Но заради Максуда "интеграторите" ни дължат отговор /и на българи, и на роми/ първо на въпроса "къде са парите"

Седмицата ни донесе дъжд и прогнози за начало на "циганското лято" в средата на август. Правителството пое на война с продавачите по бензиностанциите - вероятно защото са по-малки и по-лесни от рафинериите. Българите продължиха да се изнасят на почивка в Гърция, което няма да се промени и заради задаващите се там избори. А Варна отпразнува Деня на града, като при четенето на коментарите без лично присъствие изглеждаше, че са празнували

два отделни и коренно различни града.

15 август във Варна беше "ужас", "купон", "бедствие" и "уникално преживяване" – според това кой какво беше решил да види. По улиците на града не бяха излизали толкова хора даже през февруари 2013. Поне половината не бяха варненци и непрекъснато пращаха снимки, за да се похвалят къде са. За други обаче блъсканицата се оказа нетърпима. На площада на живо свири симфоничен оркестър, част от публиката обаче определи репертоара като "тежък". На сутринта на Морска гара не беше останала и следа от купона и боклука след него, обаче който беше снимал до късно предната вечер преливащите кошчета, не успя да го забележи. За една вечер Варна изглеждаше

като всеки нормален празнуващ град

по света, макар че не всички успяха да видят 3D шоуто и да си намерят място по заведенията. А и зарята беше много късно, много дълга и много шумна... Основният аргумент защо празникът не е хубаво нещо, е, че фонтаните, цветята и зарята не отварят нови работни места. С което е безсмислено да се спори. Те обаче могат да са първият сменен счупен прозорец, с който да започнат промените, които да доведат и работните места. Ако не помните – още в началото на 80-те американците Джеймс Уилсън и Джордж Келинг разработват теорията за

счупения прозорец в квартала,

който води след себе си още един, втори, и накрая идва разрухата. Канадецът Малкълм Гладуел я развива, а Рудолф Джулиани, като кмет на Ню Йорк, я прилага доста успешно на практика /не на последно място, защото общността подкрепя усилията му ден след ден да се мият едни същи вагони на метрото, например, докато вандалите се откажат/. Сега във Варна фонтанът работи. На някои може би им липсва стария, а градът със сигурност не си е решил проблемите с пускането на шадравана. Но ако сами доброволно продължим се отказваме от празника си, защото не всичко е както трябва,

никога няма да имаме празник.

Иначе имаше и подъръци. Рибарите, например, измъкнаха едно изненадващо обещание лично от министър председателя - че могат да хвърлят въдици в спорната зона на Морска гара. Съвсем фелдфебелски премиерът привика директора на пристанището и го заплаши, че ако не разреши веднага проблемаще бъде пратен лично ще тича и да слага табелите кога може и кога не може да се лови риба. Пълната победа на популизма щеше да е смешна, ако първосигналното погазване на мерките за сигурност не се беше случило пред новооткритата сграда, в която най-сетне бяха събрани

всички служби, осигуряващи сигурността.

Не толкова изненадващо с пари за ремонт на стадиона се сдобиха футболистите от "Черно море". Пак от Варна беше обещано и поредното въздаване на справедливост – този път за тези, които "манипулирали" горивата /иначе казано, всички, заради които имате котлен камък в резервоара на колата, а от ауспуха ви излиза онази половина от менделеевата таблица, която по принцип не се среща в бензина/. Масовите проверки, анонсирани от Варна, бяха обявени като част от борбата срещу контрабандата, а обещанието беше, че "в понеделник" да ни кажат кой е виновен. Една работна седмица след понеделника премиерът все още

обещава на крадците "бомба" в бъдеще време,

а шефът на митниците изплю камъчето, започвайки от цените - рафинериите и търговците предпочитат да печелят сами от високия марж, вместо да свалят цените като колегите си по света. След което премирът обяви война на картела /от което стана ясно кой ще финансира допълнителните разходи по изборите/. Във Варна започнаха и предизборните издънки. Точно на празника върху пристаналия на Морска гара кораб се появи името на Иван Портних /и имаше хора, дори с дипломи за ПР, които сметнаха, че е "много яко"/. Веднага се намери прекият виновник, който не подозирал, че прави нещо лошо, но каквото и да е обяснението - прекален рекламен ентусиазъм, нехудожествена самодейност или първи провокации – версиите са обединени от

безкрайната тъпота на действието

/а липсата на каквато и да е кметска реакция не беше най-адекватният отговор/. Корабният надпис обаче отпуши надпреварата и вече имаме един още по-елементарен опит под формата на "смешно" клипче, по пощенските кутии се появявиха изборно-рекламни листовки, а из социалните мрежи зачестиха разнежващите лични разкази, плавно комбинирани с идеи "какво ще направя, ако стана кмет". При такъв старт след около месец кампанията вероятно ще бие рейтинга на поредния "Биг брадър" /макар пострадали зрители да твърдят, че този път сценарият е надминал и най-евтиния писоарен хумор/. Но пък вече улисани в такива подробности, почти забравихме, че

зареждаме с най-скъпия дизел в Европа

/а за качеството вече стана ясно, че е най-подходящо да помълчим/. Обещанията, че ще зареждаме по-евтино на бензиностанцията /които съвпаднаха с бъркотията около цените на горивата за битово отопление/ дойдоха късно за синдикалистите и през седмицата от КНСБ отново предупредиха, че есента се задава с протести – не само заради цената на тока, но заради изпадащите в несъстоятелност цели сектори. Дотук в синдикалния списък са земеделието, културата и здравеопазването, където в края на годината може да няма пари и за заплати, а очакванията са списъкът да се удължи. Варна ще има

