От пролетта са въведени 3 категории за хижите

Чужди туристи са напълнили българските планини, вдъхновени от красивите гледки. Над 2000 м вече е обичайно да се чува и чужда реч. Немалко бяха дошли и на танца на Бялото братство в Рила. "Природата ни е страхотна, но не умеем да я използваме пълноценно, така че да привличаме все повече туристи", казва планинският водач Момчил Дамянов. Вече 20 г. води групи по нашите планини, а като алпинист е бил на експедиции в Алпите и Хималаите. Казва, че когато човек види как в други страни развиват планинския туризъм, разбира колко назад сме ние.

Признава обаче, че там имат дългогодишни традиции в този бизнес, докато ние тепърва взимаме техния опит. Вярва, че ще успеем да ги догоним. "Има много неща, които трябва да променим. Не е приятно да заведеш група в планината и да се наложи хората да чакат на опашка пред обща тоалетна, която често е външна. Все още на места има легла с пружини, а чаршафите са стари и захабени, мебелите - също", казва планинският водач. Твърди, че общоприетото схващане за хижа у нас е място, където много хора нощуват евтино в големи стаи и което е предназначено за по-бедни. Персоналът да е малко, а туристите - много. А там, където е евтино, не може да се изисква кой знае какво обслужване и удобства.

Наблюденията му върху реакциите на чужденците, които води из родните планини, са, че французите по-лесно преглъщат малките неудобства. "Не е така обаче с англичаните и германците. Ако в банята няма душ кабина например, това ги прави много нещастни. Не могат да проумеят защо при къпане трябва да се мокри цялото помещение", допълва Момчил. Туристите стават все повече и по-претенциозни. Ако преди години не е имало проблем да пренощуват дори и в по-неподдържана хижа, сега ако не им харесат условията, предпочитали да спят в хотел или селска къща в подножието на планината.

"У нас не е добре дефинирано и понятието хижа. Има разлика между тези, които са в най-високите части на планините и дотам се ходи само пеша, и тези, до които е възможен достъпът с коли по асфалтов път. Ясно е, че битовите условия и инфраструктурата на двете места ще са различни. Тези, които са до шосето, са лоша комбинация между хотел и хижа. Понякога пред тях стават такива задръствания от коли, че е невъзможно преминаването", обяснява водачът.

Признава, че в последните години има доста хижи, които са обновени и условията в тях са много добри. До високопланинските пък често няма изградена инфраструктура като ток и вода, захранват се с генератори, а провизиите се доставят с високопроходима техника, на ръка или с коне. Такива обекти би трябвало да са в друга категория. "Хижата обаче прилича на хижаря си. Ако той е човек с голямо сърце, отдаден на работата си и посреща гости с желание, това може да компенсира неудобствата, да превърне обекта в уютно място и да направи престоя незабравим", допълва Момчил.

Основните хижи в Пирин и Рила, най-предпочитаните планини за туристически преходи, са добре поддържани и потокът от туристи е голям, особено в летните месеци. Цените на нощувките са от 8 до 15 лв. В по-големите хижи се предлага храна, а на други места има кухни, където гостите си приготвят сами ядене. Сред най-посещаваните са хижите "Яворов", "Вихрен", "Бъндерица", "Предел", "Безбог", "Македония". Българският туристически съюз стопанисва 187 хижи с 13 хил. легла. Още около 45 хижи са частни, има и по-малко, които са общинска собственост.

"За последните 6-7 г. ремонтирахме 105 хижи, като още около 50 се нуждаят от обновяване. Най-неподдържани са в района на Средна гора и някои в Родопите", обясни изпълнителният секретар на туристическия съюз Венцислав Удев.

По-тежко е положението с поддържането на заслоните, защото те са на голяма надморска височина, обикновено са в границите на природни или национални паркове и режимът там е по-специален. В ремонтираните хижи имало самостоятелен санитарен възел, всички са с ток, осигуряван от генератори, слънчеви батерии или турбини. "Надяваме се догодина да открием една от най-големите хижи - "Мусала". Тя беше недостроена и изоставена, но сега я довършваме. Освен със собствени приходи ремонтираме обектите и с помощта на общините", допълни Удев. Дава пример със Столична община, която заделя средства за обновяване на обектите на Витоша.

Приетата през май наредба за туристическите хижи и спални определя критериите, според които се категоризират хижите с 1, 2 и 3 еделвайса. Независимо от категорията всички трябва да имат вход с осветено пространство отпред. Задължително е за всички обекти да предлагат чаршафи и завивки и огледала по стаите, а в столовата да има маси, столове и печки. Хижите с 1 и 2 еделвайса може да са с легла с дюшеци, а тези от най-високата категория - с матраци.

За първа категория е допустимо тоалетната да е външна, за втора категория - санитарен възел и баня на етажа, а трета категория трябва да имат баня и тоалетна във всяка стая. Обекти с над 4 легла в стая получават 1 или 2 еделвайса. Според Удев в България има около 20-ина изоставени и занемарени хижи. "В началото на 90-те години 56 обекта бяха актувани като общинска собственост. Няколко след това бяха продадени, а 8 върнати на БТС и вече работят. Останалите са с неясно бъдеще и не функционират", допълни Удев.