Избрани Новини
Седмицата: За много... Но какви?
Новата година дойде с мразовито време – казват, че било на здраве
В две години прекарахме последната седмица, през която си пожелаваме главно "За много години". Седмицата събра добри поличби и кървави заглавия, списъци с положителни намерения и обобщения на несбъднати пожелания, а ние – наред с мечтата за дълголетие – ще е добре да обмислим и
как да изглежда то.
Новата година дойде с мразовито време – казват, че било на здраве. След като изпратихме старата със здравен рамков договор, в който новото е годината на корицата, а сумите са като старите, определено ще имаме нужда от всичкия добър късмет, който можем да изстискаме от народните гадания. За североизтока мразовитото време може да продължи и по-дълго, след като последният ден на 2014-та беше последният и за ТЕЦ-Варна. Резервната мощност безславно издъхна под шума на разлистваните страници на неспазени договори за бъдещето й. Така близо триста души новата година ще започне
на опашките пред бюрата по труда
в региона, а още стотина ще ги последват след няколко месеца. А новогодишното пожелание от енергийния регулатор беше „планово поскъпване на тока през юли” с бонус-изненада през април, за когато шефката на ДКЕВР Светла Тодорова прогнозира междинно качване. Регулаторът продължи и с обясненията как изходът е да се предоговорят цените с американските централи и да се реформира НЕК и това явно ще е енергийната медийна дъвка и за новата година, след като никой дори не смее да каже как да стане това. За Варна началото на годината беше добро – нямаше катастрофирали и пострадали от пиратки, а препилите се оказаха само четирима. Минута след полунощ в родилното на „Света Анна” проплака и Драгомир. Освен че е
първото варненско бебе на 2015-та,
той е едно от първите и в цялата страна. Но дори да не стане бебе на годината, с него вече имаме две добри новини – майка му не е на 14 години и не е избягала веднага от родилния дом. Останалите, за които нямаше такъв безценен подарък за началото на новата година, получихме заря, достатъчно поздравления и пожелания и пак си обещахме добрини и промени. Други пък още в първия ден на 2015-та се заеха вместо да подреждат намерения, да вършат малки жестове, с които идва
големият смисъл на доброто –
да приготвиш храна за тези, на които не достига, да отделиш време за онези, които нямат с кого да го споделят, да го направиш просто така... И морето ни поздрави – като ни върна в празничните дни част от боклука, с който безмилостно го затрупваме цяла година, сякаш за да напомни да включим в списъка си с добри намерения за годината и малко здрав разум спрямо природата. А ако искаме да си подредим и града, ще ни трябва много от здравия разум, особено преди местните избори, които неизбежно ще бележат годината от първия й работен ден. Всъщност първата обществена активност за годината във Варна дори не дочака първия работен ден.
Отвореният обществен съвет,
позовавайки се на старо решение, възроди палатковия лагер пред Общината. Дано това да не е поличба как ще ни върви годината, защото разпъването на палатка насред града може да изглежда атрактивно за инициаторите, но за страничните наблюдатели е просто грозна гледка, а съчетаванието от искане на оставка на Общинския съвет и искрената изненада от новината, че през годината предстоят местни избори, направо е фарс. Така че, като се поздравяваме и следващата седмица с традиционното „За много години”, не е лошо да мислим и какви искаме да си ги направим.