Празникът на Варна! "Един от многото, ще си кажете, поне да беше делничен ден, че да намажем един извънреден почивен, а то събота... В Катедралния храм ще има молебен за здравето и благополучието на всички варненци, но той е за официалните лица. Ние, както всяка събота ще прескочим я на плаж, я на вилата, а вечерта ще почетем някой именик".

Няма лошо. И това е част от празника. И сте прави, че това може да е уикенд като всеки друг. Може, но не и днес. Не и след паметната 2013-а. Не и след като днес вече отбелязваме не просто храмовия празник на най-голямата духовна обител в града, а деня на варненския дух. Този, който беше на площадите през зимата на 2013-а. Този, който вече не иска да търпи коли в Морската, наглеци, паркирали по тротоарите, измекяри, прескачащи от партия в партия само и само да са вечно на власт.

Колкото и да им е неприятно на някои в предизборното лято, но Варна се променя. И тази промяна не е само в хилядите критични коментари в социалните мрежи. Промяната към по-добро, обаче, има една странна особеност - всеки нов булевард, всяка нова детска площадка, всяко засадено цвете и ремонтиран тротоар ни карат да искаме още. Карат ни да прогледнем каква идиотия сме търпяли година след година и как искаме всичко да е наред. Ако може сега и веднага. Е, археолозите още не са открили магическа пръчица при разкопките пред "Св. Николай", нито пък светена вода, с която да поръсим дупките, изпотрошените казани, вандалите и обикновените мърльовци. Важното е обаче да не позволим започналата промяна да спре. Да не пуснем пак политическите нагаждачи, партийните хамелиони, замаскираните зад листи икономически интереси да управляват града.

Няма точна формула, по която да изчислим кои са добрите, а кои лошите. А и в политиката, както и в живота изобщо, нещата рядко са само бели или само черни. Затова всеки сам ще направи своя избор на 25 октомври. Сам ще даде доверието си на този, който, според него, е доказал с дела обещанията си и визията си за града. Единственото важно, даже задължително нещо е да направим този избор и да гласуваме. За да не дадем шанс на тези, които пак надигат глава "да спечелят" Варна с купен вот. Защото схемите са много и ясно се вижда, че вече са в действие: едни ще разчитат на малцинствата, други стягат по 2-ма кандидати и няколко листи, за да разцепват вота в своя полза, трети ще опитат друга от безбройните схеми. Никой обаче не може да купи близо 400 000 варненци. Не и ако всички с право на глас ясно изразят волята си. И тогава октомври ще бъде август.

Денят на Варна, на варненския дух и непримиримост!

Честит празник, варненци!