Избрани Новини
Седмицата: Плажен пясък между зъбите
Докато лятото още се чуди дали е дошло, споровете доколко е провален/успешен сезонът тази седмица стигнаха до обвиненията на изнервени хотелиери /главно от бетонните спални на юг/, че по Черноморието туризмът „не е в колапс, той е в клинична смърт", а министър Ангелкова ги убеждаваше, че нямат основания за притеснение. По-разумната част от бранша търси компромиси, а голяма част от медиите правят каквото могат в подкрепа на стратегическия отрасъл. Последното им хрумване са добре продаващите се покъртителни истории за модата по северните курорти
„хвърли телевизор от прозореца”,
изсмукана с големи усилия от полицейската сводка, където има 2 такива случая за 20 дни. Други проблеми обаче никак не са за пренебрегване, макар че отдавна са хроничини, а никой не бърза с ампутацията. И във Варна, и по курортите пак се напълни с улични дилъри, които сръчно продават нарязани вестници и стари банкноти. В града групичките им си имат отработена сигнализация и с джебчийките, така че полицията да не може да ги изненада, а нощните работнички сякаш
се удвояват на всеки 5 градуса затопляне
И някой още да си спомня драмите и обещанията покрай акцията в Игнатиево? По света тази седмица в Тунис, Кувейт и Лион в един и същи ден получиха още от плодовете на арабската пролет и задокеанското й наторяване, в Украйна тлеенето продължава, а в Ереван /внезапно превърнат от незнайни редактори в Йереван/ зрее и арменска пролет. У нас - 26 години след повикването, танковете дойдоха. Спорът е дали само ще ни учат или ще се настанят трайно, а въпросът е
започваме ли вече да храним чужда армия
Европейската комисия, докато продължава да рекламира търговското споразумение със Съединените щати, тази седмица не пропусна да критикува Румъния заради намаления ДДС за някои стоки. Дали е притеснение за "фискалната устойчивост" на страната или страх от „лош” пример, но даде чудесно алиби на всички у нас, които се борят да няма облекчения нито за хляба, нито за книгите. А Гърция е на път да получи още поощрения от Евросъюза за това, че не дава и пет евро за фискалната политика на съюза. За евросредства в размер на 84 милиона лева ще може да се бори Варна в следващите четири години – тази седмица кметът подписа споразумение за финансиране по оста
„Устойчиво и интегрирано градско развитие“. Тъй като едва ли ще е възможно по нея да се обяви
обществена поръчка за градски гондолиери,
вероятно ще е добре да се наблегне на практическия отговор на въпроса къде е дъждовната канализация на Варна. Той, за съжаление, продължава да е все така актуален и след ремонта на булевардите /ако не броим малкия участък с бордюри, пригодени за оттичане на водата/. Никаква вода не може да потуши набиращия скорост /и децибели/ спор около плановете за застрояване в квартал „Чайка”. Срещата, обявена тази седмица като пресконференция на градската администрация, внезапно се превърна в арена, на която се сблъскаха
недоволните от плана и недоволните от тях
Едните търсеха подписката си против ПУП-а, която според тях изчезнала някъде в административните дебри, а другите така и не изясниха как се е появила в кабинета на общинския председател втора подписка – „за” строежите. Протестите на живеещите в квартала продължават, макар че стана ясно – докато не бъдат разгледани в съда признатите за допустими 54 жалби, устройственият план на "Чайка" не е действащ /но не може и да бъде отменен с евентуално ново гласуване от Общинския съвет/. Собствениците на терени вероятно имат основания да са разочаровани в очакванията си да спечелят от тях, макар че печалбата им едва ли ще е много голяма, ако новите им имоти се окажат
на една ръка разстояние от други нови строежи
Съвсем невероятно е да си мечтаем, че ще бъде търсена отговорност от всички, които години наред решаваха проблемите със застрояването на парче, но поне поуките могат да бъдат запомнени за бъдеща употреба /а активните участници в процесите да проверят в речника какво пише срещу думата „скромност”/. В края на седмицата и едни други бурни процеси завършиха с отлагане. Парламентът забави поскъпването на тока с един месец. Не е ясно дали това ще е достатъчен срок, за да се реши проблемът на бизнеса, свързан с таксата „задължения към обществото” и дали различните „модерни” енергии, които у нас
