Черно море през погледа на колегата Йордан Фотев, в. "Тема Спорт"

В Черно море може да вирее само местен треньор. Тези думи изрече Сашо Станков в деня, в който официално се раздели с моряците след ужасния старт на сезона. Макар това да бе втори престой за него на „Тича”, специалистът не успя да навлезе дълбоко в специфичния ритъм на варненския клуб. Изглеждаше като чуждо тяло, попаднало не на мястото си. Феновете така и не го припознаха за свои, обстановката бързо се нажежи и той се провали. Явно обаче, все пак е успял да усети духа и атмосферата на Черно море. Външните треньори никога не са имали кой знае какви успехи край морето, а Георги Иванов – Гонзо, предшественикът на Станков, просто е изключение, което потвърждава правилото. Той също не постигна нещо впечатляващо, но спечели уважението на привържениците.

Така след 5-ия кръг Черно море бе на дъното с едва 2 точки и без треньор. А ръководството на клуба трябваше да вземе важното решение на кого да повери отбора в трудната ситуация. Тя наистина бе такава, защото един грешен избор можеше да запрати моряците в свирепа битка за оставане в А група до края на сезона. В крайна сметка обаче, бе взето най-далновидното решение. Кой друг, ако не Никола Спасов? Той бе призован да замете след Станков.

Макар родом от София и започнал футболната си кариера в столичния Локомотив, годините на футболист, а впоследствие и на треньор, направиха Спасов истински варненец. Успехите му начело на клуба между 2007 и 2009 г. пък го наредиха до клубните легенди. Въпреки че издигна Черно море до водещ отбор в страната и записа паметни мачове в евротурнирите, качествата му на специалист останаха недооценени. След като се раздели с клуба, той така и не получи една сносна оферта. Изглеждаше забравен. Много бързо обаче напомни за себе си, когато получи нова възможност да оглави отбора от Варна. След четирите му месеца от втория престой спокойно можем да кажем, че Спасов и Черно море са родени един за друг, макар треньорът да подхожда резервирано към това твърдение.

Той успя буквално за дни да вдигне духа на футболистите и още в повторния му дебют варненци изглеждаха преобразени. Напористи, агресивни и убедителни, те разбиха с 3:0 Локомотив Пловдив, записвайки в 6-ия кръг първа победа през кампанията. Последваха 13 мача, в които моряците бяха категорично надиграни само веднъж – от Лудогорец в Разград. Не може да се нарече незаслужена и загубата от ЦСКА с 1:3 в края на полусезона.

Така след 5-ия кръг Черно море бе на дъното с едва 2 точки и без треньор. А ръководството на клуба трябваше да вземе важното решение на кого да повери отбора в трудната ситуация. Тя наистина бе такава, защото един грешен избор можеше да запрати моряците в свирепа битка за оставане в А група до края на сезона. В крайна сметка обаче, бе взето най-далновидното решение. Кой друг, ако не Никола Спасов?

Макар родом от София и започнал футболната си кариера в столичния Локомотив, годините на футболист, а впоследствие и на треньор, направиха Спасов истински варненец. Успехите му начело на клуба между 2007 и 2009 г. пък го наредиха до клубните легенди. Въпреки, че издигна Черно море до водещ отбор в страната и записа паметни мачове в евротурнирите, качествата му на специалист останаха недооценени. След като се раздели с клуба той така и не получи една сносна оферта. Изглеждаше забравен. Много бързо обаче, напомни за себе си, когато получи нова възможност да оглави отбора от Варна. След четирите му месеца от втория престой спокойно можем да кажем, че Спасов и Черно море са родени един за друг, макар треньорът да подхожда резервирано към това твърдение.

Под ръководството на Спасов Черно море методично вдигна нивото си и въпреки кошмарното начало все още има реални шансове да попадне в първата шестица след разделянето на първенството. А треньорът  изглежда по-зрял, по-уверен и с по-голямо самочувствие от първия си престой. Убеден в правотата на решението си, той не се посвени за кратко време да промени налаганата с години схема на игра. И заложи на постройка, която на пръв поглед изглежда неразумно нападателна с трима бранители, от които двама типични бекове, често включващи се в атаките на тима. Това обаче му донесе успех. Моряците заиграха разнообразно и непредсказуемо. А причината да не се намират в топ 6 в момента освен лошия старт са двете стъпки на криво у дома срещу Локомотив София и Литекс, които можем да причислим и като грешки на растежа. В тези срещи те бяха по-добрия отбор на терена и отстъпиха незаслужено. За сметка на това, буквално попиляха преките конкуренти Берое, Ботев, спечелиха и срещу Левски. Успехът срещу сините не дойде по впечатляващ начин, но това и нямаше как да се случи поради простата причина, че теренът на „Тича” не ставаше за футбол. Така в търсене на задължителната победа, варненци бяха принудени да се върнат към поизоставения стил „на мускули”.

През зимата отново на ход е Спасов. Представянето през пролетта ще зависи от попълненията, които подбере, от подготовката, която направи и от работата, която свърши в тренировките. Просто защото моряците са един от най-нормално функциониращите клубове у нас. Имат ясно определен бюджет, спазва се желязна финансова дисциплина и не се правят безумни трансфери на килограм. За сметка на това заплатите и премиите се изплащат точно на секундата. Най-реално политиката на клуба бе описана именно от Спасов на заключителната му пресконференция за годината: „Търсим играчи в рамките на бюджета, в който сме били досега. Освобождаваме двама футболисти, вземаме за същите пари други двама и така продължаваме напред с идеята да ставаме по-добри. Времето ще покаже”.

Наистина, дали през пролетта, а и след това Спасов ще доразвие започнатото и ще изведе Черно море сред челниците, както преди години, времето ще покаже. Началото обаче е обещаващо.