Според данните на Евростат излиза, че за работодателите е по-добре да наемат 10 българи, отколкото един датчанин

Трудът в България излиза около 6,5 пъти по-евтин за работодателите, отколкото са средните разходи в ЕС. Това показват последните данни от сравнително проучване на европейската статистическа служба Евростат.

Средно за час труд работодателите у нас плащат 3,80 евро. Затова и България държи лидерството в ЕС по ниско заплащане. За сравнение средното ниво за всички държави членки е 24,60 евро.

Всъщност дали сме първи, или последни в Европа зависи от гледната точка, коментира наскоро шефът на Германо-българската индустриално-търговска камара д-р Митко Василев. За бизнесмените е добре, че разходите им за труд са ниски, но за работниците е зле, защото получават най-малко. Именно евтиният труд е едно от трите предимства на България като дестинация за бизнес според анкетата на германо-българската камара. Останалите две са атрактивната данъчна система и членството в ЕС.

Най-скъпо за работодателите в ЕС излизат датчаните. Там разходите за заплати, осигуровки и други плащания са 40,30 евро за час. След тях са белгийците с 39,10 евро, но това е вероятно заради хилядите еврочиновници в Брюксел. Следващите 2 места се заемат от Швеция и Люксембург - съответно 37,40 и 35,90 евро.

Така според данните на Евростат излиза, че за работодателите е по-добре да наемат 10 българи, отколкото един датчанин. Но това е само от гледна точка на разходите за труд. Явно за решението да се инвестира в дадено място заплащането не е толкова определящо на практика, колкото се има предвид в икономическата теория.

Освен в България сравнително ниски са разходите за труд на работодателите и в Румъния, Литва и Латвия. Там за час се харчат съответно 4,60, 6,50 и 6,60 евро. Данните, които използва Евростат за сравнението, са от заплащането на работната сила за 2014 г. По сектори най-високи са харчовете за труд в индустрията. Там час излиза средно 25,50 евро, а за еврозоната - 32 евро. Следва заплащането в услугите с 24,30 евро и най-малко се дават в строителството - 22 евро.

В България има разминаване с тези тенденции в ЕС, защото най-високи са харчовете на работодателите в сектор “Услуги” и след него е индустрията. Делът от разходите за труд на работодателите, които не са за заплати, е средно 24,4% в ЕС и 26,1 на сто в еврозоната. Това са различни социални плащания - например безплатни карти за градски транспорт, ваучери за храна, добавки за деца, работно облекло и др. Най-нисък е делът на разходите извън заплатата в Малта и Дания - съответно 6,9 и 13,1 на сто. Най-много социални плащания имат работодателите в Швеция и Франция - там те са 31,6 и 33,1% от разходите за труд. По този показател България е по-скоро сред страните с нисък дял на харчовете за бизнеса извън тези за заплата. За осигуровки и социални плащания у нас отиват 16% от общите разходи за труд.

Статистиците от Евростат са направили и сравнение как са се променили разходите за наемането на служители през последните 10 г. Така средно за ЕС повишението е с 4,80 евро на час спрямо 2004 г., тоест от 19,80 на 24,60 евро. За България информацията е, че разходите да труд преди 10 г. са били 1,60 евро на час. Така те са се удвоили до 3,80 евро, но в абсолютна сума увеличението е с 2,20 евро на час. Излиза, че България не само че не скъсява изоставането в заплащането от средните нива в ЕС, но дори го увеличава.

Увеличението на харчовете на работодателите у нас в последните 1-2 години дори е още по-ниско. Например за 2014 спрямо 2013 г. ръстът на разходите за труд в България е с едва 10 цента на час, или 2,7 на сто Не е така при съседите от Румъния, при които увеличението е с 5,5% за същия период. Изненадващо лидер по ръст на разходите в ЕС се оказва Великобритания с 6,7%. Там от плащания средно за час от 20,90 евро са станали 22,30 евро. Обяснението е, че това се дължи не толкова на реално повишение, а по-скоро на промени в курса на лирата спрямо еврото.

Като цяло за ЕС увеличението на харчовете на работодателите за труд са с 1,4 на сто между 2013 и 2014 г. Ръстът е значителен - над 5 процента, в Словакия, Латвия и Естония. Намаление е отчетено за Кипър, Португалия и Ирландия.