Ако ни принудят, ще искаме компенсации

"България няма възможност, нито би трябвало да подпомага страни като Гърция, които не са следвали правилата на ЕС". Това заяви в четвъртък вицепремиерът Румяна Бъчварова. Това стана минути след като еврогрупата принципно одобри отпускането на спешен заем за Гърция. "Българската позиция още официално не е заявена и обсъдена, но мисля, че посоката, в която коментираме това, не е позитивна", каза Бъчварова. Позицията ще бъде заявена от премиера, каза още тя.

Час преди това изявление председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова обяви: "Мисля, че министър-председателят и министърът на финансите вече изразиха позиция. Смятам, че парламентът, ако това се наложи, също ще я подкрепи". България не е доволна и е много вероятно да не се съгласи да даде допълнителни средства за Европейския фонд за финансова стабилност, който ще бъде използван в помощ на Гърция. Това, според информирани, е обявил премиерът Борисов пред председателите на ЕК и на ЕС Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск. Във финансовото министерство вече работи експертна група, която е в непрекъсната връзка с Брюксел.

В сряда ЕК обяви, че на България, заедно с останалите осем държави-членки на ЕС, които не са в еврозоната, ще се наложи да участват в спасяването на Гърция. Първоначалната идея на ЕК беше южната ни съседка да получи спешен мостов заем от 13 млрд. евро и това да стане през Европейския фонд за финансова стабилност, обяви Валдис Домбровскис - зам.-председателят на ЕК, който отговаря за еврото. Според финансови експерти вариантите за участие на България са два. Единият е от специалния фонд, в който всяка от 28-те държави от ЕС участва, да се отпусне мостов заем на два транша. България няма възможност да подпомага страни като Гърция, заяви вицепремиерът Румяна Бъчварова (вдясно). Позицията на страната щяла да бъде обявена от премиера Бойко Борисов.

Вторият вариант е страните извън еврозоната да дадат само държавни гаранции за заема. Това означава, че ако Гърция не върне парите, българската част трябва да бъде записана като дефицит в бюджета, за което трябва нарочно решение на парламента. Източниците ни са категорични, че ако на България се наложи да участва, ще постави три условия - гаранции, че средствата ще бъдат възстановени, искане за допълнителни пари по европейските фондове и компенсации за щетите от кризата в Гърция. Експерти твърдят, че реално опасността заемът да не бъде върнат е много малка, защото това е временно мостово финансиране. Атина ще го възстанови с част от парите по новия спасителен пакет, който е за 86 млрд. евро и ще влезе в сила след три месеца.

Финансовите министри на еврозоната се съгласиха в конферентен разговор в четвъртък да отпуснат 7 милиарда евро на Гърция, съобщиха информационните агенции. Заемът ще бъде обявен официално в петък, след като парламентите на страните гласуват спасителния пакет, който премиерът Алексис Ципрас подписа в понеделник. Тогава се очаква той да бъде одобрен от Европейската комисия, но после трябва да получи зелена светлина от всички държави-членки на ЕС. Парите, които са предназначени за плащания през юли, ще бъдат отпуснати от Европейския механизъм за финансова стабилност. Заемът ще помогне на Гърция да внесе 3,5 милиарда по дълга си към Европейската централна банка на 20 юли и ще поддържа страната, докато Ципрас преговаря върху подробностите на тригодишна спасителна програма на стойност 86 млрд. евро.

Великобритания бе най-върлият противник на намерението парите по Европейския механизъм за финансова стабилност да бъдат използвани за подпомагане на държава от еврозоната, в случая Гърция. Според правилата на механизма отпусканите по него заеми трябва да се гарантират от всичките 28 държави-членки на ЕС. В четвъртък сутринта медии се позоваха на източник от Европарламента, според който Лондон имал намерение да наложи вето над заема и по този начин да го блокира. Чехия, Дания и Швеция също били против него. По-късно обаче стана ясно, че Великобритания е омекнала и няма да се противопостави на отпускането на спешния заем, съобщи "ИЮ обзървър". Британската позиция се променила след разговор с шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Лондон получил уверения, че интересите на британските данъкоплатци няма да бъдат засегнати.