Едно от тях е правото на обезщетение на пострадалите от лекарска грешка

Пациентските организации ще поискат в понеделник на кръгла маса в парламента приемането на отделен закон за правата им, за който се говори повече от 10 гoдини. Форумът, на който ще присъстват представители на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, водещи лекари и организации на болните българи, е организиран от "Труд" и е под патронажа на председателя на 43-тото народно събрание Цецка Цачева.

"В закона трябва да се разпишат всичките 14 права, приети с европейската харта. Едно от тях е правото на обезщетение на пострадалите от лекарска грешка", заяви Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. В момента увреденият при лечение пише жалби до РЗИ, РЗОК, МЗ и медицинската ДАНС, извършва се проверка, болницата се наказва административно, а виновният лекар не понася отговорността си. "Във Франция има един фонд, който е орган като нашата Комисия по финансов надзор. Годишно до него постъпват над 400 000 жалби от пострадали пациенти, негови експерти извършват проверка и обезщетяват увредените с по 100 000-200 000 евро", обясни Таушанов. Според него трябва да се подобри и системата ни на досъдебното производство, тъй като следователите, които се заемат с жалбите на пациенти, не са достатъчно компетентни. "А обвинителните актове, които се пишат са толкова повърхностни, че падат в съда", допълни Таушанов.

Комплексно лечение за всички пациенти

Така трябва да се организира системата, че да се гарантира правото и възможността за комплексен подход на лечение на болните българи. Става дума не само за заболелите от рак, но и за тези, които примерно са с редки болести, т. е. за абсолютно всички, заяви вчера пред "Труд" Виктор Паскалев, представител на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК и председател на Българската асоциация по хемофилия.

Според него, за да се лекуват правилно българите, най-сетне трябва да се създаде Национална здравна карта. Тя ще покаже по региони и в национален план какви са потребностите на пациенти - не само от болници (тук трябва да се застъпят и палеативните грижи), но и в доболничната помощ. "Особено остро стои въпросът за осигуряването на дентални и фармацевтични грижи извън големите населените места, където пациентите имат труден достъп до стоматолози и до медикаменти", каза още Паскалев.

По-нисък ДДС върху лекарствата

Пет са държавите в ЕС, които не са въвели различна ставка за ДДС върху лекарствата. Освен България, това са Дания, Германия, Исландия и Норвегия, само че те са със значително по-висок брутен вътрешен продукт, отколкото нашата страна. По показателя колко висок е процентът на данъка България е в челната тройка на Европа, каза вчера пред "Труд" доц. Асена Стоименова, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата. Тя е сред лекторите на кръглата маса за правата на пациента, организирана от "Труд", която ще се проведе днес в парламента.
Ставката в държавите с диференциран ДДС върху лекарствата варира между 2,1% и 17,5%. Така например в Австрия е 10 на сто, в Белгия - 6 на сто, в Кипър и Хърватска - 5 на сто, а за медикаментите, които не са по лекарско предписание, във Франция е 2,1%.

"Каквато и политика да възприеме България, необходимо е да се направи сериозен анализ и аргументиран отговор за съдбата на ДДС за лекарства, тъй като проблемът има пряко влияние върху достъпа на населението до медикаменти (НЗОК ще разполага с повече средства), както и върху маркетинговите стратегии на фармацевтичната индустрия", каза още доц. Стоименова. Тя допълни, че по-голямата част от държавите в ЕС е приела диференцирана ставка на ДДС не само върху лекарствата, но и върху стоки като периодични издания, храни, книги и др.

ДДС у нас се въвежда през 1994 г. и е в размер на 18%. През 1996-а се променя на 22%, три години по-късно - на 20%, колкото е и днес. Досега са правени няколко неуспешни опита за намалението му.