всички основания да подкрепи протестите,

защото според статистиката за последните три месеца средната заплата в областта е намаляла /за разлика от цените/, изпадането ни в класацията продължава и вече сме на пето място в страната по доходи. От което пък става ясно, че почти сме изтървали времето за привличане на инвеститори. Обаче не такива, които могат да изсмучат костен мозък и от арматурно желязо, а отровите да оставят на държавата – да ги утилизира за своя сметка /както стана ясно през седмицата, че ще се случи в "Полимери"/. И определено не такива, след които никнат домати по асфалта. Последният пример е от спортния комплекс в "Младост", където

реколтата е вързала направо на паркинга

на една от големите гордости на публично-частното партньорство на общината и ТИМ, подписано по същото време, по което беше даден и градския стадион. Любопитни факти и идеи имаше през седмицата в туризма. Към 60 недоволни е имало от началото на сезона по цялото Черноморие - поне в приемните на потребителската комисия. Което означава, че или сме станали щастливата Аркадия, или никой вече не вярва в жалбите. Разбрахме също, че докато някои спят за по 12 лева на вечер, други се изтягат за по 57 на сянка през деня. Поне такава цена за плажен чадър посочи като горна граница тази седмица министърът на туризма, и я определи като "абсурдна и нередна". Макар че най-абсурдното е подобно откритие да бъде направено в средата на август. Министърката продължи да развива и идеята си за

безплатни чадъри и шезлонги

през следващия сезон, като в същото време уточни, че цената им вероятно ще зависи от категорията плаж /а как ще осигуряват това концесионерите, така и не стана ясно/. Повече информация даде регионалната министърка – с обещания да има стимули за тези, които предлагат повече безплатни услуги. За поправяне на голямото безумие - две министерства да си делят туризма и плажовете, а крайморските общини да ги няма изобщо в схемата, и дума не стана. Поне Колежът по туризъм най-сетне се сдоби със собствена сграда и няма да повтори ситуацията от миналата учебна година готвачи и сервитьори да я карат на сухи тренировки и занятия в домашната кухня. От тази седмица Варна стана и

град без алкохол по улиците –

кметът забрани пиенето по градинките и пейките. Така вероятно ще отложим деня, в който и северното Черноморие ще заприлича на възпетия в рекламите Слънчев бряг /който почти по нищо не се различава от купонджийските испански острови, например/. На държавно ниво по същия път пое битката с цигарената контрабанда – вече ще е забранено пушачите да носят повече от 40 ръчно свити цигари. Всъщност, и в двата случая лечението е друго. Докато печалбата от контрабанда върви по добре смазаните коридори, а държавната реклама на туризма ни е като на треторазреден курорт от Третия свят, никакви забрани няма да подобрят пейзажа. Още по-големи спорове предизвика опитът във Варна

да се разчисти друг пейзаж –

в Максуда. Година след получаването на предупреждение, тази седмица булдозерите захапаха част от незаконните строежи, вдигнати върху терен, продаден преди 11 години. Жандармерията беше посрещната с камъни и клетви, закани за самозапалване и въпроси как ще гледат децата. По същото време същият въпрос вероятно са си задавали още хиляди /не само варненци/, които често се лишават от едно, за да купят друго и да нямат неплатени сметки, защото са наясно, че ако искат децата им да имат дом, грижата и отговорността за това си е тяхна. През това време сред съборените "къщи" намериха склад за строителни отпадъци, склад за вехтории, склад за сено, а някои обитатели /заработващи кой знае как в града/, просто

се прибраха там, откъдето са дошли...

Съдът в Страсбург беше използван веднага /стана ясно, че и собствениците на терена смятат да си търсят правата там/. Дали обаче не е време адвокатите на гетото да запълнят празнотите в образованието на клиентите си, главно в частта с отговорностите /за да не се чувстваме дискримирани всички останали, които си плащаме данъците и я караме по правилата/. И да им намекнат, че според законите има и такива, според които родители, които не осигуряват добри условия на децата си, подлежат на наказание. Защото

животът в картонена къща на бунището

е далеч от "добри" условия. Тези в социалните домове /без да са прекрасни/, са далеч по-добри, но пък така спират помощите. Което вероятно обяснява защо някои майки отказаха да се качат на микробуса и останаха с децата да спят под дъжда. Другото, което говори много за акцията в Максуда, е събрано в няколко числа – 60 адреса с регистрирани на тях 490 души по постоянен адрес и 520 по настоящ. Което означава над хиляда гласа през октомври. И обяснява както изцепките "под ножа" на напиращи млади кадри като Йордан Павлов /който оттук нататък може да прави политическа кариера само в някоя от периферните "патриотични" организациии, ползвани за коалиционни нужди/, така и много от загрижените "за хората" гласове. Но заради Максуда

"интеграторите" ни дължат отговор

/и на българи, и на роми/ първо на въпроса "къде са парите". А борците с незаконните строежи /не само общинските/ след Максуда трябва да кажат какво ще правим с незаконно построеното в Морската градина, в кварталите, по курортите и по плажовете. Защото фонтанът е красив, но само с един прозорец няма да се отворим към нормалното.