Завършваме седмицата, поели напред, където "науката е слънце". Оставащите на сянка обаче са все по-убедително мнозинство, преосмислено е и старото соц-напътствие "учи, за да не работиш". Защото, ако вярваме на статистиката от празничната седмица, у нас 22 процента от младите не учат, не се квалифицират и не работят. Постижението ни отрежда твърдо първото място в Евросъюза и сигурно има връзка с това, че

в европейския Топ 10 на най-бедните

региони присъстваме с пет от шестте си района. Това, че близо четвърт от младите българи са социално изолирани, е трудно доловимо точно през тези дни, когато абитуриентите превземат градовете и социалните мрежи, но трескавото броене до 12 и лъскавите тоалети все повече заприличват на пир преди бедствие /лично за тези, които остават, за да се влеят в редиците на социално подпомаганите, и обществено – заради тези, които вече са избрали новата си родина/. За Варна мястото в бедняшката класация не се влияе особено от факта, че данъчните са преброили 18 милионери сред подалите декларации, но поне

пътят на абитуриентите започва на ново

и на чисто, след като ремонтите приключиха преди 24-ти май. Случайно, но символично, маркировка по новите улици няма – младите сами ще чертаят пътя си, макар това да е едно от последните умения, на които са ги учили през последните 12 години от живота им, минали предимно под мотото "пази тишина и повтори". От следването на тази максима всяка година покрай матурите за увод слушаме вопли, че темата е "непосилна" за децата /като тази година, за разнообразие, доводите бяха два – Яворов е сложен и остарял, а Мирослав Пенков – "някакъв си младеж-емигрант", но никой от форумните разбирачи още не е предложил универсалния автор-мечта/. Същинската част идва с

истеричния кикот над ученическите "бисери",

но кой знае защо никога не стигаме до заключението, че не може темите да са пълни със словесни и смислови уродства, а всички останали по веригата "семейство–училище–обществена среда” все да сме целите в бяло. До разговор за същината обаче се стига в бутиковите издания за култура, на учителя продължават да му натрапват ролята на бедния мисионер-просветител, родителите чакат училището да им възпита децата, а за знания разчитат на частника. И нямат нищо против абитуриентската истерия по тоалети и тържества да започва още от детската градина, но са избирателно слепи и глухи, ако детето

имитира чудесно танц на пилон,

но не може да състави изречение. Затова и няма защо чак толкова много да се изненадваме от идеи като турбо-фолк рожден ден в Античния театър в Пловдив, магистрала "Струма", която свършва километър и половина преди митницата, саниране на ловешкия мост на Кольо Фичето заради енергийна ефективност или попълване на запасите за семейната градинка с пръст и теменужки от Морската градина /рецидив, който се повтаря вече няколко седмици въпреки публикуваните снимки на някои от нарушителите/. Голяма черна точка получи кметът тази седмица – след като собствениците на заведения от крайбрежната алея заплашиха с протест,

забраната за коли беше отново отменена

/на гостите, не за зареждане/. Основният арумент беше слизането на абитуриентите до заведенията през нощта. Началният час на разрешението обаче е 7 вечерта, което неминуемо ще доведе до нови сблъсъци между наивниците, решили, че ивицата край морето е за разходки, и индивиди, които искат между колата и масата им в заведението да няма повече от десет крачки. Но явно Вселената обича черния хумор, защото скатът продължава тихичко да се свлича и проблемът може да се реши самостоятелно. Все пак част от недоволството заради кметското решение беше спестено и

пренасочено към третия етаж на Общината,

след като стана ясно, че зад шумно разследваното /макар и само от медиите/ строителство на Фичоза стои съветникът Петър Липчев. За когото справка /пак само в медиите/ показва, че това не е първият му опит в съмнителните строителни начинания. И мед, и катран имаше през седмицата в голямата строителна тема във Варна. Отпушването на движението по булевардите беше еднозначно добрата новина. Сега обаче имаме съвсем нов асфалт, рамкиран от останките на плочки, които могат да бъдат идентифицирани на архивни снимки от социалистическо време. А по пешеходната зона

ще ремонтират до края на годината,

макар че трябваше да е готова в средата на тази седмица. Основна причина за удължаването на срока са станали археологическите находки, които след комбинацията от дъжд и ВиК авария вече претърпяха известни щети. Много по-голямата и страшна тема обаче е друга - състоянието на подземната водоснабдителна инфраструктура. При споменаването й всички трябва да чукаме на дърво, да плюем през рамо, да хвърляме сол и каквото друго се сетим, за да остане по-дълго време нов новият асфалт. Другият вариант е цялостна подмяна, но това вече премества нещата от сферата на магията

в областта на ненаучната фантастика

и докато не дойде времето за чудеса, никой не може да е сигурен, че няма да стане случайно посред нощ и да открие двора си пълен с вода, както се случи на живеещите в "Бриз" тази седмица /не за първи път/. Иначе думата "ремонти" ще споменаваме още дълго във Варна. Вече са планирани следващите булеварди, а в графика трябва да влезе и Кръвният център. Защото ако сградата не отговори на предписанията на санитарните власти до края на годината, Североизточна България ще остане без място за кръводарителите, които и без това постоянно намаляват. За Тубдиспансера изчакването и търсенето на варианти за финансов ремонт приключиха – тази седмица

