11 съдии се жалваха срещу председателката на Административния съд във Варна

На заседанието си днес, Висшият съдебен съвет (ВСС) ще разгледа жалбите на десет съдии от Административния съд във Варна за начина, по който се управлява институцията.

Още преди два месеца те разпространиха като открити писма два сигнала за това, че председателят на съда Тинка Косева им оказва натиск и поискаха да бъде извършена проверка, която да установи, дали принципът за случайно разпределение на делата там е бил нарушаван, с което е създавана атмосфера на напрежение и противопоставяне, пише Дневник.

Отказът на Косева да приеме предложенията на 11 съдии за промени в дневния ред на общо събрание на съда, насрочено за 23 януари, както и заплахите, отправени към тях по този повод, провокира първото им открито писмо, изпратено до ВСС още в края на януари т.г.

След него съдиите от Варна изпратиха и второ - с пояснения за проблемите в съда, за "неадекватното" му според тях управление и в крайна сметка за невъзможността на административното му ръководство да се справи с проблемите в продължение на години.

Въпреки усилията им до този момент съдиите нямат информация дали на ВСС са предадени всички материали, които са предоставили на комисията, изпратена след сигналите им от председателя на Върховния административен съд.

"В замяна на това, според публикации по темата от последните месеци, беше направен опит същинските и принципни проблеми в съда да бъдат представен като междуличностни, като конфликт между отделни съдии", каза една от тях – Мариана Бахчеван. По тази причина, искаме ясно да подчертаем - няма "битов скандал между съдии", а подобно обяснение за напрежението в нашия съд е обидно".

Според авторите на сигналите за нередности във Варненския административен съд идеята за разширяване на компетенциите на Общите събрания на съдилищата за сметка на ограничаването на правомощията на административните им ръководители е залегнала още в приетата от Народното събрание Стратегия за реформа в съдебната система.

"Целта е да се гарантира равенството между съдиите и да се ограничат лостовете на административните ръководители да оказват натиск върху съдии в хода на делата, или при вземането на решения по тях, казва друг от съдиите Гергана Стоянова. При организацията на събранието от 23 януари т.г. всичко това беше игнорирано от Тинка Косева, а правото ни на свободно изразяване на мнение в рамките на правомощията на общото събрание беше грубо потъпкано".

Отлаганото на няколко пъти общо събрание във Варненския административен съд все пак беше проведено на 20 март. т.г., а на него , подписалите сигналите до ВСС, предложиха и успяха да подложат на гласуване решение, според което всички дела, независимо от вида и съдържанието им, ще се разпределят между целия съдийски състав без разлика. По този начин те вярват че ще бъде елиминирано съществуването на две различни отделения, едно от които се занимава сама с данъчни дела, а второто – с всички останали. Именно това според тях е един от лостовете за противопоставяне и създаване на напрежение в съда.

"На същото събрание взехме и решение за премахване на т.нар. "времеви стандарти" за гледане на дела, които бяха едновластно одобрени от председателя, каза Бахчеван. Тези стандарти въвеждаха процесуални срокове, каквито в законите няма и заради които беше разпоредено на деловодителите да ровят постоянно по делата и да описват процесуалните действия на всеки съдия, обясни тя. Така на практика беше възложено на деловодителите да следят и контролират съдиите".

Един от най-сериозните въпроси, чийто отговор трябва да намери исканата проверка в Административния съд във Варна, е нарушаван ли е бил принципа за случайно разпределение на делата след като ръководството на съда твърди, че съдиите са били неравномерно натоварени през годините?

В третото си поред писмо до съвета, изпратено на 17 март т.г., десетте съдии вече информираха членовете на ВСС, че в продължение на години ръководството на съда "абсолютно своеволно се е "освобождавало" от разглеждане на някои категории дела" като се е изключвало от електронната система за разпределянето им.

