Обещанието е градът все пак да има своята антична кула, но върху тротоара до църквата "Свети Николай Чудотворец"

За поредна седмица Варна е строителна площадка, но вече има един асфалтиран булевард. С идването на новия полицейски шеф се забелязва и раздвижване по другите булеварди, съпроводено с прибиране на труженичките от тях. Очакванията са асфалтът да трае

по-дълго, отколкото е обичайно за Варна

през последните години, а труженичиките да не се върнат толкова бързо, колкото и след предишните акции. След пристъп на пуризъм в края на седмицата парламентът прие, че в Османската империя наистина са избивали арменците, но реши да го нарича "масово изтребление", а не "геноцид" (като темата беше добре употребена предизборно от партията на правата и свободите, при това по начин, който добре очерта виждането им за разпределянето на правата и на свободите). Скандалът около министъра на културата (и културата на министъра) продължи с акцията "пей с мен". Протестът срещу простащината и очакванията, че "простосмъртните" творци трябва да работят само за слава, събра към 500 недоволни...

Пеенето в дует стана популярно,

след като видяхме как извиват гласове Иван Искров и Цветан Василев и поразмишлявахме върху новите аспекти на тезата, че който пее, зло не мисли. Дуетът между управителя на БНБ и собственика на КТБ роди и нов шедьовър в обяснителния жанр – че неофициалните прояви на официалните лица няма никакво отношение към официалните им решения. Медиите се упражняваха в раздвоение, като едновременно цитираха етичния кодекс и обясняваха къде точно можем да видим това, което не бива да ни показват – как акушерка бие бебе на четири дни. Напълно разбираемият потрес от този случай замъгли друг – един грубичък телевизионен експеримент доказа, че поколението родители,

възпитано в "риалити"-дух,

няма нищо против да поиздевателстват над децата му, щом е за реклама. Варненското възмущение беше на друг адрес - в средата на седмицата от Онкодиспансера започнаха да връщат раковоболни, след като им свърши бюджетът. Защото на фона на всички статистики за увеличение на болните бюджетът на болницата е намален с 40 процента спрямо миналогодишния, а всяко надхвърляне води не само до глоби, но и приближава фалита с още по-голяма скорост. След медийния скандал касата обеща да намери механизъм за отпускане на пари (като се събере следващата седмица). Вероятно за всички участници е ясно, че това ще е само поредният протегнат пръст за запушване на пробойните в здравното финансиране, които отдавна са

с размер да потопят "Титаник"

и също толкова отдавна имат нужда от сериозна "хирургическа" намеса, преди да са пратили цялото здравеопазване в залата за аутопсии. Белодробната болница във Варна вече се е запътила натам. През седмицата общинската здравна комисия реши, че няма да отпуска повече бюджетни пари за спасяването й и предлага тя да бъде закрита. Както и други здравни заведения във Варна, и белодробната болница е за пациенти от цяла Североизточна България, но пътеките на държавното й финансиране отдавна са буренясали. Имаше и няколко идеи за общо подпомагане от всички общини, които я ползват, но те така и не минаха отвъд етапа на добрите намерения, поради което болните ще си търсят другаде лечението. През седмицата съветниците решиха да закрият и оздравителното училище. При него причината е липсата на достатъчно деца, а основанието за

задължително заострено внимание –

теренът, който вече е провокирал апетити и скандали. Множат се и скандалите заради застроени и бетонирани терени край морето, но не и защитните реакции срещу безкрайното продуциране на проблема. На юг вече лансираха екстравагантната идея за национализиране на дюните на "Корал", което породи достатъчно въпроси: кое е било първо – дюните или продажбата на терена, кой е разрешил да се лее бетон, ако дюните са били там, и кой ще плати обезщетението за национализацията, ако дюните са се появили след продажбата. На север проверяващите се отчетоха с юридическия шедьовър

"законен, но не отговарящ на закона".

Новият строеж, който ще украси плажа на Свети Константин, е и по-висок от разрешеното, и по-близо да морето от законното, но тъй като има разрешение от преди осем години (когато ограниченията са били други), сега ще бъде построен, преди някой да се сети, че заварените положения при готов строеж и при строителни намерения биха могли отдавна да се разграничат законово. Движение в юридическата машина има поне по случая "Вероника" - седмицата приключи с обвинения към ръководители и координатори от всичките фирми по веригата, дали обаче присъдите по конкрентното дело ще са достатъчен

стимул, за да се промени средата,

която направи възможно падането на "Вероника"? Във Варна ремонтната сага продължава. След няколкото опита на ВиК да пренареди миналото на Одесос, което излезе при ремонта на пешеходната зона, сега античната стена е отново заровена. Вероятно това е най-правилното действие в момента (и една разходка край други, отдавна открити части от стените на Одесос, го доказва), но това не попречи на недоволството. Обещанието е градът все пак да има своята антична кула, но върху тротоара до църквата "Свети Николай Чудотворец". Можем само да се надяваме, че няма да е изпълнена така минималистично-спестовно като обозначаването на стената в участъка край Дупката (с бракувания мрамор от старата настилка), или, още по-лошо – в модния напоследък стил

"архитектурен кич".

Две новини имахме тази седмица за ремонта на Спортна зала – добрата беше, че според администрацията в началото на май Световна купа по гимнастика и акробатика ще има, лошата – че според проверяващите това ще стане в паузата на ремонта, който ще продължи и след това. Но пък след години на отчети, пълни със загуби и молби за финансова помощ към общината, от началото на тази година Дворецът на културата и спорта отчита печалба като общинско дружество. Ремонтите по булевардите продължават да изненадват с последователното

нежелание трафикът да бъде улеснен

от регулировчици, коментарите за скоростта на работата изместиха всички лични и телевизионни драми, обсъждани в автобусите, а относителното търпение се корени в плахата надежда, че този път ще се получи както трябва. Ако обаче след година отново се докараме до положението "искахме да е по-добре, а стана както обикновено", купчината недоволство пред Общината може да стане доста по-висока. През седмицата стана ясно, че вече се подготвя и друг чакан ремонт – на Военноморския клуб. И от една страна, новината е хубава, защото ремонтът все пак ще започне,

преди балконите да се откъртят

от сградата, но от друга – новата строителна техника ще дойде върху току-що ремонтирания булевард... Подрязването на дърветата като част от ремонтите изкара на светло и друг неприятен факт –сградите по централните улици, независимо чия собственост и отговорност са, представляват такава унила поредица от олющени фасади, набодени с реклами и опасани с кабели, че трудно могат да бъдат представени като лицето на "морската ни столица". По същия начин изглеждат и сградите в пешеходната зона, където сагата с паветата ще приключи само когато те бъдат наредени както трябва, според казаното от кмета тази седмица. Оспорваните и нехаресвани саксии-лодки също бяха заплашени с демонтаж, ако проектантите не успеят да им намерят такова място, че варненци да ги приемат. Започна и излъскването на металните декорации и пейки, които иначе трябваше да са покрити с патина и да вдъхват усещане за старина, белези от морския въздух и малко стиймпънк. Новата визия е с повече боя, което вероятно няма да попречи на белезите от морския въздух. Жалко за идеята с патината, но проблемът с нея е, че стои като ефект само ако всичко останало е лъснато и подредено. Иначе прекалено много се слива с околната среда и действителност.