Единственото, което ДПС и ГЕРБ допуснаха, бе наесен да се проведе допитване заедно с местния вот

ГЕРБ и ДПС за пореден път заиграха заедно при гласуване на ключови промени във важни закони. Вчера те отхвърлиха идеите за въвеждането на по-ниски прагове за инициирането и валидността на националните референдуми. Партията на Бойко Борисов в последния момент се отметна от обещаната в правната комисия на НС подкрепа за проектите, предложени от Реформаторския блок и АБВ. Единственото, което ДПС и ГЕРБ допуснаха, бе наесен да се проведе допитване заедно с местния вот, както настоява президентът Росен Плевнелиев, и българите в чужбина да могат да гласуват в секции извън посолствата и консулствата. Така на практика бяха обезсмислени и малките поправки, които щяха да облекчат провеждането на референдуми в бъдеще.

За да засили абсурдността на ситуацията, председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) обяви, че партията му би подкрепила на второ четене сваляне на праговете, но само ако някой друг го предложи. А БСП даде да се разбере, че готви такива поправки.

АБВ и реформаторите предложиха един национален референдум да е задължителен, ако не 500 хиляди, а 300 хиляди души поискат това. Другото тяхно предложение бе да се свали броят на подписите за т.нар. необвързващо допитване, при което парламентът накрая решава дали да има референдум - от 200 хил. на 150 хил. "Атака" имаше още по-радикално искане - подписите да бъдат сведени до 50 хил., но то бе бързо отхвърлено. И трите формации настояваха референдумите да са валидни, ако 40 или 50% от избирателите участват в тях, а не както досега - това да бъде обвързано с избирателната активност на последните парламентарни избори.

И трите проекта бяха подкрепени на първо четене в парламентарната правна комисия, включително от представителите на ГЕРБ. Тогава шефът на комисията Данаил Кирилов дори обяви, че в законопроекта на ГЕРБ не са вкарали по-ниски прагове, защото това са направили партньорите им във властта. При последвалото гласуване в пленарната зала инициативата на АБВ първоначално получи нужните гласове - подкрепиха я 87 депутати (33-ма от ГЕРБ, 19 от БСП, 13 от РБ, 7 от ПФ, 4 от БДЦ, 10 от АБВ и 1 независим), 20 го отхвърлиха, а 25 се въздържаха. Четин Казак (ДПС) обаче внезапно забеляза, че "резултатът показва колебание", и поиска прегласуване. Тогава подкрепата бе сведена до 60 гласа, от които само 8 на ГЕРБ. При обявен кворум от 69 депутати в залата проектът на АБВ бе отхвърлен.

Предложенията на реформаторите пък изобщо не получиха достатъчно гласове "за". Показателно е, че те бяха подкрепени само от 7 депутати от ГЕРБ.

Буквално минути по-късно, при гласуването на предложенията на ГЕРБ - за българите в чужбина и за едновременното провеждане на референдум и местни избори, интересът видимо се повиши и депутатите на ГЕРБ се мобилизираха. Това бяха единствените текстове, подкрепени и от ДПС.

Лидерът на ДПС Лютви Местан използва случая назидателно "да разгроми" всякакви идеи за улесняване на референдумите. "С принципа "народът казва, а ние се съобразяваме" са се реализирали недотам демократични идеи и напъни. Ако в България се беше случил през 1999 г. референдум дали да дадем въздушен коридор на силите на НАТО, днес нямаше да имаме привилегия да бъдем страна - член на Европейския съюз и на НАТО. Не бива да се преиграва с референдумите, защото много често резултатът от тях следва конюнктурата на доминиращите настроения в обществото.

Не винаги тези настроения на деня и емоцията на деня са в съответствие със стратегическите цели на българската държава и националния интерес. При провеждането на референдум се отменя политическият отдушник, защото отговорността пада от политиците, а от народа не може да се иска отговорност. Тогава отговорността остава върху онези, които биха инициирали референдум, който би дал грешен резултат с оглед на националния интерес на страната", обясни той.