Във Варна ремонтите станаха привична дейност, kоято продължава да попада на миналото на града

Тази седмица във Варна ремонтите извадиха на бял свят още едно парче история; малко остана страната ни да влезе в новините като мястото, където германският външен министър е умрял от смях; сър Тери Прачет се отправи към място, на което естествената глупост /може би/ не е така всевластна; у нас Евелин Банев се зае да пълни съкровищницата на изящната словесност, като в бележките под линия на този литературен акт има толкова цинизъм, колкото и в премиерското питане от тази седмица: „Какъв модел „Кой”? Във Варна

ремонтите станаха привична дейност,

която /съвсем очаквано/ продължава да попада на миналото на града. Най-новата находка  - бойна кула от VI век, зарадва археолозите, удължи сметките на строителите и постави още една въпросителна как ще използваме историята, без да застиваме в нея. Скептицизъм за решението навява всеки поглед към прословутата Дупка, в която години наред се руши част от крепостта на Одесос, както и към наводнените от ВиК авария тази седмица най-нови изкопи. Надеждата е комисията, която ще решава как точно да запази находките, да стигне до разумен компромис. Вероятно една „стъклена” главна улица, по която минаващите да виждат вековете история, няма да е възможна - заради цената, а може би и заради отношението. Защото пак тази седмица

булдозерът захапа друго парче история –

къщата срещу басейна на „Приморски”, която устоя на дъжда, клошарите и пожарите и не пожела да падне сама, за да направи място на поредната кооперация. От тези, в които човек може на провре юмрук между дограмата и стената, преди строежът да бъде „завършен” с изолационна пяна и които с вида си по никакъв начин не внушават локален патриотизъм у местните или желание у туристите да се върнат отново. Повече туристически потенциал има идеята на районното кметство "Приморски" – да изсипе милиони карати във

"Виница-Север", като нарече улиците на скъпоценни камъни - от "Аквамарин" през "Диамант" до "Тюркоаз", така че кварталът да се рекламира като варненската кутия със съкровища, стига инфраструктурата да не обърне начинанието в

разпиляване на бисери в кочина.

Примери не спират да липсват – тази седмица беше ред за протест на живеещите в "Манастирски рид","Бялата чешма" и "Дъбравата", които от години имат устройствен план, но пък си нямат канализация, улични лампи и кой да им изнася боклука. В другия списък – с добри новини, тази седмица влезе новият тротоар на "Антим I“. Както и надеждата, че ще се сбъдне общинското обещание за ремонт на 30 хиляди квадрата тротоари в целия град /макар че после за опазването им от всички, които имат „да прекарат само един кабел” или си оставят колата „само за малко”, ще трябва да внесем някой съученик на Хари Потър/. Както и да се справим с

„берачите” на плочки.

Фейсбук-сензацията тия дни беше чичкото, който невъзмутимо товари в колата си от новите плочки. Ядосаните варненци бяха повече от обичайното, първо намериха още нарушители, после откриха номерата на колите им и дори отказаха обещаната от общината награда. Не мина без обичайните мрънкания дали този ни е най-големият проблем. Мрънканията всъщност са основателни, доколкото големият ни проблем е всеобщата /включително и съдебна/ благосклонност към тези, които години наред си „берат” ток и субсиидии за зелена енергия, релси и застраховки за БДЖ, пенсии на самотни бабички и европейски траншове, желязо и национална сигурност. Но както мрънканията, така и „брането” няма да спрат, докато реакцията от типа „виж-реагирай-осъди” не стане автоматична. Съставките за подобна реакция започнаха да се смесват и около обещанията за нов стадион във Варна, за които напоследък ни убеждават, че са

плод на масова халюцинация.

