Тази седмица стана ясно, че премиерът Борисов има траен проблем с харесването на Варна, но очевидно работи да го преодолее. Предизборното сравнение този път беше с Двореца на културата и спорта - „без основи и готов да рухне”, преди да бъде подхванат от подходяща ръка, но вече със светло бъдеще.

В парламента антикорупционните закони не минаха,

след като единни срещу тях застанаха идеологическите врагове ДПС и „Атака”. В Европа мигрантите заляха континента. Докато Брюксел мереше кривините на краставиците и се чудеше как да пробута лобистките споразумения за търговия със Северна Америка, арабската пролет /наторявана с американска логистика и финанси/ цъфна, върза, даде плод и сега всичко се изсипва на европейските брегове.

И има даже изненадани.

Колкото до търговските споразумения, тази седмица земеделската комисия в Европарламента отхвърли проектозакона на Европейската комисия, който би дал възможност на отделните държави сами да регулират присъствието на ГМО-организмите на своя територия, независимо от общото европейско решение. Мигрантската тема обаче засега е далеч от Варна, ако не броим прогнозите, че ни чака атака по море /за която не сме по-подготвени от останалите европейци/. Цяла седмица, кой каквото и да казваше, ставаше въпрос за избори. Билбордове, блогове и социални мрежи,

присъединяване към атракции и протести,

подготвяни много преди това и по съвсем друг повод – използва се всичко. ГЕРБ дойде с тежката артилерия. Пред младите активисти Цветан Цветанов натърти, че развитието на Варна и на България е свързано със стабилна Европа. Европа в същото време трескаво търсеше отговори на мигрантската криза. Бойко Борисов на свой ред пак обеща да не въвлича министрите в предизборната кампания. Както и другаде, и във Варна – съгласни с казаното, кимаха министрите - представителна извадка на кабинета /обединени от факта, че са от квотата на мандатоносителя/.

Лошата варненска карма

не можа да се обърне и тази седмица обаче - правителственият "Фалкон" пак не успя да излети, премиерът трябваше да чака на летище Варна правителствения „Еърбъс” и не успя да среже поредната лентичка в Пловдив. Това, което във Варна не чухме от Борисов, беше коментар на

желанието на Кирил Йорданов да кметува за пети път

Самият бивш кмет не успя да напредне много тази седмица – след баналните повторения за преврата срещу него и самоотверженото натоварване с чужда вина, Йорданов инкасира официално разграничаване от страна на АБВ, че няма как да е техен кандидат, а някои медии се заканиха да го отразяват само ако каже нещо ново. Подобно очакване, разбира се, е в сферата на ненаучната фантастика. Но ако все пак е време за предизборни чудеса, Йорданов би могъл да започне с цифри – за имотното състояние на фамилията и източниците на доходи. Както и с преодоляване на изненадата си от ревизионните актове на Агенцията за държавен финансов контрол /за които трябва да поговорят и прокуратурата, която се разсея за

нарушения за близо 65 милиона лева,

както и сегашният кмет, който не пожела пълна ревизия на Общината/. След много драми със събиране на багажа пред вратата на общата къща, реформаторите тази седмица приключиха с обща регистрация за изборите. Това би трябвало да сложи край на варненските идеи за бягане в различни писти, предпочитаният от ДСБ Чавдар Трифонов трябва да стане общ реформаторски кандидат за кмет, а анонсираните от двете партии листи - да се редуцират до една. Вероятно от неудобство нямаше много напомняния, че лично Лукарски два пъти обяви във Варна съгласие с Янко Станев да подкрепят Портних. Така се очертава вероятността в коалицията във Варна да фигурира СДС, а в бюлетините –

поредната формация на Янко Станев

Докато наследниците на синята идея още си подреждат къщата, други кандидати вече „усвоиха” наличните поводи за поява. Недоволните от "Изгрев” за пореден път протестираха, че уж живеят в квартал на Варна, а нямат път, ток, вода и канал. Правилно ориентирани, че преди избори имат по-голям шанс, те блокираха за кратко движението, но получиха само двама кандидати за съветници, дошли да се покажат, и обещание да ги предвидят в следващия период за еврофинансиране /който ще се формира обаче под натиска на мигрантската криза/. Гражданският протест срещу поведението на ромите от Максуда, настанени в социалното общежитие привлече вниманието на друг кандидат за кмет, но патосът там спадна след като ромите получиха срок за изнасяне от общежитието. От

всички протести, организирани през седмицата,

най-слабо посетен се оказа този срещу цената на бензина – не повече от 20 души дойдоха на сборния пункт /и нито един кандидат за изборите/. Заложени бяха обаче основите на следващи недоволства, след като хлебарите обявиха през седмицата, че въпреки ниските цени на пшеницата хлябът ще поскъпне с около 10 процента – заради високите цени на тока. Във Варна производителите на закуски обмислят и друг вариант – мини-банички, за да не вдигат цените. Обяснението с тока важи за цялата индустрия, от друга страна обаче любители на цифрите вече извадиха малко статистика –

