Вече знаем кой срещу кого и какво е и е време да видим на практика "за" какво могат да поработят политиците ни

От тази седмица Гърция има още един ден "Охи“. Над 61 процента от съседите казаха "не" на финансовите предложения на кредиторите. Разбира се, веднага след това започнаха преговори за ново споразумение, но то вече е част от икономическите подробности, а за масовата публика ще остане споменът, че

гърците могат да казват "не",

дори когато изборът е между ползата и гордостта им /и кара мнозина от гласувалите да го поставят до първия Ден "Охи", който не спира нахлуването на съюзниците от Оста, но остава в историята като "деня, в който гърците казаха "не" на италианците и Хитлер"/. И у нас имаше опити за референдум. Първо беше по кюстендилски. За разлика от сливите обаче, кметският опит за бетониране на поста не става нито за износ, нито за вътрешна консумация. После беше анонсиран

референдум по дуневски.

В смолянското село Дунево заплашиха да не гласуват изобщо на местните избори наесен, ако дотогава политиците не започнат да изпълняват безкрайните си обещания поне по деветте им най-болни проблема /селяните са ги описали подробно в писмо, досещайки се, че едва ли някой ги помни/. Във Варна почти като референдум вече звучат форумите, посветени на продължаващите градски ремонти. Разделителната предизборна линия вече е ясно очертана. Голяма част от варненци чакат да видят резултат, вече надига глас група твърди фенове на позицията "всичко е прекрасно", докато другата се е фиксирала върху темата за

шок и ужас от шума и праха.

Новата най-обсъждана строителна площадка е от "Черно море" към входа на Морската градина /ако помните, за жълтите й павета също обещаваха, че ще покажат чудеса от издържливост/. Вече е ясно, че няма да има отговорни за това, че предишните обновления бяха скъпи и издържаха малко. Вероятно това е цената, която градът ще трябва да плати за това, че гражданите му рядко реагират навреме. Но, ако може, при новите съотношението да е друго, защото от него ще зависи

кой колко пилци ще преброи в края на октомври.

И ако прахът и шумът могат да бъдат преглътнати в очакване на по-доброто, бизнесът около ремонтираните участъци вече загуби много повече от очакваното. Сега собствениците на заведения настояват за компенсации, което е нормално. Една от общинските идеи е да ги освободи за месец от таксите, които дължат на общината, което обаче не изглежда най-правилният вариант. Защото този, който е обещавал да свърши бързо и качествено една работа, без да има ресурс за това, си има име и номер в Търговския регистър и е редно той

да си плати за забавянето.

Понесени на вълната от съчувствие на гражданите, от сдружението на собствениците решиха тази седмица да поискат намаляване /с 40 процента/ на таксата за тротоарно право и облекчения при зонирането. Вероятно и за това има основания, но като глас на целия град, съветът първо би трябвало да уреди генерално въпроса къде изобщо може да има кръчми по тротоарите. Защото в момента има достатъчно примери как на пешеходците само не им искат такса за преминаване между масите, защото заведението е заело всяка възможна плочка и е оставило място,

колкото да се промъкне сервитьорка

/но не повече от 45 килограма/. През седмицата продължи и залагането колко точно ще са загубите в туризма. С навлизането на сезона в най-натоварената му фаза започнаха да се чуват повече умерени оптимисти. Общата браншова песен обаче е същата от много години и след първите активни месеци на новото ресорно министерство няма особени очаквания нещо в нея да се промени – планове за повече от един сезон напред няма, рекламата е

разнопосочна и за малко пари,

кадрите са оставени да се спасяват сами, нови идеи има, но често са прекалено езкотични, за да дадат плод. Тази седмица, например, беше обявено, че България и Италия ще разработват заедно общи туристически продукти за далечни пазари. В контекста на вече видяното можем да го разчетем като "достатъчно далечни, за да не е реално да привлечем толкова туристи, че да променим статистиката", но едновременно с това "достатъчно легитимни за творчески командировки". Появи се отново и заканата, че ще гоним зле работещите туроператори. И да, познахте - причината са поредните зарязани в чужбина ученици. И да –

чували сте го десетина пъти

след десетината такива случая миналото и по-миналото лято. И да – ако смятате, че е въпрос на седмица–две пак да го чуете, прави сте. Може би затова вече никой не пита какво става с всички останали резервации и клиенти на прегрешилия туроператор, ако наложим планираните жестоки санкции при първото нарушение. Питането защо работи някой, доказано провалил се вече 10-20 пъти пък отдавна е безсмислено, не само в туризма. Много повече проблеми, констатации и актове стоят зад друга идея за санкции – варненската Община най-официално прикани към отговорно поведение около 150 собственици на къщи, които по документи са паметници на културата, а на практика –

естетическа /а често и физическа/ заплаха.

Целта е най-посещаваната част от града да добие нормален туристически вид, като премахне контраста между лъскавите първи етажи и олющените и падащи фасади над тях. Макар че именно заради олющената си част имотите са част от списъка с паметници на културата, който освен всичко друго, носи и освобождаване от данъци. Колкото до наемите за първите етажи – запознати твърдят, че с парите от един сезон целите фасади можели да станат като нови. Ако собствениците не се погрижат за къщите си, Общината може да прибегне до

ремонт срещу ипотека.

