Вместо 354.3 млн. евро се оказва, че реалната сума през третото тримесечие е 26.5 млн. евро

Централната банка ревизира драстично надолу преките чуждестранни инвестиции за второто и третото тримесечие на 2014 г. Така според последните данни вместо 304.5 млн. евро у нас през второто тримесечие са влезли едва 52.2 млн. евро. Вместо 354.3 млн. евро се оказва, че реалната сума през третото тримесечие е 26.5 млн. евро. БНБ често ревизира публикуваните придворштилнш данни, като практиката е обикновено измененията да са в посока нагоре, защото БНБ получава допълнителна информация впоследствие, обясни пред в. "Сега" икономистът Георги Ангелов. От БНБ уточняват, че данните за 2014 г. са ревизирани с тримесечните отчети на предприятията с чуждестранно участие. Пред "Сега" от централната банка обясниха, че ревизиите на данните са най-значителни в графата "Друг капитал" (вътрешнофирмените задължения между чуждите фирми и българските им клонове и облигационни и търговски кредити). Това значи, че през ревизираните периоди фирмите ударно са връщали задълженията си към компаниите-майки.

От променените данни става ясно, че всъщност влезлите у нас средтства за първите 10 месеца са по-малко от тези, които БНБ обяви за 9-месечието. Тогава Централната банка съобщи, че за първите 9 месеца в страната ни са влезли 1.105 милиарда евро.Слeд корекцията се оказва, че за периода януари - октомври преките чужди инвестиции са намалели с 38.57% или с 505 млн. евро в сравнение с година по-рано. За десетте месеца на тази година у нас са влезли едва 804.9 млн. евро при 1.31 млрд. евро за същия период на 2013 г.

В същото време същинските инвестиции - в дялове и акции на предприятия, са намалели с почти 52% за година. За януари-октомври привлеченият от чужбина дялов капитал е едва 403.8 млн. евро. Той е по-нисък с почти 52% или 422.1 млн. евро от дяловия капитал, привлечен през същия период на 2013 г. - 826 млн. евро. Под формата на друг капитал, което всъщност са взетите заеми и задължения между чуждите компании и българските им клонове, у нас са влезли 258,9 млн. евро. Година по-рано тези инвестиции са били 401,1 млн. ево, показват още данните на централната банка. Инвестициите у нас само за октомври са около 1/4 от всички за първите 10 месеца - 217.3 млн. евро. От БНБ обаче уточняват, че с отчета за ноември ще бъдат направени корекциите за октомври.

По държави от началото на годината най-големите преки инвестиции в страната ни идват от Холандия – 225,8 млн. евро, Австрия - 208,1 млн. евро, и Русия – 172,2 млн. евро. Най-големите отрицателни потоци пък са към Германия (-214,7 млн. евро). БНБ отчита и спад на износа от България за периода януари-октомври 2014 г. Той е намалял с 264.3 млн. евро спрямо година по-рано и е 18.38 млрд. евро. Вносът в страната за десетте месеца се увеличава със 195 млн. евро до 20.726 млрд. евро.

Още червени лампички за българската окономика светнаха след като данните на националната статистика за ноември потвърждават, че тя се намира в трайна дефлация. Годишната инфлация за ноември 2014 г. спрямо година по-рано е минус 0.6%. Средногодишната инфлация за периода декември 2013 - ноември 2014 г. спрямо периода декември 2012 - ноември 2013 г. е минус 1.5 на сто. НСИ отчете дефлация от 0.4% за ноември спрямо октомври, а инфлацията от началото на годината е минус 0.9 на сто. Спадът на цените на храните и безалкохолните напитки е с 0.4%, а на транспортните услуги - с 3.3%. Цените на дизеловото гориво ппадат с 5.6%, на бензин А 95 Н - с 5.8%, на бензин А 98 Н - с 3%, а на пропан-бутана - с 5.3%. През ноември 2014 г. цените на лекарските услуги са се увеличили с 0.2%, на въглищата - с 1.3%, а на топлинната енергия- с 4.7%.