Текущият градски скандал, който набира скорост, е около градския стадион

Последните седем дни, започнали с оптимистични червено-бели пожелания, завършват с "код червено" за уволнения по високите етажи и с въпроса дали това, което чака на резервната скамейка на властта, е по-добро. Българският президент успя да почете годишнината на Руско-турската освободителна война, като включи руските войници в графата "и други" при изразяването на признателност; все по-самотният Бареков лансира в Брюксел

депутатска версия на "кен лий"-английски;

външното ни министерство влезе в аналите на историята, като осигури място за посланик на островите Фиджи – най-новият ни дипломатически партньор; Варна пък изостана в тазгодишната напревара за най-добър град за живеене чак до шестото място. Градският дух обаче не се предаде и тази седмица. За първия ден на март двама млади художници закичиха входа на Морската градина със стиймпънк мартеница, а на Трети март лошото време и дългите почивни дни не попречиха на варненци да намерят време за празника. Може би малко неконюктурно, но пък в духа на здравия разум на тържеството думата получи и руският генерален консул. Децата в музея на Възраждането, дошли да видят знамето на Райна Княгиня и голямото хоро в Детския кът бяха като

опорни точки за нов градски оптимизъм,

а вечерта фенерите над Общината напомниха за гнева и тъгата на трети март преди две години, когато си отиде Пламен Горанов. В останалото от седмицата обаче нямаше много оптимистични нотки. Дойде март, с него ще пристигнат и първите организирани туристи – германски пенсионери, които не ползват ол-инклузив, нямат нищо против да похарчат пари и са любопитни да разгледат не само хотела, в който са настанени. Проблемът на туроператора им обаче е, е регионът не предлага нищо, с което да ги изненадаме, а разбития център едва ли можем да обясним с текущо обновление, защото повечето от тях идват всяка година. Нищо чудно обаче

да разнообразим почивката им с протести,

като този на бивши работници от нощен бар, които тази седмица излязоха с плакати в центъра на Златни пясъци, за да си искат заплатите. Недоволството им за пореден път илюстрира едно от най-слабите места във веригата – щедри, но неизпълнени работодателски обещания за пари на черно, на които работещите продължават да се хващат, и за които проверяващите научават постфактум. И при прогнозите, че този сезон ще е по-лош от предишния промяна в стила на договаряне не може да се очаква. Тази седмица започнаха и промените в кабинета "Борисов-2". Първият сменен е вътрешният министър Веселин Вучков, който подаде оставка, при това заради неприето предложение за кадрови промени. Той

почти беше обявен за национален герой

в медиите, а недоволството от жеста му експлозивно върна на сцената онзи премиер, когото познаваме от кабинета "Борисов 1". В стил "изложихме се пред чужденците" министър председателят нахока министъра си, че е решил да се оттегля в "стратегически ден", в който у нас са на посещение президентът на Азербайджан и директорът на ФБР. Макар че оставката на Вучков спести някои въпроси около двете визити, като, например, ако договорим азербайджански газ, откъде точно ще минава той, а също така – какво точно "сътрудничество в областта на върховенството на закона" е обсъждала българската страна с американското контраразузнаване. Коментарът на премиера по вътрешнозаводската част от драмата също беше

далеч от дипломацията /и от закона/ –

настояванията на вътрешния министър да бъде сменен или поне преназначен по изискванията на закона главният му секретар, бяха наречени "номерца". Реакциите на съмненията, че над шефа на ДАНС Писанчев и главния секретар Лазаров има "чадър", защото държат компромати за самия Борисов, хвърлиха поредната лопата върху останките от държавническо поведение и мислене, оцелели досега: "държат ме за шлифера", изригна премиерът и нареди правните рамки да си ги коментират юристите, които да си държат отговорността "там, където е". Може би под шлифера? Отгръщането му обаче не разкрива приятна гледка – според повечето юристи към момента на яростната защита на главния секретар той въпреки всичко не е законно на поста си, а едноличното посочване на нов вътрешен министър няма как да е част от нормалните политически практики в една парламентарна република. А в края на седмицата се оказа, че

целият шум е бил малко излишен,

след като защитаваните Владимир Писанчев и Светлозар Лазаров на свой ред депозираха оставките си. Така вътрешноведомственият резултат остава неясен, а знакът извън системата е липса на ръководство и правила. Пролетно почистване имаше не само в силовите структури. Здравният министър тази седмица се закани, че купонът е свършил и обяви, че първи ще го усетят ръководствата на три големи болници, сред които и варненската "Света Марина". Като основание беше посочено концентрирането на парите им в една банка – КТБ, макар че в такъв случай досега трябваше да са сменени към половината шефове на всякакви предприятия в цялата страна. Текущият градски скандал, който набира скорост, обаче е друг – около градския стадион

въпросите растат по-бързо от локвата,

която се събира от мартенските дъждове в дупката на неговото място. "Няма условие за строителство на нов стадион“, потвърди тази седмица и представителят на Общинския съвет в общото предприятие, създадено преди десет години тъкмо с тази цел /както ни убеждаваха десет години/. Сега обаче Валентина Софрониева повтаря казаното от Марин Митев: общината даде терен, от "Химимпрот" водиха германски архитекти и инженери - експерти по стадиони, булдозери разчистиха терена, местни политици въртяха кирките и разказваха за светлото бъдеще, но всичко всъщност е било добри намерения, а за думите "нов стадион" цари всеобща амнезия. Как изглеждат документално оформени тези добри намерения все по-настоятелно иска да види новата група недоволни, събрана под лозунга

"Искам нов стадион за Варна“.

Групата и протестът засега изглеждат бутикови. Въпросите им обаче би трябвало да са интересни за всички варненци. Защото от отговорите ще стане ясно кои от хората, които обичат да ни говорят за светлото бъдеще, са в списъка на излъганите и кои са ни разказвали басни от 2005-та досега.