Властта присъства навсякъде по наводнените селища

Още е февруари, никой не споменава думата „избори”, но и тази седмица не мина без да ни наобикалят политици и министри – за да рекламират новите правителствени идеи, да провокират с тайнственост или да се борят с бедствията. Какви ще са плодовете на усърдно лансираното саниране ще видим тепърва, пазената в тайна варненска визита на премиера Борисов не успя да предизвика буря от коментари, а ефектът от министерския рейд по наводнените села обобщи най-добре един от местните – „Присъстват тук всички, две думи няма.

Но не знаят как да реагират.“

Така пожеланието „да ни върви по вода” все повече губи смисъла си, а утешителното е, че действията при идването на водата този път все пак не бяха толкова хаотични. Бедственото положение в региона беше обявено веднага, а организацията по места почти не предизвика критика. Основна причина за наводненията сега ще се окаже многото подпочвена вода, което не означава, че трябва да продължаваме да се примиряваме с изслушването на басни като „санитарна сеч” и „контролирано прочистване”, от които

скатове и планини са лъснали голи.

Лош знак беше, че вместо за доброволци, този път в новините говореха за мародери. А в много села – като в Долище, например, новите порои довършиха започнатото от стихиите през лятото и към бързо изготвените тогава проекти за възстановяване сега просто ще се добави още един комплект документи, без да е ясно кога ще има пари за изпълнението им. Още по-безмилостно изглеждат сметките около свлачищата, които тази седмица се събудиха отново и напомниха, че законите на физиката не подлежат на обжалване. За няколко дни се активираха процесите на две места между Златни пясъци и Албена, само за свлачището на „Кипарис” по първовоначални сметки за укрепване ще са необходими

между 25 и 30 милиона лева.

Липсата им на практика застрашава пътя, по който

румънските туристи ще отиват към българските курорти. Водата този път беше по-милостива към Варна. Въпреки почистването на деретата обаче ветроходната база под Аспаруховия мост пак беше залята и регата „Трети март” е под въпрос. А подземните води, събрани след дъждовете, се оказаха поредното препятствие пред ремонта на Спортна зала. През седмицата стана ясно, че ремонтът ще се окаже поредната гореща и лоша варненска тема, защото проверките зачестиха и всяка следваща изважда поне по един нов проблем. Тази седмица се разбра, че въпреки старата приказка на всички майстори за

съотношението между меренето и рязането,

проектантите са ползвали не тези чертежи, по които е строена залата, при това без измервания на място. Първите резултати са, че спешно ще се „прекрояват” седалките, а за покрива тепърва ще се правят сметки и планове, защото в първоначалните е бил пропуснат. И след като темите за избор на проектант, начин на работа и финансиране се превърнаха в поредица от спорове и скандали, е време не само за проверки, но и за отговори и отговорности. Защото ако ремонтът не приключи както трябва, нарушените срокове на предварително подписаните договори ще са незначителен проблем на фона на

съмненията за сигурността

на една зала, в която ще се събират по пет хиляди души наведнъж. При всичката вода, която се изля през седмицата, във Варна имахме проблем и с огъня – пожарът на улица "Воден" можеше да си остане само ред в полицейската сводка, ако на пожарникарите не се беше наложило да демонстрират умения в далекобойна стрелба с маркуч.  Неправилно паркираните автомобили просто не позволиха на пожарните да влязат в улицата и да гасят така, както трябва. Репликата „ами като няма къде” обаче си остава непробиваемо оправдание за безразборното паркиране във форумите - дори под новина като тази. Място в новините си осигури и пристанището – със

смяната на директора и протеста на работниците.

Излезлите бяха обвинени, че са подведени и успокоени, че не ги очакват съкращения и концесиониране. Обаче концепцията, според която първо и второ кейово място стават място за отдих, продължава да е актуална според общинския план за развитие, въпреки че голямата идея за местене и промени в пристанището е все по-неясна и отдалечена във времето. И понеже примери за решения на парче и без особена логика изобщо не липсват в новата ни градска история, съвсем основателно работещите на пристанището, без да са против атракциите, настояват първо да се премести пристанището, а после да слагат люлките и пейките,

за да не си останем само с тях.

През седмицата, след обичайните политически престрелки, беше приет и общинският бюджет за годината – почти 259 милиона лева за харчене и много добри намерения как точно да бъдат похарчени. Покрай обсъждането на подробностите веднага се наложиха и корекции. При гласуването на някои глоби стана ясно, че общинските съветници пак не са чели достатъчно и са предложили санкции, които далеч надхвърлят определеното в законите, а главният архитект Виктор Бузев предизвика най-сериозните вълнения, като обяви намерението си да намали драстично броя на бараките в Морската градина –

един от любимите предизборни лостове.

Експертният съвет, който се занимава с естетиката на градския пейзаж, също се закани да въведе ред във Варна – като се започне от цвета на рекламните чадъри в центъра и се свърши с безразборно накичените климатици по фасадите. Част от идеите са в синхрон с голямата оферта за безплатно саниране, която тази седмица беше рекламирана във Варна лично от министър Лиляна Павлова. Което може и да не се окаже толкова безплатно – данъците на санираните апартаменти ще се повишат, а съпътстващите разходи по местене на климатици и осигуряване на постоянно присъствие по време на ремонта също не са за пренебрегване. Като добра новина прозвуча обещанието, че всички собственици, нарязали носещи колони и панели, ще бъдат принудени да ги възстановят. Не стана ясно обаче  

как точно ще се случи това.

А най-голямата липса в идеята за санирането е, че няма никаква опция за изследване /да не говорим за ремонт/ на панелните „скелети”, много от които вече са с корозирали връзки. През седмицата /макар и с по-малко шум от очакваното/ започна и поредният нов етап от ремонта на варненския център. Наредени бяха първите няколко квадрата нови плочки на площада пред съда. Началото изглежда по-прилично от опитите в първия етап от ремонта, но голямото предизвикателство предстои – изграждането на новия шадраван. При това по такъв начин, че на минаващите през центъра да не им върви постоянно по вода.