Маските вървят от хиляда лева до 10 бона, а чановете тежат по 40 кила

Ако си мислите, че в генезиса си езикът на кукерите наподобява нежния стих на влюбена в учителя си по физкултура десетокласничка, много се лъжете. Когато и да се сложи червената точка на устата на тези страшни, смешни космати, пернати и накичени с хлопатари създания, все ще е късно. Попържните и нецензурните приказки преливали в благословиите им от памтивека. Дори от малко по-преди. И това се считало за редно и нормално. Защото важното в техния спектакъл е не какво казват, а защо го казват. В името на какво подскачат, дрънкат чановете и подвикват така, че да ги чуят чак до съседното село. А отговорът е само един: Кукерите, макар и без заплата, работят за бъдещото плодородие. Да родят богата реколта земята, жените, животните. Да не падаме под 7 милиона, както се страхуват разтревожените демографи. А това не става само с литература или шопинг турове из супермаркета, а с работа. При това яка и оплодителна. Дано не прозвучи нецензурно.

Та затова псували кукерите, за да има берекет, а приказките им не предизвиквали никаква обществена дискусия. По някое време обаче високопоставен другар решил, че в зрелия социализъм така не може. Взел отношение, изнесъл реч, разкритикувал градивно, остъргал благословиите от чубрицата, чесъна и лютия пипер и обилно ги поръсил с бакпулвер. Така те започнали да ухаят на нищо. Но в името на традицията някои продължили постарому. Точно както са ги учили бабите и дядовците им. Защо Баба Марта плаче и се смее, питат на всеослушание? Отговорът на този чисто климатичен въпрос в стил Емил Чолаков има съвсем прост и ясен отговор: "Защото на февруари му е къс, а на април - мек". Да, но отгоре не харесали това тълкувание и даже наказали бореца за автентичност. Той обаче не се уплашил: "Който не харесва попа, да му яде топа, който не харесва мечката, да й яде клечката".

Така де, няма власт, стихия или катаджия, които могат да спрат кукера, тръгнал да изпълни мисията си.

Стотици тонове дъжд и сняг се изсипаха над родината ни от петък насам. Бури и хали кръстосваха села и градове, но това никак не се отрази на настроението и духа на шестнадесетия ямболски фестивал "Кукерландия" 2015. 54 състава и повече от 3000 маскирани дойдоха от цяла България, даже и от Македония и Турция, за да покажат новите си маски и играта. Както и да се видят с колегите и най-вече да изпитат онова удоволствие, което дори и Шекспир не би могъл да опише. Защото

кукерският танц е като секса

"Да го разказваш не върви, трябва да се изживее".

Снегоринът пред нас, ние след него, но за връщане никой не си и помисли, разказваха патилата си южняците, чийто роден край в събота бе обагрен с код оранжево, а от екрана ги съветваха: Не тръгвайте, ако не ви се налага. Западняците от Пернишко пък счупиха три автобуса по пътя, но в уречения час бяха на сцената.

Като всяко добре организирано общество кукерската група си има хаджибашия (нещо като премиер) и булка (нещо като председател на парламента). Без тях не може. Всички останали: попове и дяволи, мечкадари и мечки, орачи и впрегатен добитък са електорат. Сачмалък, както би казал Радичков. Между тях има някои, които са истинска срам за демокрацията. "Ох, докторе, боли! Ще боли като не плати!", гласи лозунгът на едно медицинско лице. Позор. Добре, че това е игра. И още по-добре, че днес такива доктори няма.

Стражарят кукер е нещо като вътрешен министър на маскираната група. В миналото тази служба е била само за мъже, в ново време тя се възлага и на жени. Консервативното жури обаче анатемосва такъв авангардизъм. Въобще професорите фолклористи ненавиждат дамите кукерки. Това, казват, го няма в обичая. Оплождането е мъжка работа. Само че, докато развиват тази си теория, на сцената една красавица така се развихри, че подобно на Джеки Чан натръшка цялото силнополово войнство. До нея "мечка" се къпе в локва с формата на едно от седемте Рилски езера. Температурата е минус два градуса, а седмина юначаги от Павел баня, потни и запъхтени, заформят хоро, голи до кръста.
От Ивайловград пристигна единствената в Хасковска област кукерска група.

В състава й има шофьор, военен и дори митничар

Надянат ли маските обаче, тези хора са единствено артисти. Три години са солили, щавили, ръсили с нафталин козите кожи, докато станат подходящи за костюмите им. Затова сега гордо дефилират, като че ли са на подиума в Милано.
Маскарадната трупа от Калипетрово, Силистренско, е създадена още през турското робство. За десети път идва в Ямбол. Петър Шиков е шефът, а в състава са още съпругата и синът му. В селото им живеят 6000 души. На Сирни Заговезни тръгват да благословят. Навсякъде пият по ракия и изяждат по локум. Ако потеглят в 6,3О сутринта в 8 вечерта влизат в последната къща.

Никого обаче не подминават

Свидетели твърдят, че са виждали кукерски групи от по 360 души. Формацията от Сирищник, родното село на президента Георги Първанов, наброяваше петдесет. Само един от тях, ръководителят Борислав Драгомиров, беше цивилен. Нямал пари да си купи костюм. Ценоразписът сочи, че един пълен комплект от 18 чана, тежащи 40 кила, струва над 1000 лева. Има маски за около пет хиляди, а цяла "маркова" одежда се оценява двойно. Почти колкото един елитен скиорски екип.
И като стана въпрос за пари, нека го кажем без заобикалки. В много страни такива фестивали са бизнес. Туристически продукт със стойността на египетските пирамиди. Луди по изкуствата има по целия свят. Важното е да разберат, че ни има, какво сме наследили и как го можем. Тогава сами ще дойдат. И без да им бъркаме в джоба, ще ни бутат парите си.