Общо 232 хил. българи могат да тръгнат на работа според Евростат, но не желаят да го направят

Страната ни се нарежда в челната тройка на Европейския съюз по показателя за дял на хора, които са в трудоспособна възраст, но не търсят работа. Това става ясно от последния анализ на европейската статистическа служба Евростат.

Според данните българите, които биха могли да си намерят работа, но не го правят, през 2014 година са били 7,6%, или 257 хил. души при средна норма за ЕС от 4,8 на сто. По този показател пред нас са само Италия с 13,6% и Хърватия с 9,6%.

Общо 232 хил. българи могат да тръгнат на работа според Евростат, но не желаят да го направят, а 25 хил. души си търсят работа, но нямат възможност да започнат незабавно. От Евростат посочват, че в тази група най-често попадат студенти, които търсят работа, но за в бъдеще време, след като завършат университет.

За разлика от Европа у нас делът на мъжете, нежелаещи да работят, преобладава. 54%, или 138 780, от български мъже не желаят да работят и да си търсят препитание. Останалите 46 на сто, или 118 200, неработещи са от нежния пол. За сравнение в ЕС делът на неактивните на пазара на труда жени е 60%. Неработещите в целия ЕС през изминалата година са били 11,6 млн. души на възраст между 15 и 74 години. От тях близо 9,5 млн. изобщо не си търсят работа, а 2,2 млн. души искат да си намерят препитание, но в бъдещ период.

Според други данни на Евростат у нас делът на почасово заетите е 2,6%, или 34 хил. души. В тази категория преобладават жените. През изминалата година в ЕС хората, които са работили почасово, са били 44,1 млн. души. От тях 9,8 млн. са обяснили, че имат желание да работят на пълен работен ден. В категорията почасово заети, които биха работили на пълен работен ден, на първо място е Гърция - 72,1%.

След нея се нареждат Кипър с 65,9 на сто и Испания с 57,3%. В тази категория последна е Холандия, където само 4% от заетите почасово биха преминали на пълен работен ден.