Хубавата новина е, че пробите от морската вода тази година показват, че тя навсякъде е по-чиста и можем да пишем червена точка за инвестираното в пречиствателни станции

След гръцкото "oxi" дойде ред тази седмица да мислим ще има ли българско "не"; дъвката на правосъдната реформа съвсем се стричи от опити да й се добавят неприсъщи съставки; във Варна се чудим на същите неща, които ни изненадваха и през зимата, като засега слънцето замъглява погледа и на най-критичните, но вече се долавят отчетливото

"Есента идва"

и дискретният шум от редене на листи. От желанието да се прокарат новите граници между "наши" и "ваши" словесните пейзажи по форумите стават толкова графични, че недоволните успяха да намерят некоректни оттенъци дори в обикновената лилава боя. От тази седмица Варна има още едно шарено място за снимки /и селфита/ - големият надпис VARNA 2017 в Морската градина. Вероятно е излишно уточнението, че това и най-новият повод за критики и недоволства, които стигнаха даже до оттенъка на лилавото, определено като

"прекалено розово" в сексуален контекст.

Факт е, че заради рекламата на Младежката столица на Европа се наложи местенето на част от каменните кресла, с които сме свикнали от десетилетия. Факт е също, че креслата още са там - край градинката до Казиното /а особено недоволните от този факт могат да помислят дали в къщата им през последните трийсетина години нищо не си е сменяло мястото/. Пак там, на входа на Морската градина, през седмицата преместиха протеста си и недоволните от строителството в "Чайка". Този път те донесоха снимки от изграждането на квартала като доказателство, че десетилетия преди модата на комплексите от затворен тип, във Варна на практика са приложили

цялостно планиране при застрояване

/което пък означава, че "петна" за нови строежи не са предвиждани/. Затова и на недоволните им беше трудно на поредната среща с администрацията да приемат обяснението, че когато бъдат построени новите кооперации, ще има повече зелени площи /освен ако новите кооперации не бъдат боядисани в зелено/. През седмицата започна да се вижда краят на епичния ремонт по пешеходната зона. Основните белези са: а/ спряха да пренареждат паветата, б/ започнаха пробите на шадраваните, в/ най-предприемчивите намериха начин да си паркират колите върху новите павета и под новите велосипедни навеси, г/ тенти, маси и столове

заеха сериозна част от ремонтираната зона.

За да не губят форма и поводи за оплакване гражданите, вече има и отново разкопани участъци – в градинката зад Операта и по новите тротоари пред Четвърта гимназия. В многократно déjà-vu се превръщат задръстванията по Аспаруховия мост и все несбъдващото се очакване да сработи системата за пренасочване. Но и поредните нови пейки, потрошени още в нощта след слагането им. Което ще се окаже сравнително малка болка, ако се оправдаят лошите прогнози за бъдещия нов градски стадион. За продажбата на част от терените на новия стадион вече има сключени договори. Какви, с кого, за каква площ

и за колко пари – тайна е.

Гражданите /чрез представителя на Общинския съвет в общото събрание на дружеството/ теоретично имат право на информация. На практика съветниците ги шунтираха, като изпратиха представителя си да погледа какво става на събранието, но без да участва, защото два месеца не успяха да се съберат и да го упълномощят да гласува. Според обещанията на мястото на дупката трябва да се появи стадион за 22 000 зрители. След началото, което навява лоши спомени за Дупката в центъра, очакванията стават все по-скептични. На този фон през седмицата Иван Портних приключи втората си година като кмет. В графата с плюсове той постави оптимизацията на бюджетните разходи, увеличената капиталова програма и новите електронни услуги, а

при минусите остави

административната реформа и обществените поръчки /без които и останалото няма как да потръгне/. Кметската годишнина мина тихо, искания за оставки обаче се чуха в образователния инспекторат. Една партия и едно родителско сдружение поискаха изгонването на
Венцислава Генова заради неправомерни уволнения на директори. Аргументите им се оказаха не съвсем точно прицелени, но пък дадоха ясен знак, че предизборната жега няма да чака да минат горещниците. Официалното обявяване на кандидатурата на Костадин Костадинов – сега лидер на национално движение "Възраждане", влезе в новините главно заради съвпадението с

труса край Калиакра.

Стана ясно още, че "Атака" на Волен Сидеров и "Нова сила" на Антон Сираков са открили своя кандидат за Варна в негово лице. ДСБ очевидно притесняват ГЕРБ, след като лично шефът на предизборния щаб Цветанов отдели ценно телевизионно време, за да обяви, че "много членове на ДСБ в морската столица ще подкрепят кандидата за кмет на ГЕРБ Иван Портних“. Варненските демократи нарекоха казаното "преднамерена манипулация“. Всъщност очевидната мишена е независимия кандидат Чавдар Трифонов /който без особена кампания дишаше във врата на ГЕРБ на извънредните избори/ и явно има

опасения от подобен балотаж

наесен. За БСП стана ясно, че ще се състезава на две писти. След като партийната е резервирана за Борислав Гуцанов, през седмицата по формулата "независим кандидат, издигнат от инициативен комитет" беше представена и Анелия Клисарова, издигната от сдружението "Търсете жената“. На централно ниво партийното ръководство тази седмица продължи с настояването Мая Манолова да е кандидатът за омбудсман. Част от съпартийците й обаче изведнъж си спомниха поддържащата й роля в драмата "Костинбродски бюлетини". Така при богатият апаратен опит в червената партия стават все по-явни опитите напористата дама