Мълчанието на Общинския съвет, на неговите представители в директорския съвет /четирима досега/ и в общото събрание на акционерите /петима досега/ едва ли ще продължи още дълго – защото наближават местни избори, а казусът със стадиона поставя пред всички ангажирани въпрос, който се резюмира така – бяхте глупави и ви излъгаха или бяхте от тези, които лъжат. Утешителната новина е, че общината все още има блокираща квота в дружеството /макар че не липсват апетити да се повтори сценарият с Търговския дом-Дупка/. А изненадващата новина бяха осемте милиона лева, които правителството отпусна на Варна за ремонт на „Княз Борис I”. Така

булевардите в ремонт ще станат четири

едновременно, което си е изпитание за варненци, но ако тази е годината ни за чудеса, в края й градът ще прилича повече на това, което си мечтаем за него /а в раздела „чудеса” са включени главно фирми, които влагат в ремонта всичко предвидено и контролни органи, които контролират навреме/. След подаръка за Варна премиерът Борисов се опита да осигури подаръци и за цялата страна, като поиска от германския външен министър „поне един автомобилен завод”. Както стана ясно, марката е без значение, „важно е цялостен автомобил да може да се сглобява у нас”. На това място Франк-Валтер Щайнмайер се разсмя, а ние взехме да си мислим  за полупроводници, цели проводници и нещо за изпроводяк. Тази седмица

не беше в безопасност и Холивуд.

След като един финансов министър ни озадачи с уравнението Дянков = Брад Пит, наследникът му лансира своя формула - Горанов = Ръсел Кроу. И ако киносравнението остава изцяло на съвестта на съпругата му, поученията на Владислав Горанов как се не е задължително всички да имаме ток, ако не можем да насмогнем на сметките, в някои по-близки до Холивуд места биха му стрували поста. Добро попадение отбеляза и шефката на културната комисия в Парламента Поли Карастоянова, която, в разговор за спасяването на българския туризъм, сподели мечтата си „когато туристът е на Мачу Пикчу, да говори с приятелите си там за България, а не обратното". Което

вероятно би обидило домакините от Мачу Пикчу,

ако те не бяха заети да печелят от присъствието на туристите. Това обаче са аматьорски опити, които бледнеята на фона на словесно надграждащия премиер. Тази седмица той се зае с разбиването на мита за всеобщо недоволство срещу модела „Кой”. Разбира се, демонстрирана напоследък обща гражданска памет не е особено дълготрайна, но това, че ГЕРБ задушиха протеста, като го прегърнаха, не беше чак толкова отдавна, че всички да сме забравили. Но пък наближават поредните избори и колкото повече страничен шум бъде вкаран в основните обществени недоволства /които от време на време променят визията, но не и същността си/,

толкова по-евтина ще бъде кампанията.

Една от основните оси се очертава всички срещу ДПС. Във Варна съпредседателят на реформаторите Радан Кънев прогнозира тази седмица, че отстраняването на движението от властта върви бавно, но сигурно. Лошото за блока е, че по същото време реформаторите бяха обвинени в преяждане с власт – основен грях на ДПС, както и в желание да заемат освобождаваната ниша. Голямо празно място в литературата остана тази седмица, след като Тери Пратчет пое по пътя, за който няма да може да разказва. Между многото си награди и признания той беше и „рицар-бакалавър” – титла съвсем истинска, макар и да звучи като извадена от Света на диска. Съвсем истинска се оказа и българската литературна новина – прозренията на сочения за кокаинов крал Евелин Банев-Брендо, събрани зад заглавието “Съзирам душата на България”, които издателят разпраща на избраните в комплект със старателно сгънат хартиен лотос. Премиера няма да има само поради ясно обяснимото желание на твореца да не се показва на многолюдни места. Иначе картината можеше да бъде допълнена от античен хор, който

да припява неравноделно „Цъфнал лотос...”

и да обяснява нещата у нас по-ясно и от смеха на германски министър. А ако картината не е приятна, не са виновни само издателят и министърът. Хубавото е, че който не я харесва, може да се опита да нарисува друга. Във Варна тази седмица се появи още една възможност - Стефан Цеков започна да събира пари, за да направи нова детска площадка в любимата си детска градина „Теменужка“. За останалото просто трябва да сменим мащаба.