Това е станало повод и за съмненията им "относно професионалните и морални качества на ръководителите на варненския Административен съд и поставя на дневен ред друг важен проблем - как е било гарантирано спазването на принципа за случайност при разпределението на делата, разглеждани от съда?".

Като пример в този случай десетимата съдии припомнят, че в годишния доклад на председателя на съществувалото доскоро Първо отделение на варненския Административен съд за 2014 г. е било изрично упоменато, че в отделението има неравномерно натоварване на магистратите.

"Как се поражда подобна неравномерност, след като случайността в разпределението на делата би трябвало да я изключва или поне да я минимизира до степен на незначителност", попитаха в писмото си те.

В началото на миналата седмица съдиите от Варна коментираха също, че ако наистина е имало неравномерна натовареност между тях и колегите им, ръководството на съда е трябвало да вземе своевременни мерки за отстраняването на този проблем.

"Случваше се обаче точно обратното - същият този проблем беше използван за създаване на разделение и противопоставяне в общото събрание, за да може по този начин неговите функции да бъдат изземвани едновластно от председателя", казва съдия Мария Даскалова.

Според друг неин колега - Миглена Николова по този начин е бил създаван "кръг от приближени на председателя" .

Те са били и най-често включвани в комисиите при разпределението на делата.

"Това са няколко души, които вече избраха "ен" на брой съдебни помощници, административен секретар, избират и назначават служители, от които половината са в родствени връзки помежду си или са съпруги на прокурори, обяснява Николова. Нередности в този съд има на всяка плоскост и те са основно в начина, по който сме управлявани".

В писмото до ВСС от 17 март се твърди също, че едва в последните две години по делата, разглеждани от съда, е започнало прилагането на протоколи за т.нар. случайно разпределение. Преди това, въпреки че въпросът е бил повдиган нееднократно от отделни съдии, тези протоколи са представлявали само извадка с името на определения по делото докладчик. Така от тях по никакъв начин не е било възможно да се разбере колко дела от съответния код са били разпределени на всеки от съдиите и как определено дело е попадало при конкретен докладчик.

"Освен, че поставя под съмнение моралните и професионални качества на ръководителите на съда, този факт връща на дневен ред и въпроса как изобщо при подобно изключване от електронната система е бил спазван принципа за случайност на разпределението", коментира Гергана Стоянова.

На Общото събрание, проведено на 20 март т.г., съдиите отправиха искане за определянето на точен час, в който всеки ден да бъде извършвано разпределение на делата във варненския Административен съд.

"Желанието ни беше по този начин да получим възможността да присъстваме на тази процедура, каза съдия Ивелина Попова. Но това ни беше отказано от Тинка Косева. Тя ни обясни, че всеки, който желае, може да присъства, но първо трябва да чака да бъде определен часа, в който това ще се случи, а след това да бъде поканен".

Според друг от подалите сигнали до ВСС Красимир Кипров абсолютно недопустимо е от съдиите да се очаква да стоят пред вратата на председателя "или още по-унизителното - да се заявяват предварително с писмена молба или с отбелязване от секретаря, че желаят разпределението да става в тяхно присъствие", каза той.

"Какво остава при това положение за волята ни нещо в съда да се промени в името на по-добрата му работа и то да е различно от това, което председателят мисли и налага?, попита Кремена Данаилова. Това е всъщност проблемът Варненският административен съд се управлява по скрит и манипулативен начин".

Единственият орган, който до момента се е произнесъл по сигналите, подадени от варненските магистрати е Съюзът на съдиите. В становище до ВСС и министъра на правосъдието от 30 януари т.г. членовете му сигнализираха, че "поставените проблеми в Административен съд - Варна изискват обстойна проверка с преглед на работата на ръководството му и събиране на обективна информация за микроклимата в този съд". В същото становище се припомня, че инициирането на проверка по подадените сигнали е единствено в правомощията на ВСС.

Отговор на Тинка Косева четете ТУК