Батко е невинен, а Сакскобургготски ще се споменава трижди в молитвите

Държавният преврат трябва да е станал на 29 април. Защото тогава Светият синод ни прати благата вест, че имаме цар и името му ще споменава по три пъти на ден в молитвите. Там, където молитвите не помагат, явно трябва екзорсизъм, след като от болницата, в която акушерка преби бебе, нарекоха жената „обладана”. Качулатите тази седмица излязоха пряко в ефир, докато течеше опит незаконно да се наложи закон.

А почивният ден на труда още повече заприлича на помен. На първи май Варна се сдоби с Ретро музей, в който любопитните и носталгиците могат да видят бита си от преди 89-та. Първият работен ден на музея потвърди два постулата, заобикаляни често у нас - когато вършиш нещо със знание и пари, резултатът винаги си заслужава, а от говоренето за миналото се страхуват само тези, които знаят, че с действията си правят настоящето да е по-лошо от него. Във всички останали случаи говоренето и показването стимулират правенето на изводи. Съвсем типично и мненията за музея се разделиха веднага на „хубаво е”, „соц е”, „скъпо е”.

За естетика и ноталгия е безмислено да е спори, защото са продукт на собствената мисловна дейност. А цената е висока само според нашия тъжен стандарт, заради който прекарваме деня на труда в броене на фалирали фирми и загинали работници. Разбира се, друго е трудно да се очаква, когато според министър председателя икономическата логика на малкия бизнес минава по оста „намиране на ниша - изработване на план - чакане на държавна помощ”. И в която икономическият съветник на същия премиер ползва като най-силен аргумент „дреме ми на к..а”. Тази седмица Владимир Каролев употреби анатомичната опорна точка като отговор на въпросите за това как вървят преговорите по търговското споразумение между Съединените щати и Европа, какви са промените или поне кой преговаря от наша страна. Всъщност на дискусията по темата икономическото мнистерство не прати свой представител, за разлика от външното - може би като признание, че икономиката няма нищо общо със споразумението. Поне нашата икономика. Съветникът Каролев се появи при медийния разбор на темата, за да я завърши със заплахи, че любопитните трябва да чакат „много поздрави от американското посолство“, а за фактите и въпросите му „дреме на к..а“. Което не беше много възпитано, но пък обяснява как сме се докарали до сегашното си икономическо положение – с последователно прилагане на това кредо от всякакви министри, съветници и политици. При това не само в икономиката. Денят на труда отдавна е ден без работа, в който броим злополуките, убитите и окататените работници. Във Варна точно за първи май излязоха първите заключения на експертната комисия, която трябва да отговори кой е виновен на мястото на хотел „Вероника” да има купчина бетон с четири некролога. Становището едва ли е изненадващо – всички документи са изрядни, при прилагането им на практика обаче никой не се съобразил с тях, а сред често употребяваните думи са „своеволие”, „некомпетентност” и „безотговорност”.

Възпроизвеждането на този модел е основната причина първомайската манифестация във Варна тази година да мине през града с плакати на местни фирми – закрити, фалирани и съборени. При всичката условност на ляво и дясно у нас, десните партии и тази година решиха, че защитата на достойния труд и заплащане не им е в ресора, докато левите охотно продължават да прегръщат идеята така здраво, че тя вече се задъхва. Защото опозиционният акъл, който ражда патос в правилна посока, е хубав. Обаче липсва памет за преди-опозицинонните действия, к оито оби кновено са в обратното направление. Денят на труда беше подходящ за задаване на въпроси и за бебето Никол и акушерката, която го преби на четвъртия ден от живота му. Вместо да говорят за условията на труд, работодателите на акушерката нарекоха постъпката й „необяснима жестокост, проявена от обладан човек". Вместо дебат за работата под напрежение два дни след деня на труда от името на бебето Никол е насрочена модната напоследък площадна форма „протест в защита на...” А може би е време за екзорсизъм – главно икономически, но юридически, синдикален и политически. Защото какво ще защитим на площада?

И от кого? От акушерката? От тези, които й правят работния график /или я принуждават сама да го поиска/? От следващите, които са позволили да се нарушават законите? От тези, които все не забелязват как се нарушават законите? От всички, които търпим тази слепота? И отговорите на тези въпроси няма да се появят сами с присъдата на акушерката, каквато и да е тя. Големият медиен шум тази седмица обаче започна от търговския спор около една телевизия. Скандалът около едни непогасявани кредити трябваше да бъде изведен до далеч по-високото ниво на битка за свободата на словото. На практика налагането на едно законово положение беше проведено по без-законов начин, а накрая уволниха полицаите.

Повиканият като спасител премиер подари отсрочка на длъжниците /което не се случва при далеч по-драстични случаи на доказани злоупотреби за сметка на кредитополучателя/, опита се да привика за обяснение двама души, които не са му в сферата на действие /независимия частен изпълнител и представителя на Фонда за гарантиране на влоговете/ и накрая прие благодарностите на засегнатите /докато публиката си слагаше едно наум за собственото бъдеще/. Колкото до свободата на словото – тя нямаше особена роля нито в началото на бляскавата история на „българския CNN”, нито в края й. Но пък е логична част от веригата, по която ни се случват поне по шест невъзможни неща преди закуска.

Например, да установим, че договорите /и най-вече разходите/ около изложбата в Лувъра са „предмет на служебна тайна”. И понеже няма как бюджетът на една изложба да застрашава националната сигурност, явно просто не е за показване. Или да научим, че кризата в банките през миналата година е била причинена от медиите. Трябва да е вярно, след като го пише в годишния доклад на БНБ, освен ако не запълва мястото, на което би трябвало да е самокритиката за действията на някои служители, които вместо да спасяват банките, спасяваха привилигированите си кредити. И още от предизвикателствата преди закуска – да стане ясно, че Веселин Георгиев, много по-известен като "Батко", е невинен за това, че като шеф на пътната инфраструктура сключваше /не/изгодни договори с братята си. Те очевидно също са невинни, а пострадалите по веригата /от пропуснатите ползи при договарянията до щетите от лошото качество/ явно сами са си виновни. А също така – цял ден да слушаме разсъжденията на външното ни министерство дали има или няма българи на борда на обстрелвания от Иран кораб /а също така двоуменето дали капитанът може да се причисли към моряците/, а през това време капитанът да пише на жена си, а имената им да са навсякъде из медиите. Приносът на Светия синод е особено сериозен тази седмица – отците извършиха преврат на 29-ти април и върнаха монархията, като наредиха при всяко богослужение Симеон Сакскобургготски официално да бъде споменаван като „благоверен цар на българите Симеон” /който не се е досетил сам, това е поредната блестяща идея на пловдивския митрополит Николай/. Царят ще бъде вкаран в молитвите за първи път по време на литургията за 1150 години от покръстването на България, а за да не се губят балансът и почудата, по същото време премиерът Борисов ще получи най-високия църковен орден “Свети цар Борис Покръстител”. На този фон облечената в национална носия еврокомисарка, която води хоро насред центъра на Брюксел, е само умилително неловка гледка - като „Изгубена Станка” в епохата на „Аватар” /в художествено отношение, но и като илюстрация за постулатите на българската политика/. Във Варна наивниците, които искат през почивните си дни да се разхождат из Морската градина, без да се пазят от автомобил, тази седмица решиха да втвърдят политиката и тестваха идеята да пускат гумите на паркиралите по алеи и градинки. Недоволството им не е само срещу действията на шофьорите, а и срещу бездействията на полицията. Общинските полицаи контрираха, че имат общо три патрула през деня и един – през нощта, така че 81 фиша и 7 акта за изминалия уикенд не са лошо постижение. Вероятно ако фишовете се умножат по три този уикенд и през следващите прогресията се запази,

има шанс да видим тревата в градината за повече време, отколкото отнема да си разменят местата две коли. При нарастващото недоволство по темата с паркирането и тази седмица не мина без обсъждане на „синята зона” във Варна. Стана ясно, че тя може да се въведе най-рано догодина, но има опасност и това да не реши проблема – съществуващите в момента платени паркинги редовно стоят полупразни за сметка на околните тротоари и градинки, докато наказаните се броят на пръсти /или по-правилно е да се каже не „докато”, а „защото”/. Без глоба се разминаха и сватбарите, които /първи за седмицата/ блокираха Аспаруховия мост, като решиха, че това е най-подходящото място за едно бързо хоро. От полицията успокоиха, че „това не е инцидент, защото става въпрос за празник“. Вторият път чакащите в задръстването бяха лишени дори от това забавление, защото причината беше полагане на пътна маркировка в най-натоварените часове на следобеда. Очакването на новите улици все още обуздава недоволството, но всяка такава допълнителна порция само увеличава параметрите на очакваното.

Това е трудно да се каже за пешеходната зона, където никой не помни по колко пъти мина всяко паве през ръцете на майстори и „майстори”. Новата загадка е как ще бъде решен пъзелът с дупките, които останаха след вдигането на саксиите-лодки и решението на тяхно място да не се слагат други. През седмицата се навършиха и 40 дни от смъртта на Нягол Петров, пребит от старата охрана на Гранд мол. Младеж от новата охрана посрещна варненците, дошли да почетат паметта на Нягол, със среден пръст. Дали това може с„да се нарече прогрес?