Връщане на старите имена на техникумите вместо сегашния вариант те да бъдат професионални гимназии иска Синдикатът на българските учители

Проектозаконът за училищното и предучилищното образование, внесен от ГЕРБ, предстои да влезе в пленарна зала. Заедно с него ще бъде внесен и проект на БСП, с който социалистите поискаха задължителна гимназия за всички ученици, въпреки че той не бе подкрепен от образователната комисия. По всяка вероятност Народното събрание ще приеме само проекта на ГЕРБ, внесен от група депутати начело с Милена Дамянова. Между първо и второ четене обаче в него могат да бъдат направени редица промени. Синдикати, сдружения и неправителствени организации вече са готови с идеи какво в проекта би трябвало да се промени.

Връщане на старите имена на техникумите вместо сегашния вариант те да бъдат професионални гимназии иска Синдикатът на българските учители. Хората на Янка Такева са внесли едно от най-обстойните предложения, като част от тях касаят увеличенията на учителските заплати и парите за образование.

Синдикалистите предлагат държавата да не финансира обучението на децата в частни училища, както е разписано в закона, поне докато парите, които се отделят за образование от брутния вътрешен продукт (БВП), не станат 5% от него. Те твърдят, че финансиране на частния образователен сектор е недопустимо, при положение, че на държавните училища се забранява да събират пари за услугите си, защото това ги поставяло в неравностойно положение. Предлага се също при пенсионирането си учителите да получават 10 брутни заплати накуп, а в закона да се впише, че учителската заплата е минимум с 20 на сто над средната заплата за страната. Те настояват и за задължителна забавачка още от 4-годишна възраст, за да могат да се социализират и адаптират децата, невладеещи добре българския език. Исканията им включват и мандат за училищните директори, като всеки от тях да има право максимум на два мандата.

Предложения има и от името на две сдружения на училищните директори. Организацията на работодателите в народната просвета настоява решението дали децата да се пускат от 6-годишна възраст в първи клас да бъде вземано съвместно с училището, а не само от родителите. Школските шефове искат и преразглеждане на текста, съгласно който езикови ще се наричат само гимназии, в които поне три предмета се преподават на чуждия език. Те предлагат държавата да посочи рамката на владеене на езика от учениците и да остави училищните ръководства сами да преценят как това ще бъде постигнато. Другото директорско сдружение - на шефовете в средното образование, пък предлага цялостна промяна на модела на оценяване, като то бъде в точки. В момента законопроектът предвижда, че само на матурите и изпитите след 7 и 10 клас оценките могат да бъдат в точки, без да се приравняват по шестобалната система.

Директорската организация обаче настоява да се въведе точкова система, като отличен носят от 18 до 20 точки. Най-ниската оценка не е "Слаб", а "Незадоволителен", като точките при нея са от 1 до 8. УНИЦЕФ също е дал препоръки, свързани преди всичко с гарантирането на равнопоставеност до образованието на всички деца. Те настояват държавата да плаща учебниците не само в основното училище, а и за гимназистите, чиито родители получават заплата, по-ниска от минималната работна. Предлага се също да бъде дадена гаранция, че за всяко дете, което иска да посещава детска градина, ще има такава възможност от 3-годишната му възраст. Там, където забавачките не достигат, се предлага да се използват алтернативни възможности, като например родителските кооперативи.

Асоциация "Родители" предлага на всеки 3 г. да се прави оценка на въздействието на закона в области като намаляване броя на отпадналите ученици и процент на децата, владеещи български език и математика над най-ниското равнище. Сдружението на главните учители пък настоява преподавателите да бъдат освободени, доколкото е възможно, от допълнителното натоварване да бъдат класни ръководители, като тази работа се делегира например на психолози. Те искат също екипите на авторите на учебници да бъдат анонимни, когато ги оценяват, и да се разсекретяват едва след това.

Настояват обаче по български, литература и българска история да има само по един учебник. Предложението им включва и финансови санкции за нарушения, направени от учениците, тъй като повечето от другите предприети мерки не действат. Искат и 5-годишен мандат за директорите. Сдружението на общините пък настоява директорите да имат повече правомощия по отношение на училищата, а не да се превръщат само в "разпределителни каси" за финансирането им.

Има и много предложения, свързани с децата със специални образователни потребности от различни организации, тъй като работата с тях ще бъде организирана по изцяло нов начин. Ресурсните учители на тези деца например настояват да се изгради система за ясна оценка на децата с такива потребности, както и да има екипи за кризисна интервенция в случай на нужда. Според тях начинът, по който е разписан законът, прави ресурсните центрове общински организации с неясен статут и те искат държавата да поеме отговорност за тях. Според ресурсните учители прехвърлянето им към общините ще направи така, че в малките общини с по-малко средства децата няма да получават адекватна помощ.