влязоха с особено политическо натоварване,
ще се разтоварят достатъчно, за да има смисъл отлагането. Колкото до битовите абонати, най-реалистичното, което можем да правим през този месец, е да се молим всички да спечелим джакпота по веднъж. Премиерът обаче вече е на друга вълна - тази седмица той беше притеснен, че след големите успехи в борбата с контрабандата учителите ще го „налазят” да искат още пари /и така колоритно описаните му страхове са публично споделени дни след като депутатите му поискаха законово българите да уважават учителите/. В същото време образованието беше налазено на свой ред от
поредните идеи за промени в матурите
/които и без това клонят към възможността да се изкара тройка с три верни отговора на тестовете/, както и от продължаващото недоволство на църквата от споменаването на йогите. Специалното обръщение на синода, публикувано тази седмица, беше към 3 000 знака без подписите и едва ли има човек, който да е стигнал до края на поучението, от което така и не става ясно какви промени, освен монопол върху мисленето, иска църквата. Промени имаше и във Варна – уволниха директора на здравната инспекция. Доколкото използваният мотив е законов член, който позволява на министъра да уволни директора без мотиви, смяната само подхрани
базата данни за политически рокади
Болната тема за здравеопазването продължи да е актуална през седмицата. Само във Варна онкодиспансерът беше поставен от здравната каса в позиция да се обяснява за актове и обвинения само според описанията им в медиите, без да е получил документи, а столът на директора на АГ-болницата явно е толкова удобен, че спекулациите за заемането му стигнаха до обвинения в укриването на множество смъртни случаи на бебета... Здравният министър призова всички, на които дневната доза ракия им е по-скъпа от здравните осигуровки, да не обвиняват после системата, което е принципно правилно. От друга страна обаче има реалности, които
няма как да бъдат преглътнати без ракия,
а ние ги продуцираме особено успешно. За финал лично премиерът обеща, че ще „отреже” от магистралите, за да има за здраве. Ще има ли смисъл обаче жертвата на най-скъпото му, ако ще е поредната кофа вода, изсипана в решетото на несбъднатите български реформи? Като тази да въведем 3 процента данък „чипс” за вредните храни и напитки. Според идеята на министър Москов парите от данъка ще отиват за профилактика на болестите, причинявани от храните с прекалено изобилие на сол, захар, трансмазнини и кофеин. Които ще имат специални имат етикети
"Вредно за здравето"
Можем да сменим и „Съединението прави силата” със същия надпис, поне докато някой не докаже колко от цигарения акциз, рекламиран преди години със същите добри намерения, е отишъл за здраве. Все по-усърдно се бърка и политическата колода във Варна. Най-любопитно беше половинчатото издигане на независимата кандидатура на Данаил Папазов – кандидатиращите обявиха намеренията си, но кандидатът го нямаше. Очаква се все пак седмицата да завърши с втора част, на която всички ще са заедно. Комитетът зад Папазов - „Живот за Варна“ е като
копие на „Граждани за Варна“
/които издигнаха Борислав Ралчев през 1999 година/, а допълнителната интрига сега е свързана със съперничеството ГЕРБ – БАСТА, започнало още преди предните кметски избори и туширано тогава с избора на Папазов за транспортен министър. Реформаторите се опитаха да демонстрират единство, като обявиха, че във Варна изборът им кого да подкрепят ще е между независимия Чавдар Трифонов и Стилиян Гроздев от Движение "България на гражданите". СДС и Янко Станев обаче имат свои планове и вече обявиха подкрепа за Иван Портних, така че и след тези избори синьото на Варна
ще е само в синките от падането
През седмицата стана ясно, че докато едни залагат на партийно строителство и кампании, други вече са подходили прагматично – в Аврен, Вълчи дол и Ветрино населението рязко се е увеличило като част от модната тенденция „изборен туризъм”. От него обаче плажният пясък скърца между зъбите поне четири години.