Все по-отчетливо във Варна замирисва и на избори

Изпращаме седмицата под втренчения поглед на цар Самуил и под съпровода на протестни възгласи. Във Варна дъждовете донесоха страхове - заради спомените от преди година, но и заради процесите през тази, които са поредното потвърждение на постулата, че който не си взема поука от историята, е обречен

да се върти в кръг и да я повтаря.

За региона темата, естествено, беше туризъм. На поредна визита за среща с ресорния бизнес във Варна пристигна министърът на туризма. Този път от Николина Ангелкова браншът научи, че трябва да се дават повече пари за реклама /за което бизнесът настоява откак не е под шапката на "Балкантурист"/, а също, че рекламирането трябва да започва преди сезона... Министърът обяви и надеждите си, че резултатите от Лято 2015 ще са поне като от предишното. Актуалната статистика обаче сочи спад от руския и украинския пазар от 20 сто, особено по Северното Черноморие. Малко оставаше към този спад да добавим и още, след като от "Албена" се оплакаха, че ще започнат следващата седмица с

два дни без ток заради профилактика

на трафопостове, обявена от "Енерго-про". След като се вдигна достатъчно шум /и всеки се беше сетил за бележките, в които думите "профилактика" и "без ток" вървят в комплект/, от електроразпределителното дружество излязоха със становище, че в туристическия комплекс не са ги разбрали добре. Разбира се, когато си регионален монополист, всеки опит за бягство към свободния пазар, особено на голям клиент, изисква реакция. Но ако ще се стига твърде често до подобни "езикови" неразбирателства, ще е добре в ресорните министерствата да се сетят как наричат туризма "стратегически отрасъл", преди да сме направили няколко хиляди туристи на семейство Флинстоун. На юг от "Албена" обаче има и далеч по-сериозни проблеми – курортът Златни пясъци може

да се превърне в остров на сушата,

ако пропадането на пътя от Варна за Албена продължи. Свлачище, застрояване, спукан водопровод и натоварено движение са се комбинирали в района и влошават ситуацията /и само между другото - там има забрана за движението на тежкотоварни автомобили, но е видно, че никой не я спазва/. За отдавна затворения път през "Трифон Зарезан" в момента се водят преговори със собственик на имот, който не иска в двора му да се прави укрепване. Колкото да разрешеното от министерството обезщетяване на собственика, то на практика не може да случи, защото няма как да се оформи публично-частно партньорство. И докато се стигне до решение, става все по-вероятно

до Златни пясъци да се ходи с лодка.

Проблеми с дъжда и свличанията имаха тази седмица и хора в града – на улица "Доктор Железкова" живеещите в блока на номер 2 се оказаха поредните съседи на строеж, който заплашва да срине околните сгради в изкопа за новата. И тук проверките за изрядност и нарушения тръгнаха, след като жалбите започнаха да се дублират и медийно. Голямата строителна бомба със закъснител обаче е квартал "Чайка". Защото живеещите там /вече свикнали с изникването на отделни "пломби"/, отказват да приемат внезапно появилия се Подробен устройствен план, в който много от зелените петна на квартала са се превърнали в още бетон, тухли и сгради. Вбесените граждани вече направиха през седмицата кратка репетиция на протеста си, а през почивните дни ще напомнят за по-дълго, че някой им дължи обяснения за конкретните

разрешения за усвояване на "празни" места,

както и отговори на логичните въпроси кому са необходими още офиси и жилища, след като във всеки вход има поне по един празен апартамент; новите имоти с табелки "продава се" из целия град се умножават; Варна не расте с някакви драстични темпове; и най-вече – кому и срещу какво е било изгодно да зачеркне с лека ръка зелените квадратчета в квартала. И други строителни грехове бяха напомнени през седмицата - единствените двама осъдени за козирката-убиец /от общо осем обвинени/, обжалваха присъдите си пред Върховния касационен съд. Ако не помните - на 2 януари 2008 поставена "на доверие" козирка падна и уби 22-годишната Гергана Велинова. Наказани бяха двама от проектантите, поради което пострадалите от строежи и строители едва ли могат да са обзети от оптимизъм. Макар че след последните 67 проверки на трудовата инспекция по строежите са намерени само петима строители без договори. Може би сме стигнали Швейцария? Е, ако не Швейцария,

