Властта обаче имаше други проблеми тази седмица – главно с "разработките" на Волен Сидеров по сигнал на агенция ЕМК /"един мъж ни каза"/

Седмицата завършва със заглавия "Убиха мигрант на българската граница" в европейските медии /като в констатацията има и доза облекчение, че "не е у нас"/. У нас словесната вакханалия започна още преди да е заглъхнало ехото от изстрела. Пак през седмицата част от тежката артилерия на Холивуд обясни колко добре се работи в България. От това също произтече драма. Предизборната кампания навлезе в остра фаза, като първи /както обикновено/ беше Волен Сидеров. Във Варна

опитът за скандал беше алкохолен,

но рецептата на коктейла се обърка. Останалото е без промяна през последния четвърт век – много бъдеще време в речите на кандидатите, предизборни ремонти и електорално раздвоение дали улиците и тротоарите този път ще са по-трайни от априлския сняг или пак ще е както обикновено. От Варна тази седмица Веселина Михалкова излезе с идеята в училище да има час по театър. Поне половината реакции бяха "горките деца и без това са толкова натоварени" /а може би трябваше да започне с идея за семеен час за култура/. Основният аргумент на актрисата е, че е недопустимо да има абитуриент, който да не е гледал поне един спектакъл /макар че професорите от НАТФИЗ се оплакват, че не само ги има, но и ходят да кандидатстват за артисти/. Ако има съмнения за идеята, те са по-скоро, че

нищо епизодично не дава траен резултат.

Тази седмица варненски учителки, ходили на обучение във Финландия, показаха снимки. В кабинета по музика в обикновено училище на средноголям град имаше закачени 22 китари... У нас през седмицата беше подновен и спорът за новите учебни планове по литература - с поредните идеи как програмата да се осъвремени, но нищо да не отпадне. Най-простото решение още чака да го открият – в училище учещите да се научат да задават въпроси и да харесват ученето и четенето. После сами ще прочетат и "Майце си", и "Хамлет", че и други книги, за които авторите на плановете може и да не са чували. Защото

най-скъпата стока в близкото бъдеще

ще е образованието. Тази седмица ни го каза физикът Теодоси Теодосиев, но всъщност го вече сме го виждали - всеки път, когато инвеститори идват, откриват, че нямаме достатъчно грамотни работници и си отиват. Властта обаче имаше други проблеми тази седмица – главно с "разработките" на Волен Сидеров по сигнал на агенция ЕМК /"един мъж ни каза"/. Може би е време колегите му с повече здрав разум да поразсъждават дали да не извадят едрото и дребното хулиганство

извън защитата на депутатската карта.

Гневните изблици обаче се оказаха добра завеса и тревожните за депутатския имунитет не можаха да се разтревожат за статистиката, че на прага на бедността живеят вече над 46 на сто от българите. За една година увеличението е с 5.5 процента. И не е ясно как предизборните обещания могат да променят нещо поне след десетичната запетая, след като започват с разкази за европейски пари и свършват с данъчни, инфраструктурни, културни и социални обещания в кръга на ненаучната фантастика. Което докара едно варненско семейство до обещанието, че

ще гласува за онзи кандидат,

който отреже двата опасни клона, с които те, спазвайки правилата, не са успели да справят през последната половин година. Единственото им условие е клоните да паднат преди изборната дата. 25 октомври е очевидната цел и на уличните ремонти, при които пак не успяхме да си спестим разкопаването на току-що закопани участъци. Обясненията и подробностите вече са без значение, когато са на фона на новия изкоп, появил се на същото място, където е бил и преди няколко месеца. Въпреки всичко обаче върви високоскоростно изграждане на високоскоростното трасе, видяхме /най-сетне/ и

