Празници и протести, вързани с червено-бял конец, ни предложи седмицата

Във Варназапочнахме с маскарад, на жълтите павета ни натовариха с още 16 милиарда лева

дълг, който "не е дълг",

а гърците откриха, че и Ципрас не е Дядо Коледа и подновиха протестите. В деня за прошка варненци си организираха маскен бал на площада и поне за един ден темата не бяха разкопаните улици и лошите хора. Бонус беше напомнянето, че ако не си направиш сам празник, няма кой друг да ти го направи. За по-сигурно в края на седмицата ще си вържем и червено-белия конец за здраве (докато в здравеопазването текат избирателни скандали за изтекли пари). Пазарът на мартениците предлага утешителна новина – има повече вълнени конци и по-малко "креативни" идеи. От пазара на здраве не се чува нищо добро, така че

купете си по още една мартеница.

След бялото и червеното идва време и за ключовата фраза "да се хванем за зелено". Във Варна мисията ще е трудна – само за десетина дни зеленчукът поскъпна с повече от десет процента. Недоволството по пазарите засега е тихо, но седмицата не мина и без протести. Те бяха по-скоро бутикови като размер, но достатъчни за коментари, че градът пак дава знак. Какъв е знакът обаче, ако недоволството от сагата около стадион "Варна" събра около 50 души, а протестът срещу новия дълг беше заобиколен като партиен? Ще има ли изобщо нов голям стадион във Варна не стана ясно и след протеста, макар че на него

изненадващо се яви Марин Митев –

като изпълнителен директор на "Спортен комплекс – Варна", и обяви, че също е "солидарен с митинга". Тепърва ще се изяснява как точно, защото след като през юбилейната за стадиона 2007-ма на терена излязоха булдозерите, развитието не е към добро: крайният срок беше 2009, после - 2011, след това - 2013, част от предвиденото за строеж отпадна, прогнозната цена се увеличи, а от вече похарчените 17 милиона лева видими резултати няма. Все пак след всички обяснения за международното положение недоволните чуха обещание, че грубият строеж ще започне през лятото. Което е поредният обещан срок. И без ясни гаранции, че ще бъде последен, още повече, че според Марин Митев "никой няма задължение от нас да прави стадион,

това са едни намерения."

Следващият отговор къде точно ще отведат тези намерения градския стадион очакваме след лятото. Преди това не е лошо и останалите, които подписваха и които размахваха кирки на стадиона през 2007, също да разкажат как заради едни добри намерения отвориха още една дупка в града. А логиката на досегашните събития показва, че има опасна вероятност добрите намерения за стадиона да свършат на същото място, където ще отидат и взетите от Парламента (пак с добри намерения) 16 милиарда. Протест във Варна имаше и срещу заема, но той си остана еднопартиен, за разлика от подкрепата за заема, която изведнъж се оказа многопартийна. ДПС гласува "за", Анна Баракова също. Самотната депутатка – защото "това е една добра

алтернатива за нещо красиво и модерно",

а ДПС – защото рано или късно (и точно при финансовите гласувания) става ясно кой управлява и кой – не. А преди управляващото мнозинство да изпусне облекчена въздишка, че до следващите избори остават още 16 милиарда лева, във Варна реформаторът Найден Зеленогорски заяви, че нужният заем е даже 19, а не 16 милиарда. Другата варненска тема на Зеленогорски беше поведението на блока за местните избори. Издигането на собствен кандидат не е изненада, но през седмицата местните представители развиха темата в посока, която не говори добре за единството в блока, но пък е по-близо до местните реалности след поредните трусове в СДС. Ивайло Митковски обяви, че е възможно партиите в блока

да имат отделни кандидатури

и за съветници, и за кмет, като анонсира възможна подкрепа за Чавдар Трифонов (който преди четири години се класира трети при внезапна и сравнително късна за масовата публика поява), а заедно с това - и остра вътрешна битка сред сините. Няма да е тихо и при БСП. След като Националният съвет наказа лошите резултати на парламентарния вот с назначаването на отчетно-изборни събрания, във Варна Борислав Гуцанов запази председателския пост въпреки споровете, а официалното становище беше, че партията има една цел - "победа на местните избори". След изявленията на Марин Митев за това, че шумно рекламираният от Кирил Йорданов и Борислав Гуцанов нов стадион винаги е бил само "добро намерение",

препятствията към нея станаха с едно повече.

По-малко недоволство от очакваното все още предизвиква и друга тема – постоянната сеч край Варна. Сече се и над Аспарухово, и над Възраждане, и в цялата област, дърва се изнасят и с каруци, и с камиони. От горското уверяват, че кражби като тези край варненските квартали не могат да предизвикат наводнение или свлачище (на което в Аспарухово вероятно трудно вярват(, а при останалите има само констатации и обещания за проверки. Надеждата на местните е, че резултатите от тях ще изпреварят следващото бедствие. Още повече, че държавата обяви тази седмица, че

обмисля да оттегли подкрепата си

(от 320 лева) за всички пострадали и да гарантира помощ само на онези, които нямат възможност да се застраховат сами (което в много случаи означава банална абдикация от отговорност за държавни решения, довели до бедствия). Пак тази седмица БЧК във Варна обобщи опита си от лятната стихия – нужда от бедствен резерв, от подготовка на доброволците, от организация – въпроси, поставяни и преди наводнението в Аспарухово, които остават все така нерешени. Решение, но не каквото ни се искаше, получи тази седмица колебанието на "Томас Кук" за чартърната му програма. Най-големият британски туроператор взе окончателно решение да лети само до Бургас, защото за Варна

няма достатъчно британски туристи.

По-добри бяха вътрешноградските транспортни новини – пробван беше скоростният коридор за градския транспорт, по който ще стигаме за 40 минути от Владиславово до Почивка (плюс екстри като информационни табла, електронни билети, удобни спирки и тротоари). При демонстрационното пътуване времето излезе със седем минути отгоре, акато част от закъснението беше заради всички, които още вярват, че в бус лентата може да се спира, щом е "само за малко".

Другото, което трябва да се промени, преди бързите автобуси да тръгнат в края на годината, е идеята на мнозина, че градският транспорт е за "лузърите" (докато "успелите" бръмчат с тунингованите си коли трета ръка). С пълна сила продължават и ремонтите на улици и булеварди. "Разкопаване" ще бъде ключова дума за Варна и през следващите месеци, но е време вече да видим и нещо довършено, за да няма код "закопаване" по изборите.