Болниците са натрупали 670 млн. лв. дългове

Пациентите доплащат между 300 и 450 млн. лева годишно за здраве на болниците. Става дума за тези медицински услуги или консумативи, които не се поемат от НЗОК и болните заплащат на касите на лечебните заведения. Тези данни изнесе вчера управителят на консултантска къща Живко Иванов на здравен форум в столицата. Според доклада общинските и държавни лечебни заведения у нас харчат почти всичките си приходи. Единствено частните болници успяват да заделят средства за инвестиции. Данните за финансовото състояние на болниците показват още, че в общинските и държавните лечебни заведения 40% от средствата отиват за закупуване на консумативи.

Частните болници пък заделят около 31 на сто за същата дейност. Докладът показва още, че нараства делът от приходите на болниците, които се заделят за заплати на медицински специалисти. Общинските болници дават 50% от печалбите си за заплати, при държавните и частните лечебници този дял е съответно 46 на сто и 37 на сто. От 2006 година насам болниците са натрупали 670 млн. лева задължения. Разчетите показват, че те могат да покрият едва 20 на сто от борчовете си с парите, с които разполагат в момента.

Според данните за 2013 година у нас работят 375 лечебни заведения, като 162 от тях са частни. Шефовете на водещи болници у нас обаче единодушно не се съгласиха с изнесените данни от доклада. Според директора на Александровска болница доцент Костадин Ангелов в документа има само цифри и липсва аналитична част. На форума присъства и зам.-мнистърът на здравеопазването Адам Персенски. Той обясни, че основна цел на здравната реформа е болният да получава комплексно лечение.

"Пациентът в момента се футболизира. Изписва се здрав, след това постъпва в друга болница", обясни зам.-министърът. Той добави още, че неосигурените пациенти у нас са около 375 000, и уточни, че ако с анкета на НАП се докаже, че сред тях има наистина бедни хора, осигуровките им ще бъдат поети от държавата. На дискусията присъства и Пламен Таушанов, който е председател на пациентска организация. Той алармира, че вече има листи на чакащи в някои болници. Така например на пациент с хепатит C е предложена хоспитализация след два месеца.