На днешния ден през 1894 г. е ритната първата футболна топка у нас

На днешния ден преди 121 г. се е родил българският футбол. Всичко започва във Варна през 1894 г.

В един майски ден в морската столица пристига чужденец, с добре оформени, почти живописни мустаци. Този иностранец е поданик на страната на банките и шоколада - Швейцария. Името му е Жорж де Режибюс. На 14 май, 1894 г. мосю Режибюс, в качеството си на учител по телесно възпитание, показва на учениците си, нещо невиждано до тогава. Истинска футболна топка. Това се случва в двора на тогавашната Варненска мъжка гимназия или днешната Художествена галерия. (б.а по това време по покана на министъра на Народното просвещение Георги Живков в България пристигат десет швейцарски учители по физическо възпитание, които са разпределени в няколко по-малки градове из страната. Тяхната задача е да поставят основите на спорта и телесното възпитание в България).

Така в училищното дворче, намиращо се в самия център на Варна, започва одисеята на футбола, а играта има вече своите първи горещи почитатели, в лицата на учениците на мосю Режибюс. На този ден е била написана първата страница на българския и респективно варненски футбол.

Така вече 121 години, за една не малка част от българите, футболът е любимо нещо, а Варна може да се гордее, че е градът дал на България тази велика игра. Този ден не бива да бъде забравян, най-малко от хората, които истински обичат футбола и още повече от варненци.

Ето и кратката история на човека, запалил искрата на футболния огън в България:

Жорж де Режибюс е от италиански произход. Роден в Епаланж на 14.08.1867 г., близо до Лозана.Мосю Режибюс бил всестранно развита спортна личност. Имал официална диплома за инструктор по гимнастика, освен това бил борец и боксьор, а на футболния терен бил с афинитет към вратарския пост. Той де факто е и първият футболен рефер у нас. Преди всеки ученически мач, той, мощно надувал свирката.

Във Варна Режибюс преподава две години, след което се връща в родината си и става притежател на кафене. Малко по-късно заминава за Египет, където преподава цели 20 години. След дългогодишния престой под жаркото слънце на Африка, се завръща в Лозана, където и умира на 07.11.1927г., на 60-годишна възраст.

Материалът е подготвен със съдействието на Велико Тодоров Димитров