За разлика от шефа, работникът не носи наказателна отговорност за укрити осигуровки

Най-малко 100 работодатели отиват на прокурор. Укриването на здравни и социални осигуровки в големи размери вече се наказва със затвор. След промените данъчни служители звънят по телефона или се срещат лично с работници, за да ги питат дали бившият или настоящият им шеф ги осигурява на по-малко от реалната заплата. По този начин вече са събрани доказателства за поне 100 работодатели, които ще бъдат изпратени на прокуратурата. По време на проверките са разпитани 3 хиляди служители.

"Съвсем не изненадващо, голяма част от тези хора потвърждават, че са работили на по-големи заплати от осигуряването, готови са да сътрудничат, писмено, на данъчните власти", коментира говорителят на НАП Росен Бъчваров.

Хората, с които приходната агенция избира да се свърже, са предимно с вноски на минималния праг за длъжността. Другата група са хора на 4 часов работен ден, зад който често се маскират всъщност 8 часа труд.

"Всеки в последните години пробваше как да излъже държавата, крайно време е държавата да въведе строги мерки и правила", заяви Валери Апостолов от КТ "Подкрепа". За първите 6 месеца на годината от осигуровки в Осигурителния институт са влезли 115 милиона лева повече от предвиденото, включително и заради по-строгите наказания.
За разлика от шефа, работникът не носи наказателна отговорност за укрити осигуровки. От 2015 г. укриването на здравни и социални осигуровки се криминализира. Според новите текстове в Наказателния кодекс, ако размерът на укритите вноски за пенсия или здраве е над 3000 лв., наказанието е до 5 години затвор и глоба до 2000 лв. Ако укритата сума е над 12 000 лв., виновният се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години и конфискация на имуществото му или на част от него.

В началото на следващия месец се очаква синдикат "Подкрепа" да внесе предложение за затвор и при неизплатени заплати. Данните на Инспекцията по труда показват, че за тази година 303 предприятия все още бавят 16 и половина милиона лева.