нощни ремонти по улиците,

но чак като останаха броени дни до изборите и заваля дъжд. Като част от нормалния градски живот Зоокътът организира рожден ден на трите си лъвчета, Факултетът по фармация получи новата си сграда, глобените заради едно от най-дразнещите нарушения – неправилно паркиране, станаха 1176 от началото на годината. 302 фиша са за спиране в Морската градина, което е едно добро начало. Въпреки добрите новини, разговорите все повече се въртят около изборите.
Тази седмица Кирил Йорданов оповести убеждението си, че ще отиде на балотаж, докато Цветан Цветанов реши точно сега да

се извини за голямата грешка на ГЕРБ

на предишните редовни избори - подкрепата им за Йорданов. Но тъй като много им се искало да спечелят във Варна... /което поражда въпроси за това от кого, как и защо е зависело спечелването тъкмо по тоз и начин, но никой вече не разчита сериозно на отговори/. Митинговите откровения на Цветанов обаче бяха приети като отвличаща маневра заради обвиненията, че именно управляващите стоят зад удара срещу кандидата на реформаторите. Трифонов беше атакуван с условната присъда, получена преди 8 години, защото е карал пил. Реакцията му вероятно е изненадала авторите –Трифонов просто призна, че

написаното е вярно и му служи за поука.

През последните години, поне във Варна, не е имало толкова адекватна реакция, което вероятно ще донесе повече плюсове, отколкото минуси от атаката. Поради съвпаденията на място и време на публикуване, не само реформаторите имаха съмнения откъде идва тя. А след като лично Борисов коментира варненския предизборен скандал и го превърна в национална новина, вече е съвсем очевидно от к ого се притеснява ГЕРБ във Варна. Явно очаквания за балотаж Портних-Трифонов има не само в реформаторския щаб. В ГЕРБ едва ли са били доволни, че точно сега стана ясно как отново

няма пари за пътя Варна – Бургас

/и няма да има поне още пет години/. Затова пък в кампанията влезе Варненското златно съкровище, показано в Брюксел. Хубавото е, че за посетителите на изложбата предизборните ни страсти са без значение, а добрите спомени ще им останат. За вътрешна консумация остана лошият вкус, че Борисов представи своя кандидат като "кмета на Варна". Което далеч не беше всичко от него за седмицата –научихме, че е взел куп важни решения, само за да се докаже като добър американски партньор, а за американския бизнес "полагаме огромни усилия, толерираме го, дори когато не е много за толериране. Когато са направени договори, които

дори ме е срам да ги чета,

ние ги толерираме ". Темата беше продължена с напътствия и към руснаците да се срамуват от отношението си към нас и "да слушат по-внимателно какво съм казал". А ако не се сещате кои са толерираните американски инвестиции у нас, най-сериозните са двата ТЕЦ-а "Марица 1" и "Марица 3". Същите, заради които работодателските организации у нас поискаха от Европа да обяви условията, които сме им осигурили, за неправомерна финансовата помощ. Тя е около 333 милиона лева годишно и ще се увеличава, ако някой не се осмели да сложи край, вместо само да се "срамува". Но очевидно няма да е скоро, защото след първите реакции недоволните от работодателските структури започнаха да спорят чия е била идеята

да се вика, че царят е гол.

През седмицата продължи и рекламната кампания в полза на търговското споразумение със Съединените щати. В негова полза за пореден път се изказа външният ни министър Даниел Митов. Според него враговете искат да подкопаят трансатлантическата връзка, която трябва да се заздравява, а споразумението е важна част от процеса /очевидно важен за някои от нас като слънцето и въздуха за всяко живо същество/. В центъра на мишената обаче тази седмица беше вътрешното министерство. Първо министър Бъчварова поиска още 21 милиона лева за ведомството си, в което очевидно малко неща са както трябва. После на среща на полицията, ДАНС и главния прокурор директно си призна, че МВР

не може да се справи с търговията с гласове.

Накрая се стигна и до неизбежния при този натиск граничен инцидент с мигранти. При съотношение на силите трима служители на МВР и 54 нарушители на държавната граница този път се стигна до стрелба. Елементарна справка с основните закони на държавата показва, че служителите на МВР са пратени на границата с оръжие