Журналистът от Topnovini разказва пред varnautre.bg за странните обрати и намеси в делото за хулиганство срещу него

Преди седмица колегата Георги Александров беше осъден на 6 месеца условно за хулиганство - използвал обидни думи срещу полицаи, които опитали да го извадят от линейка. Журналистът припаднал пред варненско заведение и медицинският екип отказал да му окаже адекватна помощ защото според тях той е пиян. Александров обаче има сериозни основания да се съмнява, че проблемът му е здравословен и иска да му бъдат направени изследвания. Така се стига до скандала, коствал на колегата безпрецедентно тежка присъда.

- Как се стигна до присъдата, невлязла още в сила, но все пак - присъда, за 6 месеца затвор с изпитателен срок, за хулиганство?

- Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос, защото интуицията ми подсказва, че случаят с ареста ми и последвалата съдебна развръзка не се дължи само и единствено на конкретното деяние, за което бях обвинен и осъден, а и на унаследената ми склонност да обвинявам и да осъждам, което е грях. Иначе за 4 април имах уговорена среща с един бивш колега от рекламния отдел, на когото трябваше да предам документи, които му бяха необходими за новата месторабота. Разбрахме се да се видим в петък вечерта – хем за да му предам документите, хем да се видим . Между другото бях забравил, че в петък, 4 април, трябваше да почивам и да съм в Несебър с приятели. Но ден по-рано отмених уговорката си и реших, че няма да почивам в петък, тъй като имаше много събития и прецених, че ще е нагло да бия отбой. Денят наистина беше много натоварен и изпълнен с негативни емоции. Както винаги, пропуснах да обядвам, а за капак си бях забравил и диоптричните очила вкъщи. Като резултат в късния следобед вече изпитвах слабо главоболие, отпадналост и раздразнение. Към края на деня се чухме с бившия колега и се разбрахме да се чакаме пред Макдрайв. Междувременно установих, че нямам никакви налични пари и отидох до близкия банкомат. В този момент до мен се оказа непознат човек на средна възраст, който ми поиска 20 лева, за да се прибере до Антоново. Обясни ми, че бил на преглед в УМБАЛ "Света Марина", извади рецепти, лекарства и ми каза, че е изхарчил всичките си пари за тях. Хората, които ме познават добре, знаят, че аз не отказвам милостиня, за което често са ме укорявали и са ме наричали „балък”. Този човек обаче ме подразни, най-вече с начина, по който поиска пари. Стори ми се някак сервилен, говореше ми със сякаш отработени фрази, заради което го отпратих най-безцеремонно при тези, които са му дали 20 лева, за да гласува за тях на парламентарните избори. Ето това беше истинският и непростим цинизъм, който проявих през онази петъчна вечер, въпреки че според други съм постъпил абсолютно правилно. Може и да е така, но държейки в ръце току-що изтеглени пари е абсолютно духовно престъпление да не дадеш поне една банкнота на ближния вместо да го зарежеш ей-така. Още по-непростимо е, че набедих този човек, че си продава гласа и че сам си е виновен за ситуацията, в която е изпаднал. Дълбоко съм убеден, че точно това отношение предопредели драматичната развръзка на онази петъчна вечер.

- Божието възмездие дойде като обвинение за нещо, което не си извършил?

- Виж, аз не отричам, че съм обидил полицая Диян Колев, но се заклевам, че реакцията ми бе провокирана от обидите и най-вече от шамара, който той ми заби в линейката. Именно това отношение, и то от служител на реда, ми вдигна адреналина и ме изкара извън равновесие.

Диян Колев в съда

Абсолютно убеден съм, че и да не бях изпил 4 шота, пак щях да го нарека „селяндур”, „чобанин” и да му тегля една майна. Сигурен съм, че на мое място немалко хора щяха да му вкарат и поне едно кроше право в десетката и аз вече не бих ги укорил за това. Ако някой счита, че в подобна ситуация човек трябва да реагира като овца, значи просто е типичният българин. В живота ми е имало много драми и катаклизми – точно защото съм отказвал да се подчиня на нечия воля или щение. Това просто няма как да се случи при мен и очевидно си плащам цената, но пък и нищо не е в състояние да ме пречупи или да убие вярата ми в Справедливостта!

