Спомени от едно време

За изгубените плажове на България разказа днес интернет интернет изданието socbg. Спомени от Народната република са допълнени от много снимки. 

Някой беше определил морската ваканция на социалистическия българин така: Ходи ти се на море? Имаш три избора:

1. Къмпинг (около 4,10 лв. на вечер за двама с палатка и кола в претъпкани къмпинги, повечето без топла вода, безкрайни опашки по магазините или скъпи кебапчета в бира-скарата. Гледай да си набавиш отнякъде къмпинг оборудване от Чехия и ГДР, в България съвременно такова не се продава)

2. Почивна станция (около 30-40 лв. на седмица, строго разписание на времето – закуска рано сутрин, обяд по точно определено време и вечеря сравнително рано, има предвидени и "културномасови мероприятия". Има топла вода. Вратата се заключва след 12 часа.

3. На квартира (наемаш стая и от там нататък се грижиш сам за себе си, топлата вода не е гарантирана). Планираш почивката си поне няколко месеца преди това — отпуските на съпрузите трябва да съвпаднат (не е задължително обаче, зависи от работодателя).

Да, нямаше кой знае колко удобства, да не кажем никакви! Нямаше изобилие от ресторанти с всевъзможни чуждестранни деликатеси, нито безброй лъскави барове и дискотеки. И, за да сме сигурни, че няма да останем гладни, повечето от нас пълнеха багажниците на Москвичите си с пъпеши, дини и зарзават.

Нямаше гигантски аквапаркове на всеки ъгъл. И какво от това? Нали имахме море! И въздух! Дишахме спокойно, без притеснението, че всеки момент може да ни падне някоя тухла на главата от близкия строеж. Имахме и девствени плажове, залези спиращи дъха ни, нежни влюбени нощи... Имахме природа! А това  ни беше повече от достатъчно.

Сега ни останаха само спомените за почивните станции с вечерен час, столовата и...няколко снимки.