Близо 2,5 милиона българи под чертата на бедността, работници и работодатели се оказаха на едни и същи протести

Жега беше кодът на седмицата, през която започна най-отпускарският месец. Срещу 40-те градуса населението продължава да опитва бира, сладолед и морска вода, в политиката мерките се изчерпаха. Във Варна продължават да се появяват приятни места, които веднага успяват да предизвикат и нечие недоволство. В Парламента, след като поиграха на

сръбско тото при някои избори и гласувания,

депутатите се изпратиха във ваканция с взаимни закани да си предизвикат предсрочни парламентарни избори. Видими реакции срещу това, че вестителите на новия апокалипсис от Ислямска държава наближават границата ни с Турция, няма. Изборът на омбудсман /от когото у нас нищо не зависи/, предизвика повече вълнения от новите цени на тока /от които всички зависим/. В края на работната седмица стана ясно, че икономиката ще трябва да се справя с 38 лева добавка "задължение към обществото", а за битовите абонати цената даже

ще падне с около една десета от процента.

Бизнесът обяви авансово, че вдигането на добавката ще предизвика съкращения и фалити, а във Варна /а и в други градове/ работници и работодатели изненадващо се оказаха на едни и същи протести. Те не предизвикаха никакво мислене в посока как да се раздвижи икономиката - например, със свеждане до санитарния минимум на корупцията и направените с нейна помощ законови подаръци поне в областта на енергетиката. Колкото до намалението за бита, 0,11% не са нещо, което българинът ще забележи на фона на цените на основните стоки, които отново се повишават, така че в средата на годината на едно четиричленно семейство вече са му били необходими

2 248 лева за елементарни нужди.

Под чертата на бедността вече са близо два и половина милиона българи. Въпреки това голямата тема на седмицата беше ще успее ли Михаил Миков да се отърве от вътрешнопартийната конкуренция и да направи Мая Манолова омбудсман за следващите пет години. Той успя, от което няма да има особени ползи нито за червените, нито за целокупния електорат. Той и досега не разчиташе особено на помощ от институцията, която вече десет години нарича "арменския поп", а оглавяването й от човека, който си призна участие в афери като костинбродските бюлетини и номинирането на Пеевски,

окончателно ще я прати в трета глуха.

Не толкова успешна беше седмицата за президента Плевнелиев, който на практика беше бламиран от депутатите. Те съкратиха две трети от предложенията му за референдума, който ще се проведе заедно с местните избори, като пуснаха само електронното гласуване. Вината за провала на гласуването беше хвърлена върху пултовете /които иначе имат добра предварителна индикация за подобни проблеми/. Последвалите обяснения за другите основания на вота бяха още по-плоски и се сведоха до това, че депутатите отказват на суверена си правото на глас, защото с този глас суверенът

ще разбута удобното статукво на депутатите.

Останалото, което парламентаристите свършиха, също не би трябвало да предизвиква възторга на суверена. Преди да излязат във ваканция, депутатите узакониха новата преторианска гвардия зад табелата на НСО. Службата, която трява да отговаря за сигурността на хората във властта, получи нови правомощия – например, да пази "и други лица, свързани с националната сигурност, посегателството спрямо които би подровило, отслабило или създало затруднения на властта в Републиката". Какво точно означава формулировката не е написано никъде.

Преторианците остават военизирани,

но извън структурата на армията, получават полицейски правомощия за арест, разширен арсенал, правото да съхраняват лични данни и индулгенция да посягат на малолетни лица и бременни жени. За сметка на това депутатите дружно отсвириха законопроекта за борба с корупцията по високите етажи. Вероятно това е най-логичният изход, когато дебатите са с участието на авторите, апологетите и мълчаливите съучастници на модела #KОЙ, а един от гласуващите е главният му герой. За сметка на това вече официално имаме довършена реформа – лично премиерът обяви, че с приемането на пенсионните промени България вече е докарала до края една от реформистките си задачи.

Думата "успешно" не беше споменавана

често в анализите – вероятно заради смътните спомени, че процесът се е точил двайсетина години. Скоростта на промените не беше по-различна и във Варна. През седмицата пак сваляха кандидат-самоубиец от перилата на Аспаруховия мост и пак се питахме къде са ограничителите, за които само си говорим. Пак слушахме и обещанията на културния министър Рашидов да се реши проблемът с Дупката в центъра. За разлика от последната предизборна разходка в жегата, липсваше актуалният финансов министър /вероятно защото не е толкова колоритен като Симеон Дянков/, а обещанията Георги Гергов да бъде притиснат в ъгъла с "предложение, на което няма да може да откаже" сега са заменени с

прогнози за европейски пари,

с които ще му бъде платено. Дотогава казусът официално беше обявен за Параграф 22. По подобен начин вероятно ще завърши държавната активност и по друга тема – масираните атаки срещу къмпингуващите. Тази седмица активно недоволни бутикови неправителствени организации предизвикаха нощни проверки, при които на светло излезе неприятната истина, че и проверяващи, и проверявани не са наясно какво правят. Защото у нас отдавна няма нито един истински къмпинг и никой от заетите в бранша не прави нищо, за да се появи място, близко до нормалните разбирания за такъв тип почивка. От друга страна хора, които яростно бранят правото си

да палят огън, където си поискат,

и които даже не знаят, че са се настанили в защитена зона, едва ли са точно природолюбители. Проверките преляха в изобилни коментари в социалните мрежи. Общият тон "ти ли ще ми кажеш какво да правя", не дава особени основания за оптимизъм, че някоя от страните има желание да започне да спазва правилата, дори ако бъдат създадени. Подобно намерение – да осигурят терен и условия за палатки и каравани, заявиха от Аспарухово, но вече може и

да са размислили след станалото на Карантината.