Всъщност вариантът съществува отдавна, просто никой досега не е събрал кураж да започне юридически спор при вероятността да се сблъска с тежките родниниски отношения на двайсетина наследници, пръснати из страната и по света. Ако обаче не искаме и центърът на града ни да бъде използван за сомалийски филмов декор, време е някой да се престраши. Не така еднозначно се приема друго решение за ремонт. Тази седмица стана ясно, че част от сумите, постъпили от европейския фонд "Солидарност" за пострадалите от наводненията пред миналата година, ще бъдат дадени за укрепване на носещата конструкция на

колектора над резиденция "Евксиноград".

От една страна, срутването на колектора означава екологична катастрофа. От друга - ако решението на фонда е да помогне на хората, пострадали от водата /и от трупаното години наред управленско безхаберие/, почтено ли е управленците да вземат част от тези пари и да ремонтират друг имот, който е тяхна финансова отговорност? Все пак, опазването на резиденцията е важно – не само като жест към историята, но и защото всяко лято е място, на което се раждат словесни бисери при зачестяващите министерски визити. Тази седмица оттам икономическият министър Лукарски си призна: "Малко сме забравили, че България е на море и има морска столица.

Забравили сме морската икономика

като цяло." Разбира се, съжаленията и намеренията за морския бизнес нямат нищо общо с наближаващите местни избори /защото премиерът обеща, че няма да използва министрите в кампанията, а той винаги изпълнява обещанията си/, но някак спонтанно се получава, че предизборните лета са единственото време, през което властта /независимо от цвета си/ се сеща, че, освен плаж, във Варна има и други работи. А министър Лукарски тази седмица ни зарадва и други откровения – например, че заради гръцкия фалит България започва да изглежда като

остров на стабилност –

финансова и икономическа. Разбира се, никой не е уточнявал в коя част на ска́лата сме се стабилизирали преди, въпреки и независимо от гръцката криза. През това време германски евродепутат успя да ни впише в политикономическата риторика с настояването: "Обяснете на българите откъде накъде ще трябва да плащат, за да може гърците да поддържат начина си на живот". Не е обаче проблем на гърците да ни отговорят.

Отговорът си го дължим ние.

Дължат ни го и тези, които си избираме, за да ни водят към светлото бъдеще. А те засега не реагират особено адекватно. Ако вярваме на световните анализатори, няма и нужда, защото докато светът се е вторачил в Атина, от Китай се задава такова финансово цунами, че гръцката криза ще ни се стори като пикник. Над Европа е надвиснала и друга въпросителна – какво става с търговското споразумение между Евросъюза и Съединенити щати. Защото близо два и половина милиона граждани от цяла Европа вече са се подписали против договора, но това не попречи на 436 от избраниците ни да гласуват поредната стъпка към ратификацията му – препоръки за козметични промени, които да маскират предсоящоно въвеждане на

върховенство на търговските арбитражи

над законите, правителствата и съдилищата на държавите-членки. Което до голяма степен обезмисля издържането на правителствата и евросъюза, който ще стане при-корпоративна гарнитура, в сравнение с която БНСЗ-то в Отечествения фронт ще е като образец за самостоятелност и независимост. През това време у нас беше започнат спор по единствения нерешен проблем в трудовоправните взаимоотношения – работата в събота и неделя. Православната църква и синдикатите се обявиха против. Синодът – защото смятат, че

работенето в събота и неделя пречи

на работника да се посвети Богу и на близките си, а синдикатите – не стана много ясно. Можем да започнем с отмяна на неделните литургии /за да не работи свещеникът/, а синдикатите могат да запълнят освободеното време с реални действия за премахваме на средата, която позволява да има работници, затваряни без вода и тоалетна, пращани на работа без инструктаж и защитни средства и оставяни без заплата месеци наред. Или поне с реакция на смелото изявление на вицепремиерката Меглена Кунева, че заплата от

340 лева не означава бедност.

Доста отрицания чухме през седмицата във Варна. Кандидатът за кмет Данаил Папазов беше вкаран в обяснителен режим, че няма нищо общо с ДПС, но се увлече и се опита да ни убеди още, че Варна никога не е зависела от София при вземането на решения. Реформаторите също обявиха, че нямат нищо общо с ДПС, а както става все по-очевидно - и със СДС. За да се тушира разделянето на местните избори, при поредното си идване във Варна Радан Кънев премести фокуса върху необходимостта от единство на следващия парламентарен вот. А независимият кандидат Чавдар Трифонов обяви идеята си

"Победи без ДПС".

Така вече знаем кой срещу кого и какво е, време е да видим на практика "за" какво могат да поработят политиците ни. Малко остана седмицата във Варна да завърши с две големи добри новини. Едната обаче се оказа доста черен хумор – след всеобщия възторг, че един българин, живеещ зад граница, е готов да дари дома си за благотворителност, стана ясно, че неволно сме станали съучастници в нещо, което според потърпевшия /активист за опазването на Морската градина от строежите/ е упражнение в стил

"знаем къде живеят възрастните ти родители,

знаем, че живеят сами". Затова пък другата добра новина си е истинска – двама полицаи спасиха куче, затворено в жегите в автомобил. При това – без да има зоополиция, но с помощта на загрижени варненци. Други започнаха да изнасят съдове с вода за бездомните животни, за да ги спасят от смърт в горещините. Ако нищо не ви подтиква и вие да оставите паничка вода, поне не ритайте вече поставените...