След медийния скандал от полицията цяла седмица не успяха да формулират отговор по темата "Игнатиево"

С началото на седмицата дойде и юни, за Варна това означава, че клишето "светът е театър" се изпълва със съдържание от най-високо качество. Извън театъра обаче сценарият е от лошите, особено след като "МВР Ентъртейнмънт" отново е тук. След внезапното откриване на темата за сръчните игнатиевски булки големият и единствен проблем се оказаха джебчийските кражби, отразени цветно и шумно, така че добре да замажат всичко останало, които се крие зад тях –

в Игнатиево, във Варна и нагоре по веригата.

"Чорапът" беше дръпнат тъкмо по времето, когато започва финалното потягане на редиците /и финансите/ преди началото на предизборната кампания. След медийния скандал от полицията цяла седмица не успяха да формулират отговор по темата "Игнатиево", данъчните обявиха, че започват 14 проверки с прогнозата да ги превърнат в пълни данъчни ревизии, а имало и герои от скандала, които отдавна били дадени на комисията за разследване на незаконно забогателите. Някъде тук и най-големите оптимисти казаха "Е, и?" и темата взе да издиша. Приносът си даде и кметът на Игнатиево, който нарече джебчийството "традиция", към която били склонни да се придържат "около 3-4 процента" от администрираното от него население. Иначе казано –

към 40 души от години прецакват варненци,

гостите на града, туристическия ни имидж, и никой нищо не може да им направи. Или пък не иска. В същото време разходките из един от най-новите градове на републиката показват цветни градини с прогимназии в тях. Кълнящите жени отпред най-често ги наричат "наследство". Откъде е дошло никой не си давал труда да провери /дори когато става въпрос за бизнес с печелене на обществени поръчки/, макар че показният разкош е тук поне от 15 години, а лесните пари ги има още от времето на Тодор Живков. "Внезапната" акция в Игнатиево завърши с

13 задържани и много закани,

че ще има вътрешни проверки за търсене на закрилниците с пагони. Дни след това вече се говори за "30-дневни проверки по няколко линии", а словоохотливата телевизионна звезда със сръчни пръсти така и не е видяла ареста отвътре, което е твърде удобно – не толкова за нея, колкото за "съдружниците". Всъщност винаги е полезно да се пусне водата през Авгиевите обори, защото все някакъв боклук се отмива – но да не прекаляваме с илюзиите кой и защо избра да врътне кранчето в Игнатиево точно сега. Особено след като във втората серия на екшъна с елементи на изненада

"Държавата открива, че в Игнатиево има джебчийки"

се включи и вътрешният министър. Румяна Бъчварова обяви, че се захваща лично с крадлите, с покровителите им – полицаи и с проблемите, които се били "насложили". При това наслагването очевидно е солидно, след като никой не е пожелал да погледне отвъд джебчийките в лъскавите варненски магазини и да види каква друга /организирана/ престъпност изнасят Игнатиево и подобните му, какви пари внасят и накъде водят финансовите следи. Докато вътрешният министър /не/ обсъждаше тези теми с варненските полицейски шефове, Варна беше подложена на истински министерски десант. Правосъдният министър дойде, за да види новите варианти за терен, на който

да направят за пети път първа копка

на новата Съдебна палата /едният бил на мястото, на което варненци са свикнали да ходят на цирк/. До основния проблем – финансирането, Христо Иванов така и не стигна. Министърът на туризма също мина през Варна, за да уважи срещата на Международната федерация по ски /ентусиазирано приета от някои български олигарси като място за излъскване на имидж/. По същото време Красен Кралев за пореден път инспектираше Спортната зала, а премиерът Борисов доведе на разходка вицепрезидента на Еврокомисията Франс Тимерман. Всички без спортния министър

предпочетоха да минат в нелегалност,

вероятно за да не стигне до неприятни въпроси и да се изложим пред чужденците /поради което в Русе за "гражданския диалог" с Тимерман била направена доста строга селекция на гражданите, оплакват се недопуснати/. Всъщност, от министерското мълчание не произтекоха особени информационни загуби, ако не броим очакванията към министър Бъчварова. За резултатите от пост-игнатиевските й разговори обаче научихме само, че се е "провела среща", на която са "анализирани резултатите" и са определени "конкретни мерки". Колко конкретни ще разберем от скоростта, с която сръчните игнатиевци ще се върнат на работните си места /а вероятното