Македония я стигнахме

и се опитваме да я изпреварваме на завоя, след като полит-естетическите спорове за паметника на цал Самуил се изродиха до това да си го мерим на височина с монумента в Скопие. А препирните около светещите очи ни вкараха дори в световните новини, обаче пак не в този раздел, в който ни се иска. По-разумните гласове призоваха да помним, че паметниците са нашата памет, но от другата страна на везните се натрупаха прекалено много патриотарстване, средновековни крепости, зидани с итонг, дисниленд-кич и измислени учебници, за да не попадне и цар Самуил в мелницата на злободневието. Но ако не друго, мнозина, които не бяха подозирали за съществуването му, откриха за себе си още един български владетел. А подобните спорове ще изчезнат, когато спрем с опитите да превръщаме паметта в бутафория, защото при тях въртенето в кръг е неизбежно, а това само

превръща коловозите в яма.

През седмицата Варна преживя още един голям дъжд. Общината отнесе нови критики /повечето оправдани/, както и известно критикарство за липсата на шахти пред собствената й сграда /където водата се оттича през бордюрите и се справи по-добре от очакваното/. Друг забавен вопъл през седмицата беше възмущението от "зелената гадост", появила се в цветарниците по пешеходната зона и която се оказа залепваща тревна смес, разработена специално за подобни условия. Но четенето преди писането явно се превръща в средновековна отживелица /от която само олекват и заслужените критики/. Към хубавите новини можем да сложим започналото най-сетне маркиране на новите булеварди, наистина

красивото осветление в Морската градина

и новите кошчета за боклук, които ще са тежки и покрити, така че гларусите да не разнасят мазни хартии по целия център, а при вандалски ритник потърпевш да е вандалът. Остават за решаване и два малки проблема – минаващите край новите кошчета най-сетне да се научат да ги ползват по предназначение, а почистващите фирми да се изпразват редовно, а не след като прелеят и замиришат. Това с още по-голяма сила важи за големите кофи и контейнери, защото специфичната смрад на прокиснало е на път да стане запазена варненска марка. Друго, с което трябваше да впечатлява Варна, беше стилният единен облик на центъра, постигнат с

еднаквите бели и бледосиви тенти

с дискретни рекрамни надписи. В кметство "Одесос" даже започнаха проверки как се изпълнява това общинско решение. Засега и без специални проверки е ясно, че не се изпълнява /и недоволните от проточилия се ремонт търговци едва ли ще го изпълнят този сезон/. Колкото до проверяващите, те биха могли да разширят малко сферата си на внимание и да се огледат за самоделните стълбички и подходи към магазини и заведения; за отворените докрай стъклени врати, по-големи от тротоара, който запречват; за масичките, столчетата и рекламните табла, които заемат всеки сантиметър, предвиден за пешеходците; за капещите климатици; за въжетата и паветата, укрепващи тенти и чадъри, защото спъването в тях е еднакво ефективно, независимо от цвета на тентата. Голямата питанка на седмицата обаче се завъртя около една

топка, "пробила" асфалта до тенис кортовете

и общинската математика. 3D рисунката е на програмиста Емануил Чакъров. С малко предварителна работа на компютъра, с помощта на малките си синове и с няколко флакона спрей за графити, той предложи симатична атракция на минаващите през Морската градина. Същата като делфинчето на входа на Морската градина, което беше внезапно асфалтирано, но не преди да предизвика скандал с цената си от седем хиляди лева, предложена и одобрена от общинските съветници. За тенис топката сметката е 70 лева. Умножението по сто е трудно обяснимо само с качеството на боите или цената на творческия труд. Защитата на делфинчето в съвета го нарече "герила маркетинг или партизански маркетинг“. По-скоро си е непотизъм. Или,

казано на български, "партизанлък".

Защото дори да приемем, че авторът на топката не е професионалист, боите му не са от най-добрите, а рисунката му не е голяма, затова и рисунката му струва 70 лева. Добавянето на професионализъм и може да вдигне цената до 700, например. Остатъкът до 7 000 засега не е получил обяснение и варненци си струва да запомнят тази таблица за общинско умножение до изборите наесен, за да имат едно наум, като посягат към бюлетините за съветници. Мисленето обаче ще е сериозно отвлечено от задаващата се поредна ценова вихрушка. За Варна и региона поисканото увеличение за тока е над три процента. То ще мине с одобрението на кабинета, който дойде на власт с много обещания, сред които

да смаже монопола и да изгони монополистите.

