проверете в Каварна – там махалата си е нормален квартал, а не гето, плаща сметки и данъци,

праща си децата на училище и не бие докторите.

За проблемите си напомниха през седмицата и от кметството в "Младост". Там администрацията вече 19 години прилага на практика публично-частно партньорство с гражданите, като служителите са приютили в кабинетите си газовите разпределители на живеещите в блоковете, а те пък са прибрали част от архивите в мазетата при киселото си зеле. Общото между болежките и на ромите, и на медиците, и на администрацията е, че скорошно излизане от така начертаните им кръгове не се вижда, въпреки настъплението на оптимистичния коледен дух. Продължават броженията и на културния фронт. Макар че никой не се възползва от офертата да пийне вино от черепа на Слави Бинев, архонтът вече не е шеф на културно-медийната комисия в Парламента. От което има записана точка в полза на недоволните,

един мъченик за патриотите,

а за културата остана Поли Карастоянова. Този път първи скочиха от медиите, като радикално поискаха комисията изобщо да бъде разпусната, след като партиите и без това я ползват като магазия за депутати от втория ешелон. Макар че когато с глас или с равнодушие сме пратили Х броя депутати в парламента, /което включва правото им сами да си разпределят работата и постовете вътре/, вече е късно за протести кой точно какво ръководи, въпросът е защо изобщо е прекрачил прага. Но това е кръг, за който се сещаме, че е зле омагьосан винаги след като изберем, а не преди това.

Същото важи и за общинските съвети

и във Варна тази седмица имаше повод за размисъл. При поредното дело на общината срещу наемател, който не си изпълнява договора, осъдена за 19 хиляди лева се оказа общинската съветничка Благомира Александрова. Колоритната дама, известна не толкова с политическата си кариера, отказала да освободи кафенето към басейн "Приморски" след като й изтекъл договорът, но не плащала и наем за ползването извън договора. Ако не помните, след доста препирни дамата беше наложена за шеф тъкмо на спортната комисия, от която се очаква да се грижи за добруването на спортните имоти, сред които и басейнът. Можем само да се надяваме, че след решенията на две инстанции срещу съветничката

общината ще си прибере поне наемите.

През седмицата с пълна сила се развихри коледната благотворителност. В нея няма нищо лошо, а още по-хубавото е, че мнозина вече се сещат да запазят част от ентусиазма си и за останалите 11 месеца от годината, защото тези, които имат нужда от помощ и приятелство сега, се нуждаят от тях през цялата година. За тези пък, които си имат всичко, зоокътът предлага за Коледа всякакви животинки, даже и трите лъвски бебета. Осиновяването обаче изключва възможността да си ги гушкате вкъщи – идеята е да осиновите животно и да се грижите за храната му срещу сертификат,

благодарности и удоволствие от доброто дело.

Ако тигърът, който изяжда по 290 лева на месец, ви се струва скъп, за гугутките разходите са по 20, а жестът ще е също толкова ценен. Освен за благотворителност, в края на годината идва време и за награди. Във Варна, покрай избора на спортист на годината, стана ясно, че качествени скандали могат да правят не само в обществения съвет по култура. Спортният не им отстъпва, след като успя да раздели ресорните журналисти в града на правилни и не толкова и да покани само правилните да гласуват, без да ги предупреди

в какъв филм ги вкарва.

И без да прецени, че така само ще лиши избрания боксьор Душко Благовестов от вниманието, което заслужава. Задава се финалът и една друга класация – "Мъж на годината". След години на политически реверанси този път всички от финалната тройка изглеждат на мястото си – алпинистът Боян Петров, стъпил на три осемхилядника за един сезон; писателят Милен Русков, спечелил с "Възвишение" наградата за литература на Европейския съюз; учителят Теодосий Теодосиев - "златният физик на България", пуснал по пътя на успехите и медалите десетки млади българи. Може би все пак ни е останал малко здрав разум – колкото да си поръчаме още от него за догодина?