Организмът усвоява полезните им вещества по-лесно

Специалистите твърдят, че местната храна е най-полезна за нашето тяло. Защото точно тя съдържа онези елементи, от които се нуждае местното население. А кои са те, зависи от климата, географския релеф, състава на почвата, водата и т.н., пише "24 часа".

Затова мнозина избират да консумират храни, характерни за нашите ширини, не само за да насърчават българското производство, ами и защото смятат, че към тях са по-приспособени. Затова организмът усвоява полезните им вещества по-лесно, отколкото тези във вносните продукти, които идват от другия край на света.

Ути Бъчваров например е от онези хора, които предпочитат да не прекаляват с киноата, годжи берито и така нататък, защото в дългогодишен план те не са доказали своята сходност с нашия нгенетичен код. Още повече, има много български храни, които могат успешно да заместят всеки един от модерните суперпродукти. Просото например е новата киноа, а шипката има повече витамин C от годжи берито.

Те, разбира се, не виреят само в България. Някои се срещат в цяла Европа, дори в Азия. Важното обаче е, че са познати на народа ни от векове и са култивирани на българска земя. Кои са те, вижте по-нататък.

Шипка вместо годжи бери

Годжи берито удължава живота, скъпо е, а качествено трудно се намира – само в специализираните биомагазини. Да, ама не – това е заблуда, защото годжи бери расте сводобно в природата и в някои райони на България. Няма как да не сте го виждали – храстите с малки червени плодчета край пътя или в гората. Това е то – годжи бери. Но у нас по-често му казваме мерджан. Много прилича на шипката. Оказва се - не само външно.

Да, годжи берито може и да съдържа повече фибри, калий и омега-3, но шипката безспорно го “удря в земята” по количество на витамин C. С 20 мг на 100 г плод, годжи берито безпорно губи битката с шипката и нейните 200 мг на 100 г.

В плодовете на шипката се съдържат и почти всички останали витамини — Р, В, Е, К, както и каротин. Затова растението помага при много различни състояния – анемия, маточни кръвотечения, камъни в пикочните пътища, атеросклероза, лекува различни инфекции, скарлатина, пневмония и т.н. И така безспорно превъзхожда годжи берито. Плодовете ѝ се ядат предимно сушени. От тях се приготвя чай, а маслото от шипка подмладява кожата и изглажда бръчките.

Нар вместо акай бери

Малки лилави плодчета, подобни на боровинки, но с големината на дребни череши – така изглежда акай берито, което често се използва за украса на десерти по някои изискани ресторанти. Продава се скъпо и в онлайн магазините за суперхрани. Расте в Бразилия, но успешно може да се замени с друг мощен антиоксидант, който обаче вирее без проблеми в България – нарът.

Диетолози и лекари казват, че редовният прием на прясно изцеден сок от нар може да спре развитието на атеросклерозата, защото 30 мл сок от нар съдържа 3 пъти повече антиоксиданти от същото количество червено вино. Неслучайно нарът е част от арабската, тибетската, и разбира се, българската народна медицина. Едно време го използвали при лечение на треска, туберколоза, кашлица, скорбут, бъбречна криза и т.н. заради противовъзпалителното, антисептично, диуретично и обезболяващо действие.

И ако всичко това не ви стига, учени казват и още, че една чаша сок от нар се равнява на едно хапче виагра.

Бакла вместо едамаме

Повечето хора наричат едамаме самото зърно, но това всъщност е име на ястие, което се приготвя от него. Малките зелени бобчета, които напоследък често намираме в модерните салати, са семената на сорт японска соя. Шушулките обаче, които приличат на тези на граха, са груби и не се ядат. Освен хрупкави и вкусни зелените бобчета на японската соя са богати на фибри и се препоръчват при диети и проблеми с щитовидната жлеза.

За същото помага и баклата. Освен това при нея се ядат и семената, и шушулките. Баклата съдържа много белтъчини, което я прави и добър заместител на месото, витамини, минерали, целулоза – все съставки, които има и в едамамето.

Освен това тя има и допълнителен ефект - зарежда тялото с енергия и дори се препоръчва като заместител на кафето. Заради тонизиращото ѝ действие, не се препоръчва консумацията на бакла след 17,00 ч – особено при хора с проблеми със съня.

Тученица, коприва и левурда вместо спирулина

В България мнозина смятат тученицата за плевел. Плевел, ама колко да е плевел, след като съдържа 3 пъти повече омега-3 мастни киселини от рибата и 7-8 пъти повече витамин C от цитрусите?

Тученицата помага за подобряване на зрението, цери диабет, предпазва от инфаркти, от рак и затова в много страни е култивирана и се продава по-скъпо и от гроздето. Има я почти във всеки селски двор – расте непрекъснато, разпространява се сама, затова често става храна за кокошките. Няма лошо – нали после ние ядем яйцата. Но е добре да се знае, че тученицата е пълноценна храна и за хората. Има безброй рецепти, в които се използва вместо лапад и спанак, но най-полезна е сурова – на салата, подправена на вкус. А като споменахме лапада – той също е една от българските суперхрани. Лечители го наричат протеиновият крал, защото може да замести дори месото в менюто.

