Варненци показаха, че помнят най-важното от житейските уроци – че важното не винаги струва милиони

В края на тази седмица пак ще ни липсва един час. Местенето на стрелките беше обсъдено през седмицата дори в Европарламента, официалната версия е, че така пестим енергия, а любителите на конспиративни теории настояват, че това е поредният начин правителствата да проверят докъде стига готовността на електората

да изпълнява странни команди.

У нас странностите тази седмица бяха достатъчно, така че с един час по-малко може би си спестяваме поне по-дребните, след като продадохме най-големия си телеком, мултиплекса и още няколко по-малки компании общо за едно евро, на което финансовият ни министър даже не знае как да му провери произхода. Очевидно изводите от старите приватизационни уроци (и издънки) на властта не са сред четивата на наследниците им. Нямаше и протести и недоволства на жълтите павета, но пък във Варна неизвестни черпиха Общината с коктейл "Молотов" и то в седмица, в която администрацията не е дала нито един повод за недоволство.

Случаят "Нягол Петров"

влезе в съда. В дните след убийството реплики от ръководството на мола включваха смущаващите паралели между смъртта в тяхното подземие и убийствата в Париж, които не спрели туристите да го посещават. Имаше и протест пред вратите на мола - с плакати "Аз съм Нягол", но без парижката обща вълна от възмущение. Имаше ги и тези, които просто разбутваха плакатите, за да минат... Какво научихме тази седмица от случая "Нягол Петров"? Че е възможно на метри от нас хора, наети да ни пазят, да извършват убийство. Че когато това стане, отговорността е само на извършителите, в краен случай на прекия им началник. Че общата собственост и общата регистрация на охранителната фирма и на търговския център не означават и обща отговорност - поне според ръководството. Делата по същество предстоят, от техните отговори ще зависи как ще запомним случая "Нягол Петров" – като

прецедент или ежедневие

и какви уроци ще останат от една жестока смърт. Битовите градски грижи не намаляха и тази седмица. Въпреки демонстрирания оптимизъм около ремонта на Спортната зала краен срок още не може се прогнозира, а новата изненада от тази седмица е откритието, че свързването на старата и новата част, направено преди около 30 години, не е съвсем по правилата. Като добра новина от седмицата остава приключилата процедура около финансирането на друг ремонт – на Юнашкия салон. Така в центъра на града ще се отвори още една строителна площадка. Срокът за приключване на работата там е седем месеца, така че през ноември вече ще знаем ще има ли във Варна най-сетне едно докрай изпълнено предизборно обещание –

обновен Юнашки салон,

или ще имаме още един повод да (не) си вземаме поука. Новини имаше и около стадиона (също голяма предизборна новина преди време). Най-мекото определение за тях е "противоречиви". Новата идея за финансиране на строежа е продажбата на част от терена – засега към 17 декара. Предложението е на "Химимпорт", очакванията са за постигане на цена от близо 7 милиона евро, а обещанията – парите да се похарчат изцяло за новия стадион. Пак според инвеститора неговата цена ще е към 75 милиона лева, като дружеството в момента разполага с 20, така че докато се набере цялата сума, възможно е на мястото на "Юрий Гагарин" да е останало място само за

игрище за бадминтон.

Засега обаче предложението среща радушен прием в общинските комисии. Представи го лично Марин Митев, който зачести с публичните появи и изявления. Преди седмици в една от тях той лично ни убеждаваше, че строителството е почти невъзможно, а при представянето на спасителната сделка вече имаше дори посочен срок за начало на строителството – месец май, имало даже и купувач за парцела. Марин Митев отказа да съобщи името му, но нарече "нелогична" версията, че ще е фирма, близка до него. За финал той препоръча

общественото мнение да даде индулгенция

и да не търси вина "у бивши или настоящи управници" за увъртанията има ли договор за изграждането на нов стадион или през 2007-ма въпросните управници са демонстрирали как се прави първа копка на събаряне. Любопитно е, че излизането на светло на едно от най-дискретните варненски имена в изборната година минава почти без коментари. Брожение в общинските комисии продължи да предизвиква и мегапроектът за музикалния фестивал "с Марая Кери". Съветниците все така не желаят да финансират екстравагантната идея. Инициаторът Иван Кутиков имаше последен шанс да ги убеди, че все пак заслужава 300 хиляди евро от общинските пари, но вместо да ги защити с план-сметка и договори, той беше заложил на

препоръки от дует Ритон и Йорданка Христова

с което отпаднаха и малкото съмнения, че с отказа си да подкрепим идеята може би спъваме големия варненски пробив в концертния бизнес. Седмицата нанесе удар върху местния патриотизъм – вече не сме градът на милионерите, след като само един варненец е подал данъчна декларация за доходи над един милион лева. Другото любопитно в статистиката, която НАП изнесе, беше констатацията, че в най-бедните градове в страната са събрани най-много богаташи, което би трябвало да заинтригува не само данъчните. Дори и без много милионери, през седмицата варненци показаха, че помнят най-важното от житейските уроци – че важното не винаги струва милиони. Видяхме го в помощта за изоставените без храна и вода украински моряци и на опашката от желаещи да дарят кръв за родилката Невена.