в болницата влезе съдия изпълнител,

а трийсетте пациенти отиват другаде. Къде точно не е много ясно /както беше, например в Пловдив, където имаше готово отделение, когато съдбата на варненския Тубдиспансер сполетя и техния/. За строителство продължават да си мечтаят и на пристанището, навършило 109 години тази седмица. За решение, финансиране и изпълнение чака интермодалният терминал, който ще отпуши останалите промени в градската среда. Ще видим ли въздействието на катарските пари във варненското пристанище, е новият въпрос, който се появи тази седмица след посещението на премиера в арабската държава. Засега обаче за пристанището има само добри намерения, докато от премиерското

бързане към Катар през Разград

останаха предимно популистки коментари, които замазаха по-важните въпроси. Те са свързани не толкова с връщането на прословутите 2 900 лева за полета на хеликоптера, колкото с пренареждането на бизнесиграчите в такива позиции, че заради тях да се вдига хеликоптер. Според премиера вдигането било с цел "да покажем на обществото в Разград, че и държавата прави нещо за тях”. Макар че вдигането на градския прахоляк едва ли е било точно тази държавническа загриженост, която е зарадвала местните. Но пък безгрижието, с което държавната машина се ползва за удобството на избрани, е силно заразителен пример, стана ясно през седмицата – в Стара Загора не намерили по-добър начин да осигурят

удобно паркиране за земеделската министърка,

от този да вдигнат колата на един от простосмъртни заралии. Сред репликите на седмицата безпорно трябва да отбележим "олигофрена” от стадиона в Разград /където най-потискаща беше липсата на реакция у колегите на "олигофрена”/. Реформаторите се записаха с поредния словесен пинг-понг, този път на тема кой ще е кандидатът за софийски кмет, след като Меглена Кунева реши да осведоми всички едновременно за идеята си да лансира Соломон Паси. От което става ясно, че някой горе май още не е разбрал какво работи кметът, а оцелелите със сантименти към синьото пак

ще има да чакат своя ренесанс.

Но поне никой вече не се крие, че е започнал предизборната кампания по същество. Във Варна се чака знак от най-големия играч – ГЕРБ, за да се развихрят страстите. Оттам обаче не бързат и особено на фона на вече подпечатаната бюлетина на бургаския кмет спекулациите се засилват. Все пак най-трогателна тази седмица беше речта на Сергей Станишев, който /като лидер на ПЕС/ увери македонците на място, че е готов да се бори за тяхната демокрация и свобода на словото. Ако с Македония нямахме обща граница, щяхме само да кажем

"по-добре за тяхната, отколкото за нашата”.

Край морето тази седмица започна отриването на туристическия сезон в града и из комплексите /и само туристите още ги няма твърде/. Продължават опитите да се вербуват българите за запълване на поопразнената база. Тази седмица даже беше представен справочник за добри практики в туризма, допълнен с не толкова известни туристически обекти в страната. Само че и българинът вече се научи, че "добра практика” означава, че до мястото за почивка се стига по път, който не застрашава бъбреците с изпадане, има къде да си остави колата /и да си я намери/, колите на другите не му газят пръстите на краката, докато се разхожда, а цената на леглото и храната не е, сякаш купуваш целия комплекс. Преди да се случи, спасението ще бъдат

купонясващите алкотуристи,

след които обикновено се прави основен ремонт. Макар че през седмицата Варна даде и добър пример с местния хотел "мОдус", който стана пети в категорията за бизнес хотели на известен международен сайт за резервации. Любопитни туристи, които класираха паметници от цял свят, също намериха с какво да споменат Варна – двойката бронзови дракони бяха признати за едно от най-впечатляващите места, на които си струва да си направиш снимка за спомен /при това без нито дума за злите сили, които ни дебнат зад тях/. И още нови скулптури - от поредния проект на Контемпо, се появиха във варненските градинки тази седмица като добър пример за

смисъла от инвестирането в градска култура.

Друга градска идея е на път да докара "Майкрософт” във Варна – от компанията обмислят дали да не открият свой иновационен център тук. Докато големите /и не толкова големи/ компании обаче обмислят дали да инвестират у нас, през тази седмица българската статистика би трябвало да е отбелязал в черно денят, в който стана ясно, че парите, вкарани в българската икономика от емигрантите ни, са били с 20 милиона евро повече от чуждестранните инвестиции, което се случва за първи път, откак статистиката е започнала да отчита емигрантските финансови потоци. И докато се чудите дали все пак да отидете на

манифестацията с буквите начело

или да завършите седмицата разумно-ежедневно, спомнете си, че в началото е било Словото. Същото, което изтезаваме все по-небрежно, без да си даваме сметка, че след първото леке на неграмотността никой вече не е в бяло.