Изследване на български учени през 1948 г. установява, че сокът от леворда има силно антимикробно действие. Освен това той сваля холестерола, разширява кръвоносните съдове, предпазва от сърдечносъдови заболявания. Левурдата е така нареченият див чесън или мечи лук. Отлична добавка към всяко ястие с пролетни зелении – киселец, коприва, лапад, че и тученица. Листата ѝ са досущ като тези на момината сълза, но е много важно да не се объркат с нея, защото тези на красивото цвете са отровни.

Копривата също е мощно средство за предпазване от заболявания. Съдържа десетки полезни хранителни вещества и витамини, затова масово присъства в рецептите на Ванга, на Петър Димков и в народната медицина като цяло.

Всяко едно от трите растения може да съперничи с водораслото спирулина. Тя съдържа калий, желязо, магнезий, цинк, манган – все елементи, които има и в тях. Освен това спирулината на прах има изключително неприятен вкус, а с една копривена чорба или салата от сочна тученица може да си доставите истинско гастрономическо удоволствие. Предлага се и спирулина на таблетки – 300 броя по 500 мг са над 30 лв.

Просо вместо киноа

Освен че е пет пъти по-евтино, просото съдържа почти същото количество фибри и белтъчини колкото има и в киноата. Само че тя расте предимно в Андите, а то се среща масово по нашите ширини.

Въпреки че за родината на просото се счита Индия, то е успешно култивирано и в много други райони на света, включително и в България - от поне хиляда години.

Зрънцата на просото съдържат повече силиций от всички житни култури, но трябва да се ядат белени, защото така полезните вещества се усвояват по-лесно от организма.

Всичко това прави просото не само идеална храна за птички, ами и за хора. Неслучайно то е важна част от личната диета на Анджелина Джоли – дори тя го предпочела пред киноата.

Петмез от грозде и черници вместо кленов сироп

Петмез може да се направи и от други плодове, богати на захар, но този от грозде е най-полезен. И най-сладък. Затова отлично замества вносния – предимно канадски, кленов сироп.

В гроздето се съдържат много органични киселини - ябълчна, винена, лимонена, янтарна, фосфорна, които стимулират обмяната на веществата в организма, затова гроздето и петмезът се препоръчват при запек, при липсва на апетит, чернодробни и жлъчни възпаления. Препоръчва се и при високо кръвно, подагра, атеросклероза и след инфаркт.

Петмезът представлява изварен до сгъстяване, гъст и тъмен сироп. Прави се и от захарно цвекло – тогава се нарича меласа и може да замести захарта. Но по-здравословни са петмезите от грозде, сини сливи, рожкови или черници. Последният вид се препоръчва и от д-р Георги Гайдурков. Според китайските легенди черниците са ключът към дълголетието. Лекували всичко от зъбобол през диабет до бъбречна недостатъчност. Можели да върнат зрението на слепец. В България черницата се среща масово - предимно саморасли дръвчета покрай реки, край шосето или по горите на по-ниска надморска височина.

Рожкови вместо стевия

Стевията също се отглежда култивирана на места в България, но рожковите се срещат по-често. Сушените шушулки на дървото са се стривали за подсладител много преди да се появят захарната тръстика и цвекло. Освен качествата му на здравословен кулинарен продукт, древните цивилизации са открили и свойството на рожкова да лекува. Още в Древен Египет са смесвали шушулки на рожков с овесена каша, мед и восък срещу диария, а през I век Дискоридис пише, че рожковът действа добре за облекчаване на болки в стомаха и проблеми с храносмилането. Днес е известно също, че растението помага при гадене, повръщане и стомашно разстройство.

За стевията също се изписаха много суперлативи през последните години. Билката наистина съдържа куп полезни вещества, но напоследък се появиха теории, че може да има токсично и канцерогенно действие. Затова стевията е забранена за използване в някои държави.

Пчелен прашец вместо корен от мака

Перуанският женшен, или коренът от мака, който се продава на прах, е една от най-модерните хранителни добавки в биомагазините днес. Казват, че така повишава физическата издръжливост, че можел да замести дори вредните анаболни стероиди. Полезен е за всички органи, лекува хроничната умора, дори хормоналния дисбаланс, защото е богат на калий, калций, йод, магнезий и т.н.

А пчелният прашец съдържа тези и абсолютно всички останали полезни за организма химични елементи, витамини и минерали. Затова той безспорно прехъзхожда маката по полезно действие. В него има повече аминокиселини, отколкото в сиренето и яйцата, повече протеини, отколкото в месото.

Също не е много евтин, защото на пчелата ѝ трябва около месец целодневна работа, за да събере количество за една чаена лъжичка. Такава е препоръчителната дневна доза за прием при възрастен човек.

И маката, и прашецът може да се добавят към здравословни шейкове или да се приемат всекидневно със сутрешната закуска.