В Катедралата беше отслужена тържествена света литургия по повод 1150 години от Покръстването на българите

Варна посрещна Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит в Катедралния храм "Св. Успение Богородично", където бе отслужена тържествена света литургия по повод 1150 години от Покръстването на българите. Сред официалните лица на събитието, бяха кметът на града Иван Портних, районните кметове, депутати, общински съветници, представители на Военноморските сили, дипломати. 

Стотици миряни пристигнаха, за да видят патриарх Неофит, който за първи път участва в богослужение в морската столица. Той бе официално посрещнат със звън на камбани и под тържествения музикален съпровод на Представителния духов оркестър на Военноморските сили.

В литургията, отслужена от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, се включиха синодални митрополити и представители на поместните православни църкви.

В знак на благодарност за добрата организация на тържествата и топлото гостоприемство патриарх Неофит връчи на митрополит Йоан икона на Иисус Христос.  

Вижте пълния текст на словото на българския патриарх пред миряните във Варна (публикуван в Дарик Варна):

"Бог избира велики личности, които са повикани със своето дело и живот да издигнат поверения им от Бога народ на по-високо стъпало в духовното му развитие. Защото „мъдър управител учи народа си, и управлението на разумния бива добре уредено”. И още: „В ръката на Господа е властта над земята, и потребния човек Той навреме ще въздигне върху нея” (Прем. Сир. 10:1,4). На тях Бог дава всички необходими лични качества, влага в сърцата им насока и цел, дава им и Своето благословение, и подкрепата и наставлението на Светия Дух, за да изпълнят високото си призвание. С една своя погрешна стъпка те могат да погубят мнозина, но и с едно мъдро и достойно решение могат да допринесат за благото не само на тези, които зависят от тях, но и на идните поколения. Затова мнозина от онези, които достойно са носели своя кръст - благоверни царе, духовни водачи, богоумъдрени управници, заслужено са увенчани с нетленни венци и са причислени към лика на светиите.

Много от тях Църквата счита за равноапостолни, тъй като техният живот се състоял в разпространение и утвърждаване на християнството. Такива са св. царе Константин и Елена, св. Нина, въвела християнството в Грузия, св. княз Владимир, покръстител на Киевска Рус и др. Такава личност безспорно е светият благоверен равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител, чиято памет отбелязахме вчерашния ден – 2 май и чието най-значимо дело – по-славно от всички победи на бойното поле – светото Кръщение и християнско просвещение на българския народ, с подобаваща тържественост отбелязваме вече 1150 години.

Господ благоволил да запали светлината на вярата в сърцето на цар Борис и чрез него да яви спасителната Христова благодат на целия български народ. В една стихира от службата за св. цар Борис се пее така: „Днес богоблаженият цар Борис с Христовата светлина просвещава своята земя, и седящият в тъмата на многобожието славянски свят видя славата Христова”. Над суровите българи-езичници изгряла, по Божия милост, светлината на Евангелието, разнесла се благата вест за спасението, мирната проповед за любов и братство между всички люде. Божиите заповеди вече отекват в душите и ги водят към нравствено възраждане. Семената на вярата били посети и през вековете дали изобилни плодове.

А за да бъде разпространена новата вяра на разбираем за народа език, наред с покръстването, св. цар Борис въвежда и славянобългарската писменост, в което му помогнали дошлите в България и сърдечно приети от него ученици на св. братя Кирил и Методий.

Освен че издигнал множество храмове на живия Бог и манастири по цялата обширна българска земя, върху крайъгълния камък – Христос, царят Покръстител съградил и от себе си свят храм на Бога. Като изпълнил възложената му от Бога мисия и утвърдил Христовата вяра, богоблаженият цар Борис оставил царския престол и жезъл, заселил се в уединение в манастира „Св. Пантелеймон” край Велики Преслав, където се отдал на покаяние, пост, усърдна молитва и богомислие. На 2 май 907 година царят-подвижник се преставил пред Господа. Като го изпитал, Бог го намерил достоен за Себе си и светата Църква го причислила към лика на светиите.

Ваше Блаженство, Ваши Високопреосвещенства, Ваши Преосвещенства, уважаеми представители на сестрите поместни православни църкви, от все сърце ви благодарим, че дойдохте в пределите на Варненска и Великопреславска епархия, в старопрестолната столица на България – Плиска, за да спомним заедно онези стародавни времена и като Църква единна да отбележим тържествено това велико събитие в историята на България – Светото Кръщение на българския народ.

Благодарим Ви за съборното съслужение и сърдечните братски приветствия! Молим да предадете нашата благодарност и сърдечнни братски поздрави на предстоятелите на вашите църкви. Вие влязохте в радостта ни и с това направихте нашата радост пълна. Особено бихме искали да приветстваме Вас, Ваше Блаженство, като предстоятел на каноничната Украинска православна църква и приемник на редица видни Киевски първосветители! Приемаме Вашата визита в пределите на Българската православна църква като отговор на нашата покана след посещението на официалната църковна делегация в престолния Ви гр. Киев в рамките на тържествата по случай 1025-годишнината от Кръщението на Русия.

Благодарим и на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан за добрата организация на тържествата и топлото гостоприемство в тази древно просияла епархия, както и за неуморните му трудове по устройването на църковния живот в пределите ѝ!

И нека в този празничен ден ние, признателните потомци дръзновено с непоколебима вяра да отправим към равноапостолния покръстител молитвения си зов: св. благоверни царю Борисе, „застанал пред престола на Всевишния, моли Христа Бога да дарува на народа ни мъдрост и сила, а на нас, молещи теб, спасение на душите ни!"