В "Слънчев ден" камъните падаха най-буквално

Въпреки доказателствата, че базовите постулати на здравия разум и гравитацията не подлежат на обжалване, опитите продължиха и тази седмица. Само за няколко дни, белязани със смърт, в новините влязоха мината в Оброчище, варненската жп гара, хотел "Вероника". Поредните нещастия през Страстната седмица провокираха поредните обяснения за всеобща греховност. Но дори и да има нещо вярно в тезата, търсенето на Божия промисъл е повече заради удобството да се освободим от лична отговорност. Защото става все по-очевидно, че под натиска на цялостното ни чалга-отношение към държавата периодът й на полуразпад приключва и

камъните падат вече най-буквално.

И макар че лично премиерът тази седмица се пошегува на среща с бизнеса, че се е справил с кризата толкова добре, че който не е доволен, ще му вдигнат данъците, другото лице на бизнеса не дава такива основания за оптимизъм и шегички – ако миналата година трудовите злополуки у нас са били към 740, през тази само за три месеца са вече 650, и увеличението едва ли се дължи на някакво рязко вдигане на заетостта. След инцидентите работниците от мангановата мина разказваха как според работодателя им не е задължително да им дават фиш за заплата; на жп-гарата работник загина от волтова дъга, защото, лъган няколко пъти, отишъл лично да провери цистерните; в "Слънчев ден"

нарушенията се трупат едно върху друго

със същата скорост, с която единайсетте етажа на хотела затрупаха четиримата работници. След срутването от строителния надзор казаха, че обследването им започнало заради новините в медиите, а не след съобщение от строителя. От трудовата инспекция окачествиха станалото като последица от "неспазване на елементарни изисквания за охрана на труда". Разкази на оцелели работници допълниха картината с обяснението, че задачата им била да влязат, за да режат ръчно арматурата в подпорните колони на първия етаж. Снимки, направени случайно дни преди срутването, илюстрират още по-добре безумието –

изтърбушени долни етажи и непокътнати стени горе.

Не е ясно доколко тази картина отговаря на планиранния ремонт и защо не е направила впечатление на никого от надзора, задължителен за такъв обект. Часове преди бетонът да се предаде пред законите на физиката, все пак се появява заповед вътре вече да не допускат хора. Кой и как е следил за спазването й обаче не е ясно, защото след нея някой решава да ускори процеса на разчистване . Иначе казано - вкарва вътре хора, взети да работят без договор и готови да повярват, че някой отвън ще прецени достатъчно добре на око кога е време да бягат. Казват, че им обещал да имат 30 минути. Очевидци твърдят, че получили към 30 секунди. Заснета, сцената би могла да мине за

илюстрация от всяка точка на третия свят,

а бившият социален министър Иван Нейков я нарече дори "опит за непредумишлено убийство". Бившият синдикалист обясни, че това само върхът на айсберга. Той би трябвало да знае най-добре, макар че в подобни ситуации едно от най-неизменните неща е именно липсата на синдикална защита. Иначе как да си обясним, че докато имаме купища документи за здравословни и безопасни условия на труд, загиналите, докато се трудят, стават все повече, а условията им за труд се изясняват винаги постфактум и постмортем. След срутването на "Вероника" от Инспекцията по труда коментираха, че ако пострадалите нямат договор с юридическо лице, отговорност за станалото с тях носи собственикът на комплекса. Вероятно би проработило, ако досега имаше собственик, понесъл сериозна отговорност. В случая

веригата е дълга –

от изпълнителя "Планекс" през подизпълнителя "Бултранспорт груп" до подподизпълнителя "Дигинг", за да стигне до "Пловдивски панаир“. Достатъчно дълга ли ще се окаже, за да се размие и отговорността? И макар че Георги Гергов (на третия ден след инцидента) обяви, че е бил на място през цялото време, трудовата инспекция така и не откри никого от панаира през първия ден. А сравняването на бележките им ще бъде любопитно четиво: Георги Гергов ограничи коментара си за тежкия инцидент до присъединяване към официалното становище на фирмата изпълнител; главният инженер на "Планекс" заяви, че имат договор за реконструкция; в официалното си съобщение фирмата обяви, че теренът е трябвало да бъде разчистен до кота 0; в плана за безопасност е предвидено машинно събаряне; от РДНСК съобщават за разрешение за събаряне на една трета; в единствения документ, показан досега - от община Варна, е вписано "ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване". Не е приложен само речникът за превод на съответния новговор, според който

"реконструкция" означава "събаряне до основи"