- А някога допускал ли си, че такова нещо изобщо може да ти се случи?

- Естествено, че не, макар че човек трябва да се научи да мисли за всичко. Със сигурност твърдя обаче, че бях предупреден за възможни неприятности от този род още през лятото на 2013-а година. Тогава случайността ме срещна в един курорт с една изключително фина и подчертано некомерсиална астроложка. След като се опознахме, я помолих да надникне в наталната ми карта, но тя отказа – с обяснението, че за нея това е нещо като духовно мародерство. След хиляди молби тя най-накрая склони, но с предварителната уговорка, че ако види нещо лошо, няма да ми го каже в прав текст, а ще ми даде съвет. Така и направи – предупреди ме, че през втората четвърт на идната (2014-а година) трябва да се пазя, тъй като е възможно да имам проблеми с правосъдието. Аз обаче моментално отхвърлих тази вероятност като невъзможна. 9 месеца по-късно се уверих, че не съм бил прав, колкото и да е странно и нелепо всичко, което се случи.

- Значи от една страна имаме едно меко казано странно обвинение - опитаха се да те осъдят и за оказване съпротива при задържане, а от друга – безпрецедентна присъда за деяние, за което в 100% от случите досега се налага глоба?

- Да, така е, аз бях обвинен по най-тежкия член от Наказателния кодекс за подобно деяние и изобщо нямаше да се учудя, ако ме бяха признали за виновен и за оказана съпротива на орган на реда – още повече, че това го твърдяха двамата полицаи, шофьорът на линейката и младежите от персонала на „Фуго”. Неговият управител, Александър Веселинов, се опита да ми вмени и ред други деяния. Като например, че тъй както съм бил в хоризонтално положение на носилката в линейката, съм трошал медицинско оборудване, което е меко казано клевета. Но дори и да ме бяха признали за виновен в оказване на съпротива на орган на реда, съдебната практика показва, че за подобни деяния се налага най-много пробация – когато престъплението е извършено в условията на рецидив, каквито при мен не са налице. Да, вярно е, че отказах съкратено съдебно следствие, но това е така, защото не се чувствам виновен! Обидите ми бяха предизвикани от обиди и шамар. Що се отнася до обвинението – то си има своята предистория и категорично заявявам, че само формално е повдигнато от дежурния прокурор в Районната прокуратура Искра Манолова. По-важното е, че то й е разпоредено по телефона сутринта на 5 април, събота от човек, заради когото България бе осъдена в Страсбург и в момента всички плащаме цената на безнаказания му произвол. Точно това лице е и причината да бъда подведен по най-тежкия член от НК за подобно деяние – включително и за оказване на съпротива.

- Но все пак съдът не повярва на тази част със съпротивата при задържане. Как така повярва на същите свидетели за останалите им твърдения?

- И аз това се питам. Очаквам да прочета мотивите към присъдата в законово установения срок и се надявам, че въпросът ще ми се изясни. Ако ли не – ще приема за чиста монета неофициално изтъкнатите ми мотиви.

- Неофициално?

- Да, естествено няма да разкрия източника си, но ми беше казано, че поведението ми в залата изисквало смирение и търпение, а аз съм се бил държал като прокурор, говорил съм с императивен тон и съм отправял забележки на съдийката да въдвори ред, тъй като тя очевидно допусна залата да се превърне в махленска седянка. Тази магистратка, наречена Албена Славова, например остави униформените да се хилят ехидно след мой въпрос към свидетел, свързан с отношенията между полицаи от І РУП, „Фуго” и неговия персонал.

- Когато на 4 април ти е станало лошо и си припаднал пред заведението, в което сте били с бившия си колега от рекламата, много хора са те видели, опитвали са се да те свестяват. Те не разказаха ли пред съда какво точно се е случило?

