Англия, Мароко, Турция и Хърватска канят тракийската изложба

Четири световни музея се борят да изложат Панагюрското златно съкровище след юли, когато то се връща от изложението в Лувъра."Последната заявка е от Истанбул", заяви вчера директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Идеята е съкровището да блести в музея Топ капъ сарай.

Освен турците златото на панагюрци напират да видят още Бритиш Мюзиъм в Лондон, Националният исторически музей на Мароко, както и музеят в Загреб, Хърватска.

Интересът към българското злато от Панагюрище е огромен. Идеята за тракийската изложба в Лувъра първоначално целеше да покаже повече бита на древните траки, а не толкова златни и сребърни накити. Накрая обаче и знаменитият френски музей изложи 6-те килограма ювелирни съдове.

От 2012 г. златото сияе за по 40 дни в специалната зала-трезор на местния музей. Единствено в нея всеки съд е в самостоятелна витрина от бронирано стъкло и може да бъде разгледан в детайли. "На всички други места съкровището се излага като сервиз", обяснява директорът на музея д-р Атанас Шопов.

"Златното съкровище не е намерено случайно. Още в началото на ХХ век Богдан Филов е проучвал района на т. нар. Мраморна могила и открива панагюрското сребърно съкровище", припомня историята д-р Шопов. На 8 декември 1949 г. е открито и златното. То се състои от 9 съда и е с тегло 6,164 кг. Сред тях се откроява съдът, върху който са изобразени Парис с трите богини и ябълката на раздора. Ксенофан пише за обичая да се смесва кръвта с виното - така побратимените ставали по-близки от родните братя. Амфората ритон най-вероятно е използвана точно за побратимяване.

Историците още нямат еднозначен отговор за изобразените негърски глави на един от съдовете. Най-вероятно има връзка с Мала Азия, където негроидното население е познато. Но най-интересното е, че всяко лице е различно, представлява своеобразен портрет, обяснява шефът на музея.