Има много талантливи момчета и момичета, които спират да тренират и спортуват изобщо, заради големите амбиции на родителите си

Ежедневно срещаме родители ,които ни говорят за своите деца с фантастичните им възможности. Според тях детето им е талантливо и всеки ден им се струва,че то “губи времето си” тренирайки по футболните терени.

Да бъдеш амбициозен и обективен ,когато гледаш детето си,не е нищо странно. Между другото, наблюдавайки през годините, забелязваме, че има много талантливи момчета и момичета ,които спират да тренират и спортуват изобщо ,заради големите амбиции на родителите си.

Как да станеш родител на футболист,как да овладееш емоциите си докато го гледаш и кои са правилата в отношенията между вас ,вашето дете ,треньора и отбора ,за който се състезава.

Съвсем сигурно е, че този текст е истинско упътване за родители, които желаят детето им да спортува. Всичко написано по-надолу са препоръки, по-скоро психологически, относно как да постъпваш в дадени ситуации, които са важни за развитието на почти всички спортисти, дори и футболисти в най-ранна възраст, макар и това да е само игра, пише sport033.com цитиран от ditsport.com.

1. Подкрепяйте детето си: Да не мислим само за смисъла на парите. Учените са доказали, че по-голяма част от децата, тренират заради забавлението. Те не мечтаят да играят в Реал или Барселона, когато са на 10, така както го правят някой от родителите им. Най-важното е децата да изпитват удоволствие от играта, пък тогава радост и забава ще настъпи и у вас, родителите! Всеки родител трябва да се опита да разбере, че ако плати екипировката и месечната такса, не означава, че владее играта. Играта владеят футболистите!

2. На време заведете младото футболистче на тренировки и мачове. Не само заради спазването на дисциплина, точност и сериозно поведение по време на тренировката. Тя не започва със стъпването на тревата, а с влизане в съблекалнята, поне 15 минути преди излизането на терена. В отборните спортове - съблекалнята, преди и след мача, в много случаи може да бъде по-полезна за научаване на нещата от живота, а понякога и по-забавна от самия мач.

3. Уважавай мястото в съблекалнята: Това е място, където право да влизат имат треньора и разбира се играчите.

4. Подкрепяйте треньора и го оставете да си върши работата. Ако го критикувате пред очите на детето ви ,делото ви е контра продуктивно. Има една стара иронична поговорка ,която описва отношенията между треньора и родителя, “Естествено ,че разбирам повече от треньора ,защото аз съм от родителите на децата.” .Треньора е ръководител и е отговорен за решенията ,които са взети в най-добър интерес на отбора като едно цяло. Родителят не е нужно да се съгласява с треньора ,но трябва да разбира и уважава решенията му,заради неговата роля.

5. Използване на правилото - 24 часа. 24-часовото много важно правило, функционира по следния начин: Ако имате нещо да разговаряте с треньора, изчакайте 24часа след случката. Междувременно ще видите перспективата, така както я вижда той. С течение на времето, в постъпките се елиминират много аргументи. Футболът е емоционална игра, заради това е най-добре да се успокоят страстите преди разговор с треньора. Разговаряйте като двама възрастни.

6. Возене в колата: Това може да бъде допирна точка между младия играч и неговия родител. Когато след мача седнете в колата , не го засипвайте с въпроси. Заведете го на обяд или вкусна вечеря. Не критикувайте детето за играта му или пък тази на съотборниците му. Оставете го то да говори. Ако искате нещо да попитате, направете го , само ако е в настроение. Карайки към вкъщи, понякога може да бъде много емоционално, това усещане увеличава и емоциите от изминалия мач.

7. Футболът е спортна игра ,която изисква умения и смелост. Бъдете търпеливи подтиквайте децата да се забавляват , но да дават всичко от себе си. На някои деца им е нужно повече време, за да се научат ,както когато се учат да карат колело, но накрая всички го карат по един и същ начин.

8. Не бъдете с хронометър. Има много случаи ,в които родители от трибуните засичат игралното време на детето си. Те следят повече него, от колкото играта на целия отбор. Щастливи са когато тяхното дете вкара гол, но не ги интересува, когато голът е на някой от съотборниците му. Най-голямата лекция в отборните спортове е да научим , как отборната работа може да направи разлика. Отборната разлика на родителите е също толкова важна, колкото тази на децата им.

9. Отсъжданията. Ако това да бъдеш съдия е толкова просто, всеки щеше да е съдия, но очевидно не може. Колкото повече се оспорват решенията на реферите, толкова се намаляват симпатиите им към вашия отбор. Съдиите чуват почти всичко. Съдиите, поне повечето от тях, на мачовете си дават всичко от себе си, но правят грешки, също както треньорите и футболистите. Ако се ядосвате по трибуните, на първо място това вреди на детето ви, а също и на вас. Старайте се да бъдете за пример на детето си и не трябва да ви е все тая за поведението ви.

10. Родителите трябва да разберат и да уважават отборната работа, и трябва да знаят ,че всеки отбор има играчи , които са по-добри от останалите. Крайният резултат изисква работа от всички в отбора, без значение дали е вратар или резерва. Всеки, колкото и да е добър, в отборните спортове не може да постигне успех без съотборниците си.

11. Родителите трябва да разберат, че футболистите са тези, които играят. Ако някой от играчите е постоянно разсеян или чака сигнал от трибуните, той губи контакта с треньора и съотборниците, а това нарушава дадените му указания.

12. Не предлагайте пари на детето си, като стимул за вкарани голове. Страстта и любовта към футбола не се учи или купува. Учете децата си да се борят по време на мача.

13. Ако можете подарявайте и купувайте вече използвана екипировка на децата си, особено в ранната им възраст. На вашите деца не са им нужни нови обувки, каквито имат Меси и Роналдо, без значение в кое ниво на футбола са. Новите обувки няма да ги направят по-добри футболисти.

14. Гледайте това което се случва на терена, а не това което пише на таблото. Колкото и да са важни резултатите и класирането, по-важна е играта на отбора. Накрая най-важно е детето да заобича футбола и да играе с желание и страст. Това е тяхната игра, нека те я играят!

15. Подтиквайте децата да ходят на училище и да учат. Гордейте се с успехите им в училището и на терена, защото футболистът трябва да е подготвен за най-лошото, но и да се надява на най-доброто. Ако футболното развитие не върви добре, трябва да има и образование!!!