Преди изборите големите партии пак промениха спешно правилата, опитвайки се да играят за служебна победа

Работната седмица за Варна завърши със среща на инфраструктурните министри, на която ни обещаха /пак/ да имаме магистрала "Хемус". Учениците тръгнаха на училище, обещаха им /отново/ спортни зали и здравословна храна. Здрави млади мъже продължиха да громят хотели и да бият полицаи из Европа, докато над три и половина милиона избягали от войните чакат чудо в бежанските лагери в Ливан и Турция. Разговорите за пътната инфраструктура, проведени край Варна, минаха като Среща на върха, посветена на пътното развитие. Като новина беше лансирана работата със Световната банка, която ще завърши с електронна система за пътни такси /надяваме се, по-добра от електронното билетче в София/. Обявените приоритети на кабинета са "Хемус", "Черно море" и "Калотина", като

"Хемус" е най-приоритетната магистрала,

защото "без нея Варна и Северна България няма да са това, което заслужават да бъдат", натърти премиерът седмица преди официалното начало на предизборната кампания. На 15-ти под канонада от клишета в тържествените речи и в социалните мрежи започна новата учебна година. От вълненията преди това стана ясно, че влизането на първолака в желаното училище е по-трудно от записването в университет, поради което вече имало и "частни уроци за първи клас"... Няма обаче уроци за тези, които подреждат системата, защото в нея все така няма млади учители, а "частното" съпътства деца и родители чак до получаване на дипломата. Във Варна тази учебна година започна с ремонтирани сгради и с напомнянето, че е незаконно родителите да се бъркат за обзавеждане. Голямата тема, подадена централно в деня на празника, се оказаха

храната и спортът на учениците.

Здравният министър откри за себе си продажбата на енергийни напитки и други вредности в училищата и пое на поход, като поиска автоматите за бързи закуски да бъдат изхвърлени от коридорите, а на "лошите" храни да им се сложи данък. Всъщност нямаше ли вече кампания /и заповеди/ за здравословното хранене около и в училище? И сега, като има повече часове по физическо в програмата, ще има ли и повече салони, басейни и площадки? И ако ще спираме вредните храни за тялото, какво ще правим с вредностите за ума, които продължава да продуцира образователната система? Как точно ще се мери вредността на храните, за да й сложат "светофар" в зелено, жълто или червено, не е казано. А

и нямаше ли вече стандарт

"Стара планина", от който се вдигнаха оборотите на избрани фирми - поне докато разликата във вкуса не изчезна? По-лесното решение с "вредностите" е да спре агресивната им реклама сред децата /но вариантът може би не е приемлив за загрижените/. Във Варна през седмицата се активизираха ремонтите. Няма да е лошо властта в града вече да започне и да предупреждава по подходящ начин, преди да започне работата. Първо бяха новите плочки по тротоара пред банката на "Владислав" - обозначенията откъде да минат пешеходците се появиха няколко дни след началото на ремонта /макар че не липсваха и граждани, които държаха да минат по шосето, дори когато имаше пътека за тях/. Администрацията обаче настъпа здраво мотиката с ремонта по "Осми Приморски полк". Броени дни след озадачаващото отваряне на бегло закърпения участък, пак започна ремонт - без предварителна информация. Единственото хубаво е, че поне в този участък минаващите видяха от първия ден на затварянето техника и

повече от трима работници в целия участък.

Многото дни, през които на други парчета от ремонтираните булеварди нямаше буквално никого, бяха обяснени с пренасочване на техниката. Дали обаче някой от стратезите на това решение, когато има пари и майстор, за да си ремонтира само спалнята, разбива заедно с нея и банята, и кухнята? Очевидна е предизборната основа на желанието да се свърши много работа на много места, но пък една добре свършена работа тежи повече от няколко недоправени. Отново преди избори общината обяви и обществена поръчка за синята зона, макар че преди четири години именно тя беше един от предизборните скандали. Тазгодишният щеше да е под мотото "2%" и нямаше да е само варненски, но идеята на финансовото министерство да разреши на общините да събират до две на сто данък над държавния десятък, бързо отиде в кошчето /или във фризера/. Може би това беше на властовото

разбиране за децентрализация,

за каквато говорим от 25 години? Идеята на общините всъщност беше част от сега събираните данъци да остават в местните бюджети, но пари явно трудно се връщат /особено ако си държавна администрация и вече си ги разпределил за години напред/. Коментарите под новината с двата процента съдържаха много въпроси по същество /за които би трябвало да се сетят авансово вносителите/, много от липсващите отговори и някои доста по-разумни предложения за местно финансиране. Което би трябвало да подскаже нещо на финансовия министър... Следващата идея за спасяване на бюджета от тази седмица е лотарията с касови бележки, която ще кара потребителите да си искат бончетата /и ще изкарва оборотите на светло/. Следват задължително подаване на електронните фактури в реално време към НАП и хвърковати чети от данъчни, които ще реагират на сигнали на граждани. Отсега можем да прогнозираме, че отрядите за бързо реагиране бързо ще се ориентират къде да са бързи и къде – не, а

из фиска ще има повсеместен ВИП Брадър

/на същия принцип като телевизионния – излагат се няколко позастарели величия, разнообразени с актуална фрийк знаменитост, докато играчите работят на спокойствие/. Най-големият юридически шедьовър на седмицата обаче е онова нещо с дълго име, което ще накара всички работодатели с данъчен кредит да се прокълнат, че са купили инвентар за над 700 лева, който би могъл да се ползва и на работа, и вкъщи. В предложението да се правят отчисления при ползването на таблет, например, за "лични нужди", няма нито един сериозен аргумент, а за очакваните резултати е сигурно, че ще са силно отрицателни, защото ще глътнат повече пари за прилагане и контрол, отколкото ще вкарат в хазната. Изненадващо тихо е в туристическия сектор на кабинета, отчете се само трудовата инспекция – с намерени работници без договор при всяка осма проверка по морските курорти. И с констатацията, че работниците съдействат

след като ги уволнят или ги излъжат

с парите. След постепенното намаляване на работещите "на черно" през последните сезони, сега резултатът е по-лош, отколкото през миналата година. Обяснения се търсят в слабия сезон, в кризата... А може би и в това, че правоприлагането е бавна и лишена от логика машина? Същото важи и за изборните закони. Преди изборите големите партии пак промениха спешно правилата, като се опитаха да играят за служебна победа, прекарвайки през ЦИК решението да има един жребий за тях и друг – за местните. Върховният административен съд все пак отмени заиграването със закона. Забраниха и анонимките срещу опонентите. Същите анонимки, които тази седмица от Варна Меглена Кунева обяви за стожер на гражданското присъствие в борбата с корупцията. Аргументът й беше, че не може българите да подават анонимни сигнали до ОЛАФ, но не и до българските институции. От друга страна от ОЛАФ от време на време идват резултати, а при нас все

още действа "МВР ентъртейнмънт".

В същото време ЦИК няма яснота какво ще стане, ако българите се активизират да гласуват и времето не стигне. Във Варна и съставните общини, например, ще се гласува с 3 + 1 бюлетини, като за референдума ще се минава и през отделна тъмна стаичка. От избирателната комисия вече са проверили, че това означава около три минути на човек /ако е бърз/. Вече са ясни и формациите, тръгнали към местната власт - 27 партии, 2 коалиции, 11 инициативни комитета и 5 местни коалиции. Листи със съветници са заявили 33 формации. Желаещите да издигнат кмет са 17 /след като една регистрация беше заличена/, а реално се очаква да са 10-12. Кандидатите за властта, особено сред формациите, които издигат съветници, намаляват при всеки вот. Дали новината е добра /повече реализъм в самопреценката/ или лоша /капитулация пред големите/? И дали през 2015-та от Варна ще тръгне

поредната мода в политиката –

Сдружението на собствениците, наемателите и работещите в Салтанат директно си избра кмет, който да лобира по конкретния им проблем и го оформи като договореност. Данаил Папазов прие подкрепата, по-трудната му задача ще е да намери баланса между тезите "за" и "против" колите в Морската градина, които стоят зад казуса на сдружението от Салтанат. В БСП вътрешните конфликти надигнаха капака на тенджерата, която кипи отдавна – първо софийските шефове получиха протест от градското ръководство срещу подкрепата за десния кандидат Неделчо Михайлов за кмет на "Владиславово", а после – обяснения, че това е само компроматна анонимка. Което и да e вярно, партията инкасира черни точки в лош момент. Амбициозно обявилият се за "кметЪТ на Варна" Кирил Йорданов започна с мъгляви изявления, че видни фигури на други партии се присламчват към него, сочените за фаворит ГЕРБ обаче прицелват атаките си в Чавдар Трифонов. Коалицията зад него се разшири, седесарите бяха поканени да се присъединят с уговорката, че няма място за "хора, които са били в ДПС и в продължение на 15 години са олицетворявали

модела на управление на Варна".

"Янко Станев не може да наруши скрепеното на национално ниво единство на Реформаторския блок", коментира Радан Кънев. За гласовете във Варна обаче това може и да не се окаже точно така. Повечето кандидати за местните избори внимателно заобикалят темата за мигрантите, /а тези, които по устав трябва да имат определена позиция, никак не помагат с риториката си/. Проблемът /а и самите мигранти/ обаче скоро ще са тук. На държавно ниво от седмицата остава ситуацията, в която Бойко Борисов надмина себе си, докато даваше разяснения защо е "пуснал" руски самолети над страната. И главнокомадващият не се ли казваше Плевнелиев? Вече от Варна премиерът Борисов обяви, че страната ни е "готова за предизвикателството". Което беше твърде смело, доколкото никой в Европа не е наясно

какво точно е предизвикателството,

а готовността се вижда всеки ден в новините. Там през седмицата видяхме и двата протеста на Европа. Единият - под лозунга "Ислямът е смъртта на Европа!", другият – с искания "Отворете границите". И този път истината няма как да е по средата, защото просто е другаде. Сигурното е едно – ще има още много загинали, повечето ще са невинни като онова тригодишно сирийско момче /което светът вече забрави/, а тези, които са най-отговорни за смъртта на невинните, ще ни убеждават /всеки на езика на своя бог/, че поне царството небесно е тяхно. Докато на земята ситуацията става все по-нелогична. В една или друга държава нахлуват големи групи здрави мъже с аргумента, че са бежанци /и не искат да го доказват, защото е обидно/. Часове, след като са настанени безплатно някъде, съсипват мястото с викове "Свобода".

Свобода от какво –

от реда на обикновените местни граждани, сред които и мюсюлмани? Анализатори, които изучават исляма от години, се опитват да кажат това, което политиците все още не искат да чуят - Европа вече е променена от присъстващите мюсюлмани и то главно от тези, които не желаят да се интегрират, защото така повелява религията им. В името на политкоректността някои стигнаха до призиви да се позволи на мюсюлманите и тук да правораздават според шариата. Където са вписани правни положения като полигамия или многоженство, раджм или убиване на блудница с камъни /като блудница е всяко изнасилено момиче/, джихад или религиозно военно дело... На този фон забулването и правилното биене на жените просто са подробност. Разбира се, много подобни варварски норми могат да се извадят и от Библията. Да сте чували обаче през последните десетилетия някой да е настоявал да ги прилага като част от правната система? Все по-трудно ще бъде да се защитава и тезата, че ислямът е мирна религия, а тръгналите по прекия пък към рая с девиците /заедно с много невинни минувачи/ са изключение. Така че

предефинирането на правилата

за живот в общ дом вече е закъсняло и повтарянето на безнадеждно остарели фрази само трупа още камъни на изхода от тунела, в който сме. През това време в палатковите лагери в Турция и Ливан към три и половина милиона души, наистина избягали от войната, чакат своето чудо. Те не скандират за правата си и не се бият с полицията, защото са заети с ежедневното си оцеляване. Не получават и особено внимание, помощ или съчувствие. Палестина е показателен пример какво се случва, когато това продължи дълго. Макар че в момента те са истинските жертви, служат предимно за легитимиране на здравите момчета, които вече развяват знамето на Ислямска държава в Европа. И като стока – каналджиите вече са бизнесмени, само за половин година и само по нашите граници в "професията" има ръст от 70 процента, а и европейските данни са подобни. И ако спирането на войната е прекалено нереалистично /а то всъщност е напълно нереалистично/, къде са идеите как жертвите на войната да не стават жертви и на търговия? В момента тези въпроси изглеждат далеч от нас, но трябва поне да знаем кой ще им отговаря от наше име. Не са обаче много хората, които си задават и по-близки до ума питания - кого и защо да изберат след месец. И помнят ли кого и защо са избирали преди четири години? Защото от 51 съветници, които получиха гласовете на варненци през 2011-та, само 29 завършват мандата си, а за колизиите около кметския пост още свидетелстват камъните пред Общината. Ще трупаме ли още или ще си намерим друг път?