да бъде вкарана в глух коловоз

без да й се нанася явна обида. Друга битка – за реформиране на съдебната система, тази седмица стигна ново дъно /без това да спре интезивните изкопни дейности/. Във Варна разплискването беше под формата на плакати с общо заглавие "#ПСИХО десни" /и общо внушение "а вие защо биете малките афроамериканчета"/. Докато всички чакаме реформи и някакво по-читаво правосъдие, във Варна Николай Банев, приватизаторът на "Полимери", изрази недоволство от продажната цена на активите, оцелели след семейното управление. Любопитна част от аргументацията му беше сравнението в продажните цени на подобна земя

в Девня, Ротердам и Хамбург.

За съжаление, не беше отчетена разликата в качеството на приватизаторите в Девня, Ротердам и Хамбург. Конкуренция на обвиненията на Николай Банев тази седмица може да бъде само откровението на Николай Бареков, че е като един Христос, предаден от апостолите. Евродепутатството този път не го класира напред в новините, защото от Брюксел тази седмица се чакаха далеч по-важни сигнали за бъдещето на съюза. Въпреки задълбочаването на евроскептицизма и растящите обвинения, че общият парламент

произвежда главно бюрокрация,

през седмицата председателят му Мартин Шулц обяви нова идея в тази посока. Според него лидерите на страните членки вече не се справят с решаването на основни проблеми и затова е наложително да се създаде европейско правителство, което да регулира данъчната и паричната политика, търговията, имиграцията и климата /а голямата цел очевидно е приемането на лобисткото споразумение за търговия със Съеднините щати чрез заобикаляне на обществената позиция, която навсякъде е "против"/. При подобно правителство далеч по-лесно би минало и настояването страните членки да окажат

финансова помощ на Гърция,

след като Eврокомисия потвърди, че в спешния заем ще трябва да включат не само страните от еврозоната, а и останалите /а до заема се стигна, след като неизбежното ново споразумение с кредиторите се оказа по-лошо от това, на което Атина каза "oxi" и никакви протести вече не могат да го променят/. При първоначалното лансиране на идеята българският премиер обяви, че не му изглежда логично по-бедните да помагат на по-богатите. По време на тазседмичния праламентарен контрол обаче логиката му беше поела в обратната посока, защото правителственото решение е България да "покаже солидарност към Гърция". Речта беше обилно гарнирана с призиви за солидарност и обяснения, че не искаме да се превръщаме в

"гробокопач" на съседите си.

И ако логиката на подобно прехвърляне е позната на тези, които имат спомени от СИВ и лекциите по политикомия, то уверението, че като се включи в заема, страната ни няма да загуби пари, е трудно разгадаемо и за тях. Все пак икономическият виц на седмицата е от родната действителност – проучване обяви София за града с най-ниско ниво на корупция в България. Всъщност проучването е засегнало "отношението на обществото към нивата на корупция" чрез препитване на кого какъв рушвет са му искали и така на върха на класацията са се озовали русенци. На практика това означава, че там най-много хора са се оплакали. Софиянци пък са били най-дискретни,

Варна изобщо я няма в класацията,

но това се дължи на факта, че не сме били включени в анкетата. В раздел "черен хумор" седмичната награда е за дружество "Пресмаркет", което поиска патентните права върху марката "КОЙ", включително и за изписването на латиница. Управител на дружеството е Ирена Кръстева... От коментара на една от обслужващите я юристки - Александра Семерджиева, не става особено ясно какво означава, че има "съвпадение с едноимения хаштаг, но освен че

грешката е забавлително вярна,

тук няма нищо друго интересно.“ Надяваме се поне юридическата фирма да разбира по-добре определението на закона, че регистрацията на марката не дава възможност на притежателя й да забрани на трети лица да я използват при коментари и анализи. И едно странно уволнение имаше тази седмица – премиерът изгони заместник-министъра на туризма Надя Маринова. Аргументът "спи пияна в бар" беше подкрепен от вестникарска снимка на излегната блондинка. Притеснителна е неяснотата дали уволнената изобщо е питана вярно ли е. Още по-притеснителна е липсата на реакция от ресорната й министърка, която явно няма дори съвещателен глас при определянето на заместниците си. Доказателства коя е блондинката,

къде спи и на колко промила е,

няма. Затова озадачават подобна скорост и категоричност на фона на доказано пиянски изцепки на наши държавни мъже по света и у нас, на кръчмарски дуети и други неформални общувания и най-вече – на откровеното премиерско дремане, докато нобеловите лауреати си получаваха наградите. Но поредното замътване на туристическите води е добре дошло, защото наближава времето за отчети и за разпределяне на отговорността за по-слабия сезон извън сушата, кишата и международното положение. Хубавата новина е, че пробите от морската вода тази година показват, че тя навсякъде е по-чиста и можем да пишем червена точка за инвестираното в пречиствателни станции. Сега остават някои подробности, като например виладжиите и кръчмарите на Кабакум да разберат смисъла на забраната да си изливат мръсните води в деретата.