Преподавателите засичат драстична липса на знания по редица учебни дисциплини

Студенти и преподаватели от Софийския университет се разминават драстично в оценките си за това доколко младежите са овладели тънкостите на българския език в средното образование. Докато студентите масово смятат подготовката си за отлична и много добра, техните учители се оплакват, че им липсват базови знания. Това показва проучване на Департамента за информация и усъвършенстване на учители към СУ. Изследването е ръководено от проф. д-р Росица Пенкова и е направено сред студентите от първи курс миналата година.

На въпроса как оценявате подготовката си по български език, получена в училище, 41% от първокурсниците посочват отговора "много добра". Цели 32% пък смятат, че подготовката им е "отлична". 16% от запитаните се самоопределят с "добро" ниво на познания по български, 7% - със "задоволително", и само 4% признават, че владеят слабо родния език.

2/3 от участвалите в изследването смятат, че обучението им по български е било ориентирано предимно към усвояване на граматичната система на езика, 44% - към осъществяване на успешна комуникация, и 32% - към усвояване на нова лексика.

На фона на високата самооценка мнението на преподавателите идва като шок - те констатират масово неусвоен минимум от знания по различни учебни дисциплини, с които ученикът трябва да продължи обучението си по избраната специалност. Другият извод на учителите е, че владеенето на българския език не е никак задоволително, както и че студентите не умеят да боравят с книги. "Връзката между средното и висшето образование се къса още в 4-ти клас", коментира зам.-ректорът на СУ Милена Стефанова. По думите й някои от приетите във вуза студенти допускат грешки дори при изписването на собствените си имена, други изобщо не могат да пишат съчинения.

Интересно е, че въпреки надценяването на собствените си знания студентите настояват да изучават български език и в университета. 27% искат да има задължителна подготовка по български език в рамките на изучаваната от тях бакалавърска програма, а 25% - да се предлага надграждащ курс спрямо изученото в средното училище по български език. Само 36% от участвалите в проучването отговарят, че в момента учат български по време на бакалавърското си обучение.

Разминавания в оценките се наблюдават и при познанията по чужд език. Всеки трети студент смята, че подготовката му по първия чужд език, получена в училище, е много добра, а всеки четвърти - че е отлична. 25% са на мнение, че имат добри познания, а 9% - слаби. По втория чужд език самооценката спада - тук 19% се смятат за отлично подготвени, а 21% - за много добри във владеенето на въпросния език. Преподавателите отново опровергават учениците си - според тях младежите не владеят на добро ниво езици, дори не умеят да четат чужда литература, което е и бариера пред студентската мобилност, финансирана от европейските програми.

64% от първокурсниците в СУ ще учат чужд език по време на бакалавърското си обучение, показват резултатите от изследването на ДИУУ. Почти половината от анкетираните смятат, че трябва да има задължителна подготовка по първия чужд език в университета, а 22% - и по втория чужд език. 66% казват, че трябва да се набляга на уменията за развиване на успешна комуникация на изучавания език, а 45% - да се използват нови технологии, включително дистанционни форми, при езиковото обучение.