В момента 100 работещи издържат 78 пенсионери. След 30-ина години съотношението ще стане 100:109

След 55 години населението на България може да се стопи до 4,9 млн. души. Тогава българите ще са едва със 100 000 повече, отколкото през 1920 г., когато страната започва да се възстановява от унищожителните последствия на три войни и две национални катастрофи, след които са й отнети огромни територии, населени с българи. Това е песимистичният сценарий на Националния статистически институт (НСИ) за демографското развитие на България до 2070 г. Прогнозата се основава на допускания, че икономическите и социалните условия у нас ще се влошат, но не включва военни събития като тези от началото на ХХ век.

Реалистичният и оптимистичният сценарий също не са толкова розови. Според най-вероятната прогноза в следващия половин век населението на България ще намалее с над 2 млн. души и ще бъде 5 132 023 души. При най-добрия сценарий през 2070 г. населението ще се свие до 5,5 млн. души. Това означава, че и при най-благоприятните допускания експертите очакват, че всяка година българите ще намаляват с над 30 000 души, колкото в момента живеят в градове като Разград или Дупница.

По-лошата новина е, че намаляването на населението ще е съпроводено от сериозно застаряване, висока смъртност и понижаване на и без това ниската раждаемост. Натрупването на тези негативни фактори, съчетано с продължаващата емиграция на млади хора, ще влоши значително съотношението между хората в трудоспособна и тези в пенсионна възраст. Да не говорим за отлива на инвеститори, които ще насочат средствата си другаде при липсата на работници у нас.

В момента 100 работещи издържат 78 пенсионери. След 30-ина години съотношението ще стане 100:109. Числата показват, че тогава сегашното повишаване на възрастта за пенсия до 65 години ще ни се стори песен.

От друга страна намаляването на работната сила означава липса на достатъчно подготвени кадри, които и сега не стигат. Това поставя под заплаха развитието на икономиката и подобряването на стандарта на живот - единственото, което би стимулирало младите да не напускат страната и да раждат повече деца.

Правителството умува мерки до края на ноември

Правителството ще трябва да предложи на парламента мерки за преодоляване на демографската криза до края на ноември. Това решиха депутатите след дискусия по темата, преди да излязат в лятна ваканция.

Едно от предложенията ще е при приемането на всеки законопроект да се прави оценка за влиянието му върху демографията. Инициативата за това е на социалния министър Ивайло Калфин. Изискването фигурира и в Националната стратегия за демографското развитие за периода 2012-2030 г., но вече четвърта година не се прилага на практика.

БАН също разработва националната стратегия за демографско развитие. Очаква се до края на 2015 г. учените да представят идеите си, които да бъдат обсъдени от Народното събрание.

Също така по време на дебатите в парламента в края на юли БСП поиска ДДС за стоки за бебета да бъде намален от 20 на 5%. Социалистите настояха и за данъчни облекчения за семейства с деца.

От 2015 г. влязоха в сила две преференции за родители. Първата е, че майката или бащата могат да намалят облагаемата си данъчна основа с 200 лв. за едно, с 400 лв. за две и с 600 лв. за три и повече деца. Това ще им намали данъка със символичните 20, 40 или 60 лв.

Другото облекчение е за родители на дете с увреждане, които могат да приспаднат 2000 лв. от облагаемия доход и да платят с 200 лв. по-малко данъци.

Първи сме по смъртност в ЕС

България заема първо място в Европейския съюз в мрачната класация за най-висока смъртност с коефициент 15,1 промила. През 2014 г. у нас са починали 108 952 души. Броят им е с 4607, или с 4,4% повече, отколкото през 2013 г.
Средният показател в ЕС е 9,9 умрели на хиляда живи. Освен у нас, смъртността е значително по-висока от средната само в Латвия и Литва. Най-добри са показателите на Ирландия и Кипър.

В България смъртността е най-висока в областите Видин, Монтана, Враца и Ловеч, а най-ниска - в София, Кърджали, Варна и Благоевград. Данните показват, че в селата смъртността е два пъти по-висока в сравнение с градовете. Причината е, че там живеят предимно възрастни хора, които често нямат достъп до лекарски грижи.
За първи път от 18 години на спад е нараснала детската смъртност. През 2014 г. в страната са починали 517 бебета, преди да навършат 1 година. Детската смъртност е най-ниска в Габрово и Смолян. Най-високите й стойности са в Сливен, Хасково и Силистра.

По раждаемост България изостава от средното ниво в ЕС. През 2014 г. у нас са проплакали 67 585 бебета - с 1007 повече спрямо 2013 г.

Само софиянци ще се увеличават

Единствено населението на София ще се увеличава в следващия половин век. През 2070 г. се очаква в столицата да живеят над 1,6 млн. Души, или с около 275 000 повече от сегашния им брой. Това означава, че около 30% от населението на България ще е съсредоточено в София. Вероятно реалният им дял ще е по-голям, тъй като НСИ отчита само хората, които са регистрирали пред властите, че адресът им е в столицата.

На обратния полюс е област Смолян, чието население ще намалее над 5 пъти - от 110 363 до по-малко от 20 000. Населението на Видин, Габрово, Враца, Кюстендил ще намалее близо три пъти.

Обезлюдяването ще засегне и най-силно развитите икономически региони. В Пловдив и във Варна се очаква населението да намалее с по над 70 000 души, а в Бургас - с 44 000. Старозагорци ще останат със 100 000 по-малко, а русенци - с 85 000.

В Родопите ще останат само старци

Застаряването на населението ще обезлюди планинските региони. Най-тежко ще е положението в Родопите, където населението и сега намалява с бързо темпо. Очакванията са, че в Смолян през 2070 г. на един човек в трудопособна възраст ще се падат по двама възрастни над 65 години.

В Кюстендил броят им ще е почти равен. Картината няма да е много по-розова във Видин, Враца, Благоевград, Габрово и Перник. Възрастовата структура ще е най-благоприятна в Бургас, Пловдив, Варна, Ямбол. Но и в тези области хората в пенсионна възраст ще са над 50% от тези, които могат да работят.

Статистиката показва, че през 2015 г. делът на хората над 65 години е 31% от тези в трудоспособна възраст. Показателят ще се влоши драстично в следващите десетилетия. Според НСИ най-тежко ще е около 2055 г. Тогава населението над 65 години ще е над 58% от това в трудоспособна възраст. След това леко ще се подобри, но ще остане над 50%.

В следващите десетилетия дълголетниците ще стават повече. През 2070 г. се очаква в България да има 2429 столетници. Над две трети от тях ще се жени. Хората над 90 години ще станат над 5 пъти повече. Сега те са около 34 000. Очаква се да достигнат близо 180 000.