(и инженерните разчети как да се събори една трета от 11-етажна сграда, като се бутнат долните четири). Вероятно тези и още документи, повечето издадени през март тази година, ще бъдат добре проверени. Част от отговорите обаче могат да бъдат намерени в по-стари книжа. Като плановете на новия хотел, заменящ "Вероника" – също на 11 етажа, но и с щедро разпростряло се ниско тяло извън основите на старата сграда. И в отказаното разрешително за събаряне, защото старата "Вероника" едновременно е на морския бряг, в забранената за строителство зона и до свлачищен терен. Затова разрешението от март е за реконструкция, а всичко останало сме го гледали вече много пъти и в Морската градина, и из града - по време на "реконструкцията"

сградата не издържа и пада сама,

после я "възстановяват" малко по-широка и по-висока от преди, и никой не забелязва, освен досадните граждани, които искат да има ред. Ще има ли отговори, след които да се въведе ред - на строителната площадка, убила четирима души, в мангановата мина, в десетките фирми, които не зачитат здравето и живота на работниците си? Защото отказът от търсенето на такива отговори за сметка на по-удобните много прилича на опит да се обжалва закона за земното привличане. Кандидати не липсват - през седмицата имаше и друг опит, макар и на дребно, подобен на случая с "Вероника". С договор за почистване, ограждане и укрепване на плажа на Фичоза девненец се опита да започне незаконно строителство, но поне този преди този летен сезон не му се получи. Нова серия имаше и във филма за спасяването на българския туризъм – прекарването на лятото в български хотел беше обявено за

патриотичен дълг,

а премиерът даже се обърна не само към "всички български граждани", но и към "депутатите и министрите" да си останат тук през лятото. Изваждането на депутатите и министрите в отделна категория е доста фройдистко и само подсилва усещането, че останалите "български граждани" са третирани по-скоро като миньори от бизнеса на Ковачки. А и от всичките тези призиви нямаше да има нужда, ако туристическият бранш беше уцелил правилния отговор на гатанката какво искат българските туристи, които избягаха в Турция и Гърция (защото ходещите по-далеч отдавна са изгубени за родното Черноморие). Отговорът не е толкова сложен - чисто море; пейзаж, различен от този в краен градски квартал; прилично качество на храната, алкохола и обслужването; плажни удобства, които не струват колкото хотелска стая –

по-трудно е постигането му,

след като веднъж вече сме го загубили. На този фронт Варна отбеляза малка точка – тази седмица общината получи две туристически награди на изложението във Велико Търново – за щанд и за туристически сайт. Само това обаче няма да ни помогне, защото и тази седмица дъждът показа, че не е необходимо много, за да се превърне града в голяма локва. Дъждът (и ВиК) станаха причина за повторното погребване на намерените антични кости, които пак са на два метра под земята. Делвата обаче се спаси – археолозите я отнесоха в музея и макар че там има още като нея, тази може да се отдели в отделна витрина за прослава на безименния български майстор, пред когото не може да устои дори това, което е оцеляло към шестнайсет века. Останалите ремонти обаче продължават да предизвикват все повече въпроси и недоволство. От една страна - преминаването пеш през центъра вече не навява асоциации с бежански лагер, а пред съда се появиха даже дръвчета. От друга обаче, скоростта на работа по булевардите (и особено

дългите празни затворени участъци,

по които нищо не се случва) втвърдяват коментарите на пътуващите не с дни, а с часове. А издънки като тази с пропадналия тротоар край най-новата детска градина "Жирафче" допълнително изяждат и малкото останала вяра, че някой във Варна може да строи и ремонтира бързо, качествено и на нормална цена. И за друга цена се питахме тази седмица във Варна – на нормите в правосъдието, след като Иван Тодоров получи по-малко от 14 години затвор за убийството на Хюлия Маджар, след като се призна за убиец и се възползва от съкратеното съдебно следствие. Предполага се, че признанието достатъчно компенсира действия като това да примамиш момиче на среща, да му размажеш главата с гаечен ключ, защото ти отказва секс и после да лъжеш, че е отвлечено, докато заметеш следите, бягайки в чужбина. През Страстната седмица това също буди мисли за прокоби и проклятия, които обаче са свързани не с небесните дела, а

с човешките ни постъпки.

И на Цветница имаше за какво да помислим, докато на дългата и често изнервена опашка пред Катедралата десетки чакаха за осветените върбови клонки, при екипа за кръводаряване в Църковното настоятелство се отбиха четирима души. Може би за Великден ще се реваншираме с нещо по-добро?