цената на хляба и закуските се вдигна

по-сериозно преди три години /след това имаше „леки” поскъпвания с по 10 - 20 стотинки/. Преди три години обаче цената на тон пшеница беше към 500 лева, сега е 290 и дори с новите социалноотговорни добавки към тока откъм потребителска страна ново поскъпване не изглежда логично. Но би могло да стане, ако в цената на тока се калкулира и новият заем от 650 милиона евро, който държавата иска да вземе, за да плати на американските тецове. Двете „Марици” вече ни тежат с около 900 милиона лева. Ако заемът закъснее, дългът ще стане още по-голям, а покрай вълненията да го изпревари със заема държавата удобно забрави чия е отговорността изобщо да имаме тоя дълг. Но във Варна можем да сме спокойни –

чака ни тексаско бъдеще,

след като по време на скучния парламентарен контрол премиерът хвърли истинска енергийна бомба - започва добив на газ в нашата акватория на Черно море. После стана ясно, че първо трябва да намерят къде точно е, така че тексаското ни бъдеще се оказа не толкова близко. Американското присъствие обаче се очертава далеч по-сигурно след изявленията на командващия Шести флот, че американските военни имат за цел да присъстват почти постоянно в Черно море /което е възможно, защото срокът на пребиваване на един кораб е определен според международните правила, но никъде не е записано, че този, който си тръгва, не може да се размине на Босфора с този, които идва да го смени/. Очевидната мотивация е миграционната вълна, която от тази седмица

има покъртителния си фотообраз –

удавеното тригодишно сирийско дете, изхвърлено на турски плаж. Имаше много спорове трябваше ли да видим снимката – спор доста странен, защото е част от света ни. Опитите за вменяване на задължителна колективна вина на всички гледащи обаче имат вече обратен ефект. Защото подредените на хартия европейски ценности нямат шанс срещу вълната, която ги залива – Старият континент просто няма физическата и икономическата възможност да приеме всички, тръгнали насам. Възможно е обаче от другия край на света да спре износа на „пролет” с военна логистика, което е най-сигурният начин да спрат и миграционните вълни към „хубавите” държави. Европейският въпрос /не само на седмицата/ беше как най-добре да се справим с мигрантите. Британската рецепта е

„дайте им работа”,

но и след последните решения на съюза за разпределяне на идващите, Великобритания трудно приема нови бежанци. Официален Вашингтон обещава подслон на „няколко хиляди души” от Сирия, а иначе миграционната цедка става все по-ситна. Проспериращите държави от Персийския залив продължават да имат квота 0 за бежанци, държат границите си затворени и дискутират разгорещено точно колко трябва да е забулена една жена-шофьор, за да не бъде извлечена от колата си и наказана за разминаване с морала. Колкото до чужденците – приемат се само тези с добре проверени документи, които подлежат на екстрадиране във всеки момент. ООН се опитва

да се справи с писане на резолюции,

но простите закони на физиката и логиката не подлежат на обжалване – ако един механизъм се натовари прекалено много, спира. Ако част от товара се включи в работата – продължава. А ако процесът на лутане в търсене на решения продължи, в Европа скоро ще има цяло поколение деца, родени в лагери, които не са виждали родителите си да работят и не са влизали в училище. Палестина е показателен пример как продължава историята... С началото на септември през тази седмица училищната тема също се завърна в новините у нас. Синдикатите обявиха, че учебната година ще започне с около 5 на сто млади преподаватели в класните стаи, което е логично, защото от десет учили педагогика

работа като учител започвал един

Пак през седмицата частното образование получи право на държавна субсидия. Което, поради правилото, че парите вървят с ученика, може и да е нормално. Обаче като се сетим как заради правилото, че парите вървят с пациента, в момента имаме най-много частни болници на глава от населението, а от здравеопазването са останали само вицовете... Родители поне се похвалиха, че вече не е невъзможно да намериш тетрадки без героините на нашето време /учебниците, от друга страна, продължават да са пълни с изненадващи „откровения”/, но радостта от първия учебен ден бързо

изчезва под касовите бележки

Все по-сериозно перо се оказват ученическите униформи, а пострадали се оплакват, че във Варна са от най-скъпите. Целта им беше да има повече дисциплина в училище, засега обаче ризите и саката служат само като база за социологическо проучване има ли разлика в предпочитаните цигари и бири според учебното заведение. За което плащането към 200 лева годишно е скъпо. Факт е, че по света има места, където родителите вероятно плащат и по 2 000. Но пък на изхода от там зад дипломата няма знания за 20.