Сега вече това желание е мутирало до искането да се отложи с един месец вдигането на цената, защото "това, което се предлага, не е добре". Не е ясно как след месец ще стане добре, защото новите наредби за зелена и кафява енергия едва ли ще компенсират скока. Който за бизнеса ще е на 20 на сто, които косвено също ще се добавят към прякото поскъпване за бита. Индустриалният капитал нарече дебатите за вдигането на цените "ритуални танци около кола на мъченията, при които се определя върху кого да се хвърли най-голяма тежест от увеличенията". Всъщност, редовият потребител отдавна е наясно

чия кожа ще бъде просната да съхне

след ритуалните танци, но просто няма свой представител на тези дискусии. На този фон доста изкуствено прозвучаха поредните обяснения на премиера, че Румъния не може да ни бъде пример. Защото там рязко свалиха ДДС-то /и цените/, а у нас гласуваха поредните промени, които уж бранят потребителя, но всъщност вдигат цената, свалят качеството и поощряват вноса за сметка на дребните местни производители. Вероятно не можем да очакваме друго от премиер, който с гордост ни уведоми, че не е стъпвал в магазин от 15 години. Но може и да не е това причината, защото седмицата предложи изобилие от идеи, оформени до закон от професионалисти, които изглеждат точно толкова нелепо. В новия закон за образованието се залага задължението на

родителите да уважават учителите.

Големият проблем е, че държавата не уважава учителите и всички останали текстове на новия закон /отново/ демонстрират това. В здравеопазването дойде ред на профилактичните прегледи – идеята е който не ходи, да плаща по-висока вноска за здраве. Тази година обаче в бюджета на Здравната каса има пари да се платят профилактичните прегледи само на половината здравноосигурени. Здравният министър засега не е отговорил на въпроса какво ще получи другата половина – наказание или обезщетение от държавата /освен ако не накарат лекарите да си го броят като обществено полезен труд/? Хубавото е, че от време на време се появява някой, който прави подаръци на здравеопазването – като анонимният дарител на "Света Марина", който тази седмица

осигури три апарата на детската клиника.

Понякога обаче нищо не може да помогне. Пребитото момиченце, настанено там, почина тази седмица. Малката Станка е само част от поредицата, заради която се питаме какво всъщност ни се случва. В София, например, седмица след убийството на момче в центъра на града посред бял ден /и след като полицията е дала "всичко от себе си"/, имаме неясен запис на човек, присъствал там неясно като какъв. Имаме и полицейски протест. На улицата излязоха тези, които и без протест работят там, най-добре знаят кой дава "всичко от себе си", кой взима и как се стига до подобни криминологични висоти в занаята. Макар че според ресорната им министърка недоволството от условията на труд не е било нищо друго, освен

опит да се покаже сила

срещу новото ръководство. През това време премиерът се хвали с това, че в Игнатиево имало цели две запорирани къщи, а във Фестивалния комплекс пребъркват и обират музиканти по време на концерт. Интересът към изкуството във Варна тази седмица беше поддържан и по друг начин. След като влязохме в новините със скандала договорена изложба да не бъде показана никъде, сега имахме обратния вариант – две галерии си оспорваха експозиция. Големият въпрос беше има ли право музеят "Георги Велчев" да показва нови автори /който е малко странен на фона на това, което години наред сме гледали там/. Но пък може да е добър знак за градския климат, че

освен портфейли, вече се "крадат" и изложби.

Все по-отчетливо във Варна замирисва и на избори. През седмицата кандидатурата на Иван Портних беше подпечаната и от Бойко Борисов, по билбордовете се появиха политически тийзъри за търсенето на капитан, а Волен Сидеров за първи път реши се яви по делото, което си заработи с поведението си на летище Варна – за да раздаде обвинения в политическа поръчка, не за друго. Пак тази седмица "Галъп интернешънъл" извади данни от проучването си за религията и суеверията в различните страни. Изненадата е, че поне тук България е по-близо до Западна Европа с по-ниския процент религиозни. Това е повод за известен оптимизъм, защото всички атеисти носят на врата си символа на идеята си. Глава. Собствената си глава. Остава да започнем да я използваме.