пренасочване на някои политически привързаности

наесен ще разкрие останалата част от картината/. Седмицата предложи достатъчно абсурди и извън Игнатиево. Софийските Бони и Клайд, нападнали продавачка с пистолет /защото "нещо" им станало, но не знаели какво/, поискаха да ги пуснат, за да си възпитават детето. Във Варна достатъчно невинен, за да поиска от съда да го освободи преди делото, се почувства един от тримата охранители, пребили до смърт Нягол Петров, а бащата на изпадналата в кома Станка /която с травмите си разплака лекарите/ се опита да обясни, че детето е паднало на пода. В Белене пък някой накара деца да направят възстановка на лагерния терор, за което коментар е възможен предимно под формата на

кило катран и чувал перушина.

През седмицата президентът Плевнелиев внесе дата за местните избори – 25 октомври, и предложението за референдум заедно с тях. Депутатите приеха идеята за вот 2 в 1, но така окастриха поправките за по-малко подписи, при които задължително се свиква референдум, и за по-нисък праг на валидност на резултатите, че упражнението загуби смисъл. Междувременно във Варна има добра кандидатура за референдум – имат ли място колите в Морската градина и по крайбрежната алея. След известно затишие недоволните собственици на заведения край плажа излязоха на протест с искането колите на клиентите им

да слизат до морето по всяко време на денонощието.

В края на работната седмица техният проблем беше частично решен – пътят през "Почивка" отново е отворен. Едно от големите парчета скала, паднали от ската под Станчовата алея, обаче остава като голяма запетая, написана от природата. Поставянето на точката в укрепването на района е далеч – защото не спираме да го натоварваме, защото сериозно финансиране няма и защото малко по-нагоре по пътя, на завоя от "Почивка", се развиват същите процеси. Контрапротестиращите, които искаха забраната за коли да остане в сила и след укрепването, не успяха да се съберат толкова бързо, но обещаха от следваща седмица да организират такова каране на велосипеди по алеята, че

за коли да не остане място.

От сблъсъка на двете крайни гледни точки едва ли ще произлезе нещо добро, обаче малко здрав разум няма да е излишен при вземането на трайно решение. Както и малко размисли по темата какво щеше да стане, ако колата, която тази седмица излетя от пътя и се качи на тротоара по булевард "Владислав", беше направила това упражнение на крайбрежната алея и беше "кацнала" на вече пълния плаж. През седмицата Варна имаше и голям повод за радост – "Черно море" донесе футболната купа в града. Мачът обаче се запомни повече с това, че феновете на "Левски" порутиха бургаския стадион "Лазур", както и със сълзливите коментари как София остава без отбор в евротурнирите. Което, въпреки столичния произход на воплите, си е 

чист и дълбок провинциализъм.

Във Варна след купата обаче още по-сериозно трябва да се зададем два стари въпроса, които все не получават отговор – кога ще имаме стадион и колко ще ни струва. Защото край изкопа вече има и кранове, а за финансирането и за сделките със земята така и няма подробности. Докато ги чакаме, градът получи още една оферта за поредните Нови Васюки. Под воя на сирените в Деня на Ботев гражданката на света Анита Майзер обяви във Варна твърдото си намерение да направи страната ни домакин на "Мисис Свят" /а конфузът със съвпадението в часа и датата беше снизходително обяснен с разсеяност – дамата не се сетила

какво е втори юни

за повечето българи/. Хубавата новина за града бяха първите проби от морската вода по плажовете, които се оказаха добри. Разбира се, това ще трае, докато някой пак не си бодне края на мръсния канал директно в дъждовната канализация или не си изхвърли бракуваните гуми в морето за по-евтино. Срещу това няма да помогне никаква форма на все по-модния екзорсизъм. Опитът от тази седмица беше походът на отец Гелеменов срещу злото, обладало сградата на Министерския съвет и душите на управляващите. Всъщност четенето на предизборни листи вместо Киприянови молитви преди изборите и граждански контрол вместо дремане между изборите са далеч по-ефективният екзорсизъм. Обаче за целта онова между ушите трябва да се ползва не само за пазене на равновесие.