- "Многото хора" са само част от персонала на това заведение, което продължава да работи безнаказано и да нарушава всякакви забрани – въпреки десетките жалби от живеещи в съседство. Да, разказаха какво се е случило, макар че внушенията им бяха изключително тенденциозни, като например, че по всичко личало, че аз съм искал да се напия на всяка цена, което не отговаря на истината. Нещо повече, кръвната ми проба показва 1.4 промила алкохол, което е леко, а не тежко опиянение и аз изобщо не съм бил пиян – поне в класическия смисъл на думата. И тук изниква логичният въпрос – защо 4 шота буквално са ме съборили на земята? Какъв е този алкохол, къде е произведен, смесва ли се по правилния начин, защо в заведението се допуска тютюнопушене на закрито, защо вентилацията не работи и кой допуска това заведение да надува безнаказано музиката посред нощ?! Питам, защото аз не съм отишъл на дискотека, а на бар. Оказа се, че тези шотове представляват смесица от водка и текила, за което мен никой не ме е информирал предварително! А аз имам непоносимост към текилата още от студентските ми години.

- На два пъти се наложи да смениш адвокатите, които трябваше да те защитават. Яви се в съда с трети. Какво се случи?

- Задаваш ми изключително взривоопасен въпрос, чийто отговор ще осветля частично, поне засега. На този етап ще кажа само, че вторият „адвокат”, когото не бях упълномощил по негова молба до последния момент, ме остави да се оправям сам в 59-ата минута, като присвои от мен немалка сума пари. Имам дълбокото убеждение, че точно той навреди най-много на изхода на делото ми и нищо от това, което казвам, не е случайно. Разполагам с прелюбопитен аудиозапис, копие от който ще бъде приложен към жалба до Висшия адвокатски съвет и Висшия съдебен съвет. Толкова по този въпрос засега. Очаквайте продължение.

- Взе ли си "урок" от случилото се? Житейски или такъв, какъвто искаха хората, които те поставиха в тази ситуация?

- Хората, които ме поставиха в тази ситуация, тепърва ще учат много важни житейски уроци и един от тях е, че неоспоримите лъжесвидетелства не подлежат само и единствено на съдебна отговорност. Защото навън има Кой да въздава справедливост, а възмездието застига всеки – независимо дали вярва в това, или не. Аз лично ще се моля за тези хора и ще се опитам да им простя – не за друго, а за да мога да ускоря процеса на спасение на техните души.
Иначе моята съдебна сага ми помогна да пресея и да оценя истинските си приятели и колеги, за което съм изключително благодарен. Колкото и парадоксално да звучи, в известен смисъл тази присъда ме кара да се чувствам и щастлив. Страданието наистина може да носи щастие и се радвам,че на 33 години успях да достигна до едно велико прозрение на Петя Дубарова, което досега не проумявах напълно.

Очевидно трябваше да стана жертва на полицейски произвол и за да променя професионалния си подход при отразяването на подобни „хулигански” екшъни. Благодарение на моя арест вече мога да се похваля и с една достойна победа. Както каза рокерът, който бе набеден горе-долу като мен – "Ти успя да промениш хода на играта и да им разкажеш играта!" Давам си сметка, че моят случай не е частен, което ме задължава, в качеството ми не само на журналист, а на първо място на ЧОВЕК, да продължавам да оказвам подкрепа на хора, пострадали от полицейски произвол и преживели челен сблъсък с родното правосъдие. И като че ли оттук нататък ми се занимава само с това.

- Казваш, че ти се е наложило да пресяваш приятели и колеги?

- О, да, дори и някои роднини, които ме упрекваха, че цял живот нямало да се науча да си държа езика зад зъбите поне в определени ситуации. Ама разбира се, че няма да се науча и бих дал всичко от себе си, за да не се науча на това.

- Ако те разбирам правилно: не отричаш, че си използвал обидни изрази срещу полициаите, но обвинението срещу теб, както и присъдата, са, да кажем, силно преувеличени, заради работата ти като журналист?

Казано на юридически език, обвинението срещу мен е несъставомерно, което води и до несправедлива присъда. Що се отнася до връзката с професията ми – констатацията не е моя, а на един варненски магистрат.

- Какво следва оттук нататък?

Борбата продължава. Присъдата ще се обжалва пред въззивната инстанция. За мое облекчение повече няма да ми се налага да ползвам услугите на варненски адвокати, за което благодаря на моя работодател. Нищо занапред не може да ме учуди в т. нар. храм на Темида. И все пак продължавам да вярвам в Справедливостта, защото знам, че има Кой да я въздава!