Там тия дни откраднаха фотоволтаичния панел на единствената у нас пътека, по която инвалиди можеха да влязат спокойно в морето. През седмицата продължи и антраксната руска рулетка – оказа се, че въпреки запечатването едно от заведенията, в които откриха спори, е продължило да работи. В десет други откриха антракс и след дезинфекцията, а част от собствениците на свой ред се оплакаха, че въпреки медийния шум не са получили ясни инструкции какво да правят. Единствената хубава новина по темата е, че няма заразени хора, макар че това може и да е признак, че

вече сме развили имунитет

към необичайното в менюто. Поне третото животно, починало в Млада гвардия тази седмица, не стигна до пазара. В града новините бяха по-добри. Правителството реши да подари на Варна още 3 милиона лева, за да се оправи фасадата на Спортната зала, да се санира и да се разделят старото и новото тяло. За издръжката си обаче Дворецът на културата и спорта ще трябва да се грижи сам. Тази седмица стана ясно, че това може да стане с помощта на магазини и ресторант. Предишната версия на това решение не навява особено приятни спомени, за избягване на повторението контролът върху идеята ще трябва да е

наистина, а не като за братовчеди.

През седмицата в центъра на Варна започна да извира вода – на повечето места нарочно, а в района на "Севастопол" – заради авария на новите тръби /за които така и не стана ясно кой ги е полагал, след като ВиК дружеството обяви, че не са те/. Сухите фонтани предизвикаха неистов възторг у децата /докато родители със сериозни физиономии се правеха, че само ги вадят от водата/. Буквално дни след пускането на атракцията за единия - до театъра, вече има искания от граждани да му се сложи работно време до десет вечерта, защото се събират много хора и животни и става шумно и мръсно. Срещу проблемите доста по-ефективно

може да помогне общинската полиция –

например, когато някой си пусне булдога без каишка сред децата /което пък се случва дори когато няма сухи фонтани наблизо/. Обаче някой трябва да повика. Между другото, предстои пускането и на големия фонтан – с музика, осветление и много вода. Дали и за него ще поискат да "затваря" преди градския транспорт? В Общината обаче тази седмица имаха далеч по-сериозни проблеми от работното време на фонтаните. Съветници от транспортната комисия рециклираха приетото преди две години решение градският транспорт във Варна да се обслужва само от общинската фирма,

без да предложат отговор на два въпроса –

какво ще правят с работещите в частните превозвачи и как ще покрият загубите на общинското дружество за последните четири години. Предишният опит завърши с протести на частниците пред Общината и запазване на разпределението – не на последно място, заради невъзможността на общинската фирма физически да покрие линиите. От "Транстриумф" обявиха готовност за протест /което не е здравословно два месеца преди изборите/, а новите коли на общинското дружество още не са достатъчно на брой, за да покрият транспортната схема. Така най-вероятно ще има ново договаряне, защото

електропревозът едва ли е алтернатива.

Иначе двете електрически влакчета в Морската градина, които возят от басейна до Четвърта буна и обратно, са и добра атракция, и добър вариант в жегата, въпреки цената от два лева в едната посока. Ако влакчетата и пътниците станат повече, билетчето може и да поевтинее, а възможността за това не е малка. Административният съд във Варна излезе с първо решение по същество за казуса "коли в Приморския парк" и постанови, че и без всякакви допълнителни кметски заповеди /които да се обжалват в съда/, само въз основа на Закона за движение по пътищата е ясно, че в цялата зона на парка

коли не могат да влизат.

Решението на съда подлежи на обжалване, а вероятно – и на протести. Други недоволни вече заплашиха да излязат на улицата - собственици на заведения, недоволни от планирания ремонт в района на "Севастопол" и хотел "Черно море". Всъщност, предстоящото затваряне на участъка само дръпна тапата и освободи натрупаното недоволство от тротоарното право, дължимите такси, правилата за реклама и изискванията за инвестиции. Което са все правомерни желания. Също като желанието на пешеходците да имат

тротоари без масички и столчета,

без широко разтворени врати и табла с промоции. Недоволство от общински решения имаше тази седмица и в църквата. Митрополит Йоан отиде на крака на съветниците, за да им каже, че новата наредба за погребалната дейност нарушава не само православните канони /незадължителни за всички/, но и законите на държавата /които би трябвало да са задължителни за всички/. Наредбата, която отлежава от доста време, изведнъж се оказа спешна, а зад еквилибристиката между "гробище" и "гробищен парк" не само варненският владика видя достатъчно неясноти, за да зададе въпроса

"Защо е сега тоя зор?"

И защо в бързането пак са пропуснати регулациите, които да попречат на лешоядите в бизнеса да изнудват хората в най-тежките им мигове. Не мина без остри приказки и друго обсъждане в комисиите на съвета – за интегрирането на ромите и за социалните жилища, които да им бъдат построени. Тази седмица недоволството беше във "Възраждане" където е новият адрес на идеята. Искрите, които прехвърчаха, бяха повече от обичайното напоследък – защото следващото, августовско заседание на съвета, най-вероятно ще е последното и е

време за последните залози.

Част от тях вероятно ще съберат недоволни пред вратите на залата. Което ще е поучителен финал за един съвет, който след протестите работи две години повече от очакваното. И може да е добро начало за августовски размисъл /въпреки жегата/, преди да са започнали да ни разказват септемврийските предизборни приказки.