Само образованието може да запълни истински дупките, които направихме през годините в обществената тъкан

Завъртане в кръг вместо равносметки и планове предложи една от последните седмици на годината. Пенсионните планове на правителството замирисаха на `44-та, защото въпреки различните определения същността им се свежда до повторение на национализацията, изземването на социалните фондове по времето на Луканов или източването на Здравната каса от Дянков. А едно пропадане на варненския булевард „Владислав” показа как свършват предизборните

обещания без здрава основа –

с 60 сантиметра асфалт върху голяма дупка. Декемврийската сесия на варненския съвет започна с подновяване на спора дали да бъдат сменени имената на местностите край града. Повторното внасяне на предложението за „възродителен процес” и този път не срещна подкрепата на съветниците. Повторение на втората серия – с протести и митинги, този път вероятно няма да има, защото „Атака” не е в кондиция, а новите патриоти имат достатъчно проблеми, за да им подражават. Макар че в парламентарните речи на Валери Симеонов вече е заложен капанът на голямата националистическа яма и законотворците ще трябва да решат дали „патриотите” ще падат вътре сами, или ще повлекат всички с ксенофобските си изявления. Във Варна, в по-продуктивната част от декемврийската сесия, съветниците одобриха актуализацията на бюджета /който не изглежда толкова добре, колкото в средата на годината/, както и новия заем, който очакваме да видим материализиран като детски площадки, система за градския транспорт и подредена пешеходна зона /но без работниците, местещи павета/. Стана ясно също, че

поредното пренареждане е неизбежно –

насрочено е за януари, като много вероятно с него ще се заеме нов екип, след като сегашният явно не можа да се научи. Утешително е, че всички разходи по ограмотяването са за сметка на изпълнителя, а кметът се закани да се възползва и от клаузата за санкции в договора, но невъзможността месеци наред да бъдат наредени правилно 200 метра павета определено ще си остане гафът на годината за Варна. Освен „павета”, често споменава дума тази седмица беше „задръстване”, след като насред булевард „Владислав” се отвори огромна дупка. Този път спуканата тръба на ВиК-канализацията беше на късмет, защото спести пропадането на автобус или кола през подронения асфалт. Така дупката под 60-сантиметровата кора асфалт стана поредната въпросителна за бъдещето на тръбите, чийто ремонт става все по-належащ и все по-скъп. Както и за периодичните изсипвания на по няколко милиона лева за асфалт, който да гримира предизборно гледката, докато

истинското състояние на нещата отдолу

не го глътне. Бомбата за следващата година, при това не само за Варна, беше заложена през седмицата с идеите за поредната пенсионна реформа. Първо синдикати и правителство си стиснаха ръцете да спре увеличаването на пенсионната възраст и притоплиха идеята неплащането на осигуровки да стане криминално престъпление. Покрай това групичка депутати хлъзнаха новите си принципи за осигуряване, /без да са ги съгласували нито с НОИ, нито с работодателите, нито с ресорните комисии и министерства/. Първата версия звучеше като пълно закрепостяване към държавното осигуряване за пенсия, а опитите за обяснение, че това всъщност е право на избор само провокираха сравнения с оруеловския новговор. Всъщност за подобни операции отдавна си

има измислено име – „национализация”

/с всички огромни ями, които неизбежно зейват, когато тънкият маскировъчен пласт добри намерения пропадне под натиска на реалните апетити/. Въпреки че опитът заслужено доведе до първите викове „Оставка” под прозорците на властта, следващата идея как да ни осигурят „избор” не закъсна. Този път от висшия медицински съвет към здравния министър, които предлагат пакетът на здравната каса да се свие още и в него да се обособят два вида услуги – по-евтина и по-скъпа, като парите и за двете ще ги прибира държавата, което пък щяло да стимулира българите да се осигуряват и на трето място - в частен фонд /като никой не смята да отмени доплащането/. В посока Варна държавните намерения бяха по-добри от обичайното напоследък,

но засега си остават намерения

Транспортният министър обяви пълна подкрепа за отварянето на първите две кейови места на Пристанище Варна /обаче 12-те милиона за разширяване на морска гара отидоха в Бургас, а не във Варна/. Имаше заявка и за пълна подкрепа за строителството на магистрала „Хемус” /с добавка, че тепърва ще се уточнява финансирането/. Като изпълнено можем да отметнем обещанието във Варна да има регистър на зелените площи – той не само беше завършен, но дори роди и първите критики. А като определено добра идея трябва да се запомни промяната, според която всеки, който иска да сече дървета, за да строи, трябва

да компенсира града преди сечта,

а не /евентуално/ след нея. Първите 105 дръвчета – компенсация за строеж на улица „Подвис”, бяха засадени тази седмица в Морската градина. Следващите две важни стъпки са новите дървета да са по-близо до мястото на сечта и да оцелеят в сблъсъка си с онези варненци, които обичат природата, обаче още повече обичат да си паркират колата в кварталната градинка, да си забодат рекламката върху дървото или направо да си го вземат за лозето. И още една добра новина имаше през седмицата – най-сетне започна строителството на ново депо за смет, което Варна ще ползва заедно с Аксаково и Белослав. Според изчисленията това е бил последният възможен срок за началото на ново строителство, след който Варна да се зарине в боклук поради препълване на старото депо. Заедно с обещанията за промени в работата на фирмите по чистота през следващата година това дава известна надежда, че догодина курортна Варна

няма да мирише като кофа за смет,

както се случваше често това лято. Още по-голяма надежда дават реакциите на хора като свидетелите на едно „почистване”, завършило с подреждането на спретната купчина чували със смет на тротоара. Станалото в Гръцката махала предизвика не само възмутено цъкане с език, но и истинска наказателна акция с издирване на нарушителите и търсене на сметка. Сред добрите новини можем да поставим и кметската награда за социално партньорство, която беше връчена тази седмица. Признанието дойде от учителския синдикат, очакването сега е доволните учители да започнат да възпитават по-добри граждани. Защото само образованието може да запълни истински дупките, които направихме през годините в обществената тъкан. Останалото е лустро, тънко като 60 сантиметра асфалт по натоварена улица.