Към края на март 2015 г. у нас приемните семейства са 2362

Половината от българите (54.2%) биха поверили децата си на приемни семейства, ако не могат да се грижат за тях. Това показват данните от социологическо проучване на "Галъп Интернешънъл", проведено по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа. 37 на сто от сънародниците ни пък са готови да станат приемни родители, ако получават издръжка и заплата за отглеждането на детето. 20 на сто обаче се страхуват да поемат такава отговорност.

А за 11 на сто от нашенците заплатата и издръжката не са от значение, ако станат приемни родители. Участниците в анкетата обаче признават, че за да поемат такъв ангажимент, трябва да са налице някои условия. За 41,2% е важно да имат близък контакт с малчугана, за да могат да го опознаят, преди да го вземат в дома си. 33% държат детето да няма заболявания или увреждания, а 23,3% - да няма трудности в поведението. 31,7% пък искат самите те да определят възрастта и етноса на детето, което ще подслонят.

Към края на март 2015 г. у нас приемните семейства са 2362, а в техните домове живеят 2304 българчета. Шампиони са в областите Шумен (187), Варна (175), Плевен и Монтана (144). Тревожно обаче е, че в богатата София броят на приемните семейства е едва 63. Друг тревожен факт, който социолозите отбелязват, е наличието на приемни родители, при които няма настанени деца или т.нар. чакащи. Техният брой е около 600, като най-много са в област Пазарджик (46).

"Одобрени са, но никой не работи с тях върху нагласите им към това да приемат по-голямо на възраст дете или такова с увреждания например", обяснява Александър Миланов от Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ). Друг проблем, който е констатиран в изследването на "Галъп", са и заличените от регистри семейства - 554. Броят им се увеличава, като причините за това са основно две: част от семействата стават осиновители на приемните си деца, а друга част не успяват да се справят с раздялата с малчуганите поради липсата на подкрепа и така системата ги обявява за "несправили се".

Наблюдения на НАПГ показват, че децата в приемна грижа са предимно малки момичета от български произход, на възраст между 2 и 5 г. 2 от 3 деца, поверени на "професионални родители", са от български етнически произход, а все повече малчугани попадат в семействата заради насилие, неглижиране и бедност в родния си дом. Според асоциацията приемните родители у нас са традиционни семейства, с двама партньори, между 40 и 50 г., които са завършили средно образование и са отгледали поне едно дете. Водеща мотивация за това да се заемат с тази мисия е личното им разбиране, че трябва да се помогнат на малчуган в беда. "Спасяваш държавата от един потенциален престъпник и и подаряваш един стойностен гражданин", споделят родители по време на изследването.

За съжаление не липсват и проблеми, с които приемните семейства се сблъскват. "Главният от тях е привързването към децата. Разбира се, то е обичайно, но е отговорност на социалните работници да подготвят родителите за предстоящата раздяла", коментират от НАПГ. Етническите предразсъдъци, неприемащата среда (училище/детска градина), невъзможността за пътуване в чужбина, липсата на адекватна медицинска информация и процесът на осиновяване продължават да са сред пречките, с които родителите трябва се справят всеки ден.