Седмицата предложи още мигранти и идеи за "горещи точки", официално начало на кампания, започнала преди месеци, патриотични празниции, минали в задръстванията по пътя към почивката и обратно. От Варна финансовият министър Горанов обяви, че за следващата година бюджетната философия ще е "устойчив растеж", който ще се постигне с баланс между инвестициите в хора и пътища. За този бюджет е ясно, че по Коледа ще има добавки за пенсионерите,

но само за най-бедните.

Осмислянето на финансовите идеи предстои, защото изказването се падна на слабо време – след дългите почивни дни и преди кампанията за местните избори. Четирите дни ваканция /иначе посветени на Независимостта/ бяха отбелязани с обичайните големи задръствания по магистралите и с пътуващите, които продължават да се изненадват, че когато всички тръгнат по едно и също време в една и съща посока, пътят се оказва тесен. От друга страна, във Варна в Деня на Независимостта имаше състезание кой от предизборните щабове ще даде пръв знаме на минаващите и така много варненци се сдобиха с националния флаг. Съчетанието от

наближаващи избори и изтичащи срокове

върна в новините темата за изселените от Максуда. Докато администрацията подготвяше изнасянето им от общинския приют /където бяха настанени с условието "за един месец"/, ромите обявиха, че дават две седмици срок на властта да намери къде ще ги настани. Особено изобретателен в заканите беше Ридван Сали /не стана ясно дали заличаването му от листите за съветници има нещо общо с прекомерната му активност по кауза, подхваната от неправилния край/. Междувременно от социалния отдел на Общината съобщиха, че са предлагали работа на настанените в приюта, но им отказали, защото "не искали

да работят за 400 лева".

Недоволни имаше и от предложението да прекарат зимата в общинската почивна база "Баба Алено" до Златни пясъци – защото е далеч от града. Работната седмица все пак завърши с изнасянето на ромите в базата и с обещанието на общината да осигури транспорт за ходещите на училище деца. На фона на неспособността да се справяме с вътрешните си проблеми от този вид, внезапно през седмицата дойде идеята на Меглена Кунева да поискаме да сме "гореща точка“ при разпределянето на мигрантите. Тъй като ехото от идеята отекна достатъчно силно, веднага започна и трескаво търсене на обяснения кой къде се е загубил –

в превода или в прекомерните амбиции.

Но докато сакралният въпрос "кой е виновен" получи отговор, Ангела Меркел се възползва от /не/очаквания подарък и заяви - щом сами искате, Европа няма нищо против. Вероятно авторите на идеята виждат "горещата точка" като поток от милиони евро за усвояване. За останалите остава съжителството с хора, които и след "интегрирането" си продължават да настояват, че ислямът е единствената религия /с всички произтичащи последици/. На този фон официалната църква за пореден път успя да скочи върху мотиката и с двата крака, като започна позицията си по мигрантската криза с призива да спрем да ги приемаме, вместо с въпроса, който правителствата отдавна трябваше да поставят –

къде са християните от зоните на миграция

и как съдбата им се вписва в толерантността, за която настояват мюсюлманите, идващи оттам. Темата обаче е срамежливо подминавана през последните години, макар светът отдавна да е измислил определение на това, което им се случи – геноцид. Евросъюзът тази седмица беше зает с друг въпрос – за квотите. Има идея всяка държава да може да откаже до две трети от наложената й квота мигранти, стига да е в състояние да плати по 6 500 евро на всеки отказан човек. Иначе казано, богатите ще могат да се откупят, докато бедните стават още по-бедни поради мигрантския натиск. И докато държавата ни се опитва да се справи с общите опасности от очакваната лавина /и щетите от личните амбиции на някои бъбривци/, по места започна предизборната битка. Във Варна

интересът към местната власт е намалял,

ако съдим по броя на кандидатите – 10 за кмет и по- малко от 900 за съветници. Надеждата е да няма тенденция към спад и в избирателната активност /която преди две години едва мина 25-те процента/. Няколко от кандидатите за кмет се окичиха с табелата "независим", макар че по закон такъв е само издигнатият чрез инициативен комитет /един във Варна/. В ГЕРБ и ДСБ имаше вътрешнопартийни кипежи около подреждането на листите, има и вече напуснали. СДС успя в последния момент да си

намери партийна ракета–носител

с регистрация в избирателната комисия, за да има своя листа /която Янко Станев оглавява, въпреки собственото му признание, че "най-добрата политическа позиция е да не се явявам на избори"/. БСП залага все повече на гражданските квоти през годините и сега вече не само подкрепя кмет, издигнат от инициативен комитет, но и листите са пълни с нови привърженици на лявата идея. Дели си ги с АБВ /където любопитното присъствие е е адвокатът Балачев, спечелил делото на действащия кмет от ГЕРБ срещу бившия му партиен началник Павел Димитров/. Изнедадващо не регистрираха листа за съветници от "Нашият град" – заради собствено проучване, че няма да успеят да вкарат достатъчно хора,

за да диктуват решения.

И тъй като бизнес връзката с кръга около "Химипорт“ /ТИМ/ е пряка, въпросите веднага тръгват в две посоки – плановете за присъствието в икономиката на Варна и бъдещето на проточилите се проекти за Крайбрежната алея и градския стадион. В самите листи има любопитни имена от бизнеса в града, както и още по-изненадващо осребряване на протестните участия на някои варненци. Част от най-гласовитите "против" сега са част от листите на тези, срещу които викаха. Вероятно късата памет, когато чакаш лична изгода, е удобна и обяснима. Късата памет, когато от избора ти зависи дали ще живееш по-добре, обаче е

необяснима и престъпно нелогична.

И ако достатъчно хора посегнат към листите, хомогенизирали бивши противници и изхабени модели, то камъните от грамадата пред общината ще трябва да ги хвърляме по собствените си глави. В дните преди официалното начало на кампанията Варна беше спирка и на един нов опит на КНСБ - да събере претендентите за кметския пост и да ги накара да изслушат гражданите. На практика дойдоха двама от кандидатите, а гражданите някак пак се озоваха в ролята на слушащи. Единственото поучително в дългата среща беше репликата на Кирил Йорданов "сега вече мога да говоря", когато темата стигна до гоненето на инвеститори от общината по "негово" време.

Защо го чуваме чак сега,

е въпрос, който следва да си зададат всички, изкушени от мили спомени. И също във Варна бившият президент Първанов откри, че местните избори имат смисъл при развито местно самоуправление... Мантрата е стара точно колкото и демокрацията ни. Най-характерното за нея е, че се експлоатира интензивно от излезлите в опозиция, които, когато са на власт, раждат идеи като вдигане на данъците с още два процента /в името на децентрализацията/. След отпадането на този вариант и този път от децентрализацията и укрепването на местното самоуправление пак остана само

влизането в гръб на големите общини –

с избираеми районни кметове, но без районни бюджети. Допълнителен "бонус" е продължаващото разграничаване на "София" и "други" – според статистиката в столицата вземат с 37 процента над средната заплата за страната, а възнагражденията растат в пъти по-бързо, отколкото в другите региони. Така че ние можем да продължаваме да си говорим за децентрализация... Месец преди вота вече са ясни няколко факта. Тези избори ще са два пъти по-скъпи от предишните през 2011. Причината не е само в гласуването "2 в 1" с референдума, но и в свалената граница за избор на кмет от 350 на 100 души. За варненския избирателен район това означава, че ще се печатат бюлетини за кмет за 62 села повече. Ясно е и друго – още преди старта ГЕРБ води с 11 кмета, защото в 11 села

кандитатите за поста са единствените

регистрирани и всички са издигнати от тях. Покрай предизборните вълнения у нас не обърнахме много внимание на вота в Гърция, където СИРИЗА спечели, а трета сила са ултрасите от "Златна зора", които вдигнаха процента си спрямо януари. Коментарите у нас бяха предимно около това как е възможно гърците да дадат гласа си два пъти на една и съща партия, след като тя им е докарала дългове и безработица /но сравненията с някои наши действия форумната маса отхвърля решително/. Но и извън сравненията с Гърция имахме достатъчно поводи за размисъл доколко сме наясно с връзката

политика – избори - икономика.

Тази седмица избраните от нас депутати се заеха с уреждането на данъците за земите. Идеята им е инвеститорите "клас А" да не плащат такса, когато променят предназначението на земеделски земи, което в местните условия означава просто продължение на почина "да застроим, каквото е останало". Успоредно с това хазната ще се попълва с пари, които ще дойдат от собствениците на малки ниви и селски градини. От началото на следващата година всички те ще дължат данък. На практика хора, които гледат чушки и домати за салата и царевица за кокошките в селския си двор, вече ще плащат не само данък за сградата и имота, но

отделно данък за градинката

си. Данък ще дължат и собствениците на земи извън населените места, които не са ги регистрирали в земеделските служби - с презумпцията, че не променят предназначението на земеделската земя не защото не искат да я ползват като неземеделска, а защото искат да крият данъци /на което Големият брат казваше "престъпмисъл"/. Така много хора ще бъдат принудени да продадат имотите си близо да град или село. Купувачите едва ли ще са случайни /и вероятно ще са много благодарни на законотворците/. Които удобно не забелязват, че втора година най-големият външен инвеститор у нас са българските емигранти. Финансовият министър успя да задържи вниманието и върху училищната тема даже след първия учебен ден – като обяви, че обещаното увеличение на учителските заплати

ще се случи друг път,

а допълнителните 20 милиона лева ще се разпределят като бонуси. Ще ги получат хора, за които твърдим, че им даваме най-милото си, за да го изучат, а според статистиката работят какво ли не допълнително. Данните са, че всеки втори от мъжете учители и всяка трета жена учителка изкарват пари извън образователната система. Останалите вероятно са тези, които преподават частни уроци и така са част от сивата икономика, срещу която тия дни започна правителствен кръстоносен поход. И при него властта удобно не чу гласовете на реално заетите да изкарват пари, макар че на среща във Варна те го формулираха в прав текст - лостовете за

борба със сенчестия сектор

са изцяло в ръцете на държавата, която преди да подгони сивата икономика, трябва да се справи с контрабандата, източването на ДДС и неплащането на акциз. На поредна атака бяха подложени и учениците, на които вече със закон е забранено да ползват мобилни телефони в час /явно таблетите и смартфоните още не стигнали до вниманието на законодателя/. Всъщност, съсредоточаването върху урока, а не върху чата с приятели е презумпцията, с която децата отиват на училище. Вкарването на това положение в закон е публично признание за безсилието на държавата да измисли образователна система, която е достатъчно адекватна на времето и технологиите. А спазването на закона от страна на учениците зависи не от написаното, а

от личния пример на възрастните

/поради което оптимисти за прилагането няма/. Но пък докато върви препирнята доколко е свещено правото да чатиш в час и дали телефонът не може да се ползва и образователно, по-леко се промушват други промени в образователния закон – като тази министърът на образованието да одобрява неограничен брой учебници и помагала за всеки клас и предмет /което означава, че вместо скромните три в момента, ще има неограничен брой жадуващи одобрение и готови да благодарят за него/. Продължение през седмицата получи и темата за плажните концесии. Цяло лято от туристическото министерство разказваха, че

искат, могат и настояват

те да отдават плажовете на концесия /което е по-разумният вариант/. От регионалното министерство мълчаха до края на сезона, когато във Варна Лиляна Павлова обяви, че най-вероятно пак те ще концесионират и през следващото лято. Не защото много искат, а защото в ресорното ведомство нямали законодателна готовност да предложат промените. На което министър Ангелкова отговори тази седмица, като обяви поръчка / на стойност 42 хиляди лева и срок на изпълнение 15 дни/ за "Разработване и изготвяне на правна рамка и проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма във връзка с прехвърляне на дейностите по отдаване под наем и концесии на морските плажове". Иначе казано –

някой да им напише предложение

с мотиви за прехвърляне на концесиите. Краткият срок подсказва, че предложение вероятно вече има, сега се търси вратичка как като бонус да усвоят допълнително пари. Разбира се, ако бяхме "нормална" държава, след излизането на обявата работодателят на туристическия министър щеше просто да смени целия правен отдел /и министъра/ и да провери за колко време следващите ще успеят да свършат част от пряката си работа. Тия дни дойде и официално потвърждение, че ремонт на Аспаруховия мост ще има – толкова, колкото можем да финансираме, уточни шефът на пътната агенция.

За повдигане пари няма,

иначе казано – и след ремонта на моста навътре в канала /където се планира развитие на пристанището/ по-големи кораби от досегашните пак няма да могат да влизат. Тясната специализация в ресорните министерства и агенции и мисленето на парче ще поднесат неприятна изненада на следващите тесни специалисти, когато дойде ред на развитие на пристанището. За Варна това означава орязване на голяма част от потенциала на града. Поне след ремонта на моста ще има мрежи, та да стане по-трудно решението за раздята със земните блага.