На 2 юли трябва да приключи проверката на НАП за имуществото на ромските кланове в Игнатиево

Данъчни, полицаи и прокурори погнаха джебчийските фамили в Игнатиево в началото на юни, след като изведнъж се сетиха, че те от години обитават огромни палати и карат скъпи коли без ден трудов стаж.

На 2 юли трябва да приключи проверката на НАП за имуществото на ромските кланове в Игнатиево, съобщи говорителката на данъчните Виолета Маринова. Тези дни трябва да стане ясно и дали ще има досъдебни производства и повдигнати обвинения от районната прокуратура във Варна срещу някои от 13-те мъже и жени, които бяха прибрани при акцията в Игнатиево.

По данни на полицията за нашумелите джебчийски кражби в "Гранд мол" са задържани жени и мъже на възраст от 17 г. до 61 г. Всички те са били вече известни на полицията във Варна, като три от жените "са установени като евентуални извършителки на джебчийска кражба".

"Още няма резултати от разпоредената от министър Румяна Бъчварова проверка в областната полиция", каза говорителката на дирекцията във Варна Ивана Милева. Проверката бе разпоредена, след като мургави крадли разказаха в тв репортаж, че плащат на полицаи, за да провалят разследванията срещу тях.

Процентът на джебчиите в Игнатиево е много малък - 3-4% от 300-400 роми, които живеят тук, твърдеше наскоро кметът на малкото градче Димитър Димитров.

А как е в страната? Контингентът е почти един и същ - с джебчийство активно се занимават около 2000 души по неофициални данни. Голяма част от тях са задържани по няколко пъти.

През 2013 г. са разкрити 470 извършители на джебчийски кражби, през 2014 г. - 511, а за първите 5 месеца на 2015 г. - 197, сочат данните на Главна дирекция национална полиция (ГДНП).

Противно на очакванията делът на джебчийските кражби е само 5% от общия брой кражби, който за 5-те месеца на 2015-а е 20 521. Възможно е хора, които са се разделили със скромни суми, да не са подали жалби, но също така мнозина, които си губят личните документи, заявяват, че са жертва на крадци, за да не плащат глоби, коментират експерти.

У нас за разлика от Румъния джебчийството е изключително женска "професия". В северната ни съседка крадците на пари и вещи от джобове и чанти са предимно мъже. У нас около 90 процента от джебчиите са жени.

Не че и мъжете не участват, но тяхната роля е повече в "логистиката" - транспорт и охрана на крадлите, осигуряване на изтеглянето им от мястото, реализация на откраднатите вещи.

С джебчийството се занимават изключително ромите кардараши, показва полицейската практика. За част от тях това не е престъпление, а занаят, поминък. Както казва джебчийката Евгения от Игнатиево пред Нова тв: "Изкарвам си хляба."

Известни с уменията си са циганките от с. Петърч, Костинброд, столичния кв. "Обеля", Червен бряг, Каблешково, Камено, Игнатиево, сливенското с. Градец, Радомир, Левски, с. Аспарухово, Съединение, Елин Пелин и др. Крадлите се обучават още от 6-7-годишни на занаята. Активната им възраст е между 15 и 40 г., макар в набезите на групите да участват и по-възрастни жени.

Джебчийството е престъпление, което се извършва изключително в група - минимум 2 до 4-5 жени, в която всяка има различна роля, разказват полицаи.
Вече са добре облечени и с приличен външен вид, за да не бият на очи. Възможно е също така групата да води със себе си дете или бременна жена. Това се прави с цел прикриване на престъплението, маневри около жертвата, отклоняване на вниманието. При евентуално задържане възрастната или бременната жена и детето участват в създаването на суматоха и разправии, за да се измъкне крадлата.

Вече е трудно джебчийките да бъдат разпознати по външен вид, както бе преди години - те са модерно облечени, с приличен външен вид, гримирани, изрусени.

Стараят се да се впишат в обстановката и да не бият на очи, твърдят експерти от ГДНП.

Предпочитаните им терени за действие са в големите градове и курортите - оживените улици, молове и други търговски центрове (според Евгения сред туристите в моловете "гърците и израелците са най-прости"), пазари, спирки на градския транспорт, автобуси и трамваи по натоварени и дълги маршрути . По тези места докосването между хората е обичайно и трудно човек може да разбере, че някой му бърка в чантата.

Честа практика напоследък е кражба при предлагане на сексуални услуги, особено на чужденци. Измъкването на парите или телефона става, докато върви пазарлъкът между мургавата жрица и лековерния клиент, който много често е и в нетрезво състояние.

Крадлите имат набито око и добре преценяват от кого ще вземат нещо. В моловете следят жена, която се е загледала на някоя витрина, по улиците или в автобусите дебнат за незакопчана чанта. Действат бързо и ловко и в добър синхрон с останалите в групата.

Къщите палати на джебчийските фамилии в Игнатиево са доказателство за добрите печалби от уличните кражби. На ден една крадла би могла да изкара 1000 лв. и повече, но някои дни може да няма късмет. Често при кражбите се отнемат и банкови карти и ако джебчийката разполага с пинкода, плячката се удвоява. "При нас в занаята нон-стоп се изкарват пари, няма спиране. Зависи, може и 1000 лв. да изкараш, може и 500, може и 1500 лв. Аз от 10 г. работя само по моловете", разказва Евгения. Голяма част от доходите си джебчийките "заработват" в Западна Европа - Германия, Англия, Австрия, но също така и в Сърбия, Турция. В чужбина условията са по-благоприятни за тях, те са анонимни, а хората по-доверчиви и по-заможни. В големите космополитни градове леко мургавият цвят на кожата не е повод за притеснение.

През последните години тамошните полиции се обръщат често за помощ към нашето МВР - било за установяване на самоличност, защото крадлите са с фалшиви документи, било за повече информация за заподозряната или за съучастниците ѝ.

Напоследък в Швеция се видели в чудо от набези на наши джебчийки. Техни жертви били предимно възрастни хора. Един от триковете бил да надникнат зад гърба им, докато набират пина на банковата карта, после дебнели изгоден момент, задигали пластиката и източвали сметката.

Разследването и доказването на джебчийската кражба и осъждането на извършителя е изключително трудно, признават полицаи. Първо трябва да има сигнал от пострадалия гражданин. Ако той е подаден навреме, полицията би могла да намери вещ, която е свързана с кражбата - например портмоне. Това обаче на практика е почти невъзможно, защото крадлите са опитни и вземат само парите. Секунди след кражбата вещта обикновено е предадена на съучастничка помощничка, която я предава на трета, а тя я хвърля на земята. Жертвата показва на полицията или охраната само джебчийката, която е бръкнала в чантата ѝ, но у нея намират само пари, не и портмонето.

Преди време в столичното 9-о РПУ задържали джебчийки, които обирали пътници по линията на автобус 83. Хастарите на джобовете в палтата им били изрязани.

След кражбата те изваждали парите, а портфейла пускали в джоба без дъно, след това го изритвали на пода. Така не се виждало, че нещо се изхвърля.

Въпреки всичко някои от джебчийките стигат до съд и получават леки наказания, други се разминават с 24-часов престой в ареста. Понякога става дума за незначителни суми, които законът счита за маловажни и не ги брои за престъпления. В други случаи съдът е длъжен да се съобрази с чистото съдебно минало и с това, че извършителките са непълнолетни.

Превенцията е много важна за тази престъпност, коментират полицаи. Предупредителни знаци към гражданите да се пазят от улични крадци биха могли да бъдат табели с надписи или съобщения по радиоуредба в молове, гари, летища, градски транспорт, курорти. Важно е също така доброто взаимодействие между полицията и частните охранители в големите обекти. Добре е хората да държат на различни места парите, телефон, картите и документите, за да намалят евентуални загуби, съветват експерти.

"Хвани джебчийка! Спаси турист!" Точно преди година фейсбукгрупа с това заглавие от Варна реши да вземе в свои ръце борбата с джебчийките. Целта бе да се спаси имиджът на града пред туристите, но и самите варненци като жертви на крадлите. Стигна се обаче до противопоставяне с полицията, особено след като бяха разлепени снимки на джебчийки както в соцвремената, когато ликовете на игнатиевските крадли бяха поставяни на огромни агиттабла от милицията.

Преди година варненци подеха акция срещу джебчийките в града. За набезите на мургавите крадли дебнеха патрули от доброволци по централните улици и спирките, за да следят за уличните престъпници и да предупреждават хората да са особено бдителни. Желание да се включат в патрулите изявиха около 40 варненци.

На база на получените сигнали във фейсбук бяха установени и петте най-рискови района във Варна.

Жертви на джебчийски кражби стават както варненци, така и туристи. Трима пътници на гостуващия в града луксозен круизен кораб останаха без портфейлите и личните си документи и забавиха с няколко часа на отплаването на лайнера.

Липсата на резултати в борбата с джебчийките станаха причина недоволни от набезите им да помислят и за протести. Варна пропищя от крадлите.

През почивните дни във Варна бе спокойно по спирките за курортите, установи проверка на "24 часа". Тумбите от изрусени ромки в скъпи одежди и малки деца на ръце, които преди вдигаха врява по спирките, без никой да ги закача, ги няма.

Според информация от Игнатиево най-добрите в занаята са командировани в Европа, докато бурята отмине. В неделя само 3-ма - 4-ма роми дебнеха пред катедралата във Варна за туристи, за да им приложат валутната измама тип "шанже".

Все така усилено обаче работи битакът във Варна, където най-често се продават крадени вещи. Той е до ромската махала "Максуда" и там се продават откровени боклуци, тютюн без бандерол, скъпи рибарски въдици на половин цена и др.

Изчезнали са от спирките и групите от по 5-6 роми, които примамват пенсионери с прословутата игра "тука има-тука нема".