Променливата мартенска седмица започна с голямо Хоро за хората

Беше седмица, която можехме да запомним с идването на пролетта, със слънчевото затъмнение и добрите дела на някои варненци. Но ще остане седмицата, през която трима млади мъже убиха друг мъж - вероятно

просто защото са можели

да го направят и най-вероятно защото са очаквали да им се размине. Променливата мартенска седмица започна с голямо Хоро за хората, с което Варна се записа под номер 5 в националната кампания за възраждане на неделното хоро на площада /макар че няма да е излишно инициаторите на "възродят” и правописа си, като намалят главните букви/. Но в началото на седмицата магията на хорото сякаш подейства. Пострадалите от водата в Аспарухово се организираха и за един ден успяха да съберат и да изпратят първия микробус с помощи на затрупаните от снега, а в акцията им се включиха не само варненци. В средата на седмицата героизмът имаше и други две имена - внезапно пламналият тролей в началото на Аспаруховия мост

не се превърна в драма,

защото шофьорът Динко Динков и кондукторът Ивайло Йорданов направиха, каквото трябва, и спасиха пътниците. Видяхме после доста любителски снимки на пламъците, но не и кадър, в който минаващ с пожарогасител помага. Вероятно не е останало време от правене на снимки. Усещането за нещо нередно се засили, когато Вера Трендафилова - жената, която събира малтретирани животни в стопанството си в Орешак, се оплака, че и тя е станала жертва на насилие, защото на един от съседите не му харесало, че две овце излезли да пасат на поляната отвън. Предисторията включва агресия, официални

жалби и никакви последици,

докато не се стигнало до боя. Възмутени не липсваха, но почти никой, включително и пострадалата жена, не приемаше липсата на реакция на жалбите като нещо извънредно. Тренираното търпение обаче се срина, когато грижливо напудреното съобщение за "гражданин, който е бил без документи и с вид на бездомен" е починал от "естествена смърт” в Гранд мол преди седмица, всъщност се оказа известяване за убийство. Естествената смърт стана последица от брутален побой, а неизвестната жертва – Нягол Петров, мъж, който всеки ден се разхождал в района, на 52, със семейство, което се грижело за него, за да пие лекарствата си за шизофрения и да е чист и спретнат, когато излиза на редовната си разходка. Докато не се оказал

сам в подземието на мола

с трима охранители. Може би е редно в съвременния храм на лъскавата мода да посрещат по дрехите. Означава ли обаче това, че всеки, който "няма сериозни претенции към външния си вид" /по думите на директора на търговския център Иво Генов/ рискува да не излезе жив оттам? Ако управата не толерира насилието, защо има и други жалби за бити посетители? Докъде са стигнали жалбите в Трето районно? И имало ли е последици за биячите, преди да се стигне до убийство? И ако мениджърът по сигурността Ивелин Петров, който има достъп до всички записи, не може да каже как убитият Нягол се е озовал в подземието,

има ли достатъчно сигурност за останалите

посетители в подземието и над него? Неяснотите /и жалбите/ означават ли, че подземията на лъскавата сграда са били нечие "ловно поле”? Кой е "ловувал” – външни, задържаните трима охранители, само те ли? Имало ли е наблюдение над "ловните им полета” и някакви опити да се премахнат слепите за камери места? "Познавам ги като нормални служители и още нямам обяснение за постъпката им”, казва шефът им след ареста. "Смъртта е настъпила заради тежка гръдна травма – перфорация на белия дроб”, пише в смъртния акт след аутопсията. За "постъпката” /трима млади мъже бият до смърт един не особено здрав мъж на средна възраст/ Окръжният съд постанови арест за 24-годишния Ангел Николов, 22-годишния Красимир Димитров и 19-годишния Цветан Маринов. От залата

един от обвиняемите – Цветан, излезе с усмивка.

А един от адвокатите на защитата вече прокарва тезата за убийство по непредпазливост и инцидент с травматични последствия /"инцидентът" е трима срещу един, а "непредпазливостта" трае към два часа/. Обществената реакция показа, че диагнозата все още не е обществена социопатия - в неделя възмутените от убийството се събират пред Гранд мол, облечени в дрипи. Може и да не ги бият, защото междувременно не само арестуваха тримата заснети охранители и уволниха началника им, но прекратиха и договора на цялата фирма. Или са я преместили другаде, защото след първоначалните увъртания се оказа, че "Дже ем секюрити" е дъщерна на собственика на мола. Което не нарушава закона, обаче поражда питания как точно стават подборът, контролът и назначенията –

по устав или по роднински.

След уволнението стана ясно още, че молът прави и собствено разследване, което е разкрило нарушения и "съществени пропуски”. А имало ли е други проверки по-рано? И какво са показвали те? Междувременно в атака тръгна и защитата на задържаните – с версията, че Нягол Петров е бил агресивен, пиян и искал да влезе в служебните помещения, затова охранителите се държали според правилника на мола. Тоест, трима /предполага се – професионално подготвени/ срещу един. Който е толкова силен, страшен и опасен, че няма друг начин за неутрализирането му, освен убийство. Какво точно пише в правилника? И дали тримата трябва да са сами в съда? Давал ли им е някой нареждания? Как е подбиран персоналът – да овладява опасности или да бие? И ако ви е трудно да мислите

какво изпитва човек, докато умира два часа,

защото счупените му ребра пробиват белия му дроб, мислете за друго. Този убит е бил бедно облечен за вкуса на охраната. Следващият може да се окаже прекалено пъстър. После някой, оставен да пази вратите, може да реши, че не харесва дечица... или вас конкретно... или да реши да се прави на мъж в подземието, докато други влизат през вратите, за да се правят на мъже с бомби в джобовете... Подобни въпроси определено трябва да получат сериозни отговори, за да има пълна справедливост за смъртта на Нягол Петров, убит, просто защото е можело. Какво друго ни донесе седмицата. След туристическата борса в Москва спадът от руския пазар вече е измерен –

50 процента по-малко туристи,

отколкото през миналата година. По-опитните в бранша напомнят, че въпреки всичко юли и август винаги са силни месеци. За да дойдат обаче тук, а не в Турция или Гърция избиращите в последния момент, са необходими всеповече усилия – от цената и качеството до старата слава на плажните спасители /които по градските плажове вече стабилно са на средна възраст 60/. Новият сезон поставя и нови въпроси за стопанисването на плажовете. Почти половината нямат концесионер и не будят интерес за наемане, а някои нови такси и данъци, които общината смята да наложи, няма да подобрят положението. Концесионерите от Варна вече пратиха за преразглеждане в общинската правна комисия идеята да им начисляват данък не само върху търговските обекти, а и върху спасителните постове, душовете, съблекалните и кошчетата за боклук. Потенциалните посетители от Варна обаче

не бързат да им съчувстват,

докато не видят цената на услугите и размера на свободната зона по плажовете това лято. В самия център на събитията обаче и тази седмица е общинската комисия по култура – този път с екстравагантната идея за рокфестивал на закрито през август с основна звезда Марая Кери, който ще струва на общинския бюджет само 300 хиляди евро. Предложението е достоен клонинг на "Нови Васюки”. Попдивата е гарнирана с Филип Киркоров /преговорите за нея щели да се водят по приятелско-братска линия, която да отбие от хонорара й, приближаващ два милиона долара/. Допълнителен бонус е рекламата на Варна в китайския интернет /недостъпен отвсякъде, освен от Китай/. Музикалната среща във Варна е представена като

страховит микс от Евровизия и Х фактор,

като подготовката за нея ще тече в Лас Вегас /но май ще се плаща от варненския бюджет/, а черешката в идеята е възможността няколко хиляди души да бъдат затворени за три вечери в средата на август в Спортна зала - за летен купон. По-подробни документи за идеята няма, което накара две комисии – по култура и по туризъм, да проявят здрав разум и да гласуват против спешно вкарания за гласуване фестивал /макар че за по-сигурно прехвърлиха горещия картоф за окончателно решение на колегите си финансисти/. Самият факт обаче, че подобна идея стига до гласуване в комисия е достатъчно озадачаващ – все пак останалите кандидати за общинско финансиране минават през сито, което им одира доста кожа, а ако правилата не са еднакви за всички, то защо изобщо ги писаха? Колкото до летния купон – бургазлии

намериха пари за плажния Спирит,

където ще пее Роби Уилямс /и едва ли ще му платят хонорара с пари от бюджета/. Почти толкова забавна, колкото Марая Кери, беше тази седмица и идеята за възраждане на плавателния канал Русе-Варна. Ако целта беше да се помогне на напояването и на любителите-рибари, аргументи може и да се намерят. Когато обаче се говори за плаването на речни и морски кораби /години след като проектът в Констанца е заработил и без точни сметки колко време и пари ще струва прекарването на един среден морски кораб/, е време за спешна намеса с малко здрав разум. Ако не бъде овладян ентусиазмът, в следващите месеци ще видим и чуем много предизборни вицове по темата. Защото тази седмица

предизборната кампания започна

с първата издигната у нас кандидатура – на независимия кандидат за кмет Чавдар Трифонов. Той очевидно е запомнил, че всичко в крайна сметка се свежда до лаконичното "Икономиката, глупако” /с което преди двадесетина години Клинтън дръпна 28 процента на съперника си Буш/. У нас обаче промените не стават бързо. Видяхме го и в редовните годишни отчети на съдилищата в града. От окръжната прокуратура и тази година се оплакаха от разследващите полицаи, защото повече от половината досъдебни производства така и не влизат в съда заради неоткрит извършител. Нямаше изненади и от районния съд – основна мишена на делата, завеждани от варненци, са "Енерго Про" и мобилните оператори, като за една година исковете срещу тях са се увеличили с 650. Някои престъпления обаче си остават ненаказани. Тази седмица загина поредният архитектурен паметник във Варна - къщата на "Приморски” 21. Отписана беше първо от регистрите на паметниците, после и от историята на града. Пуснахме разрухата вътре, а после я довършихме. Вероятно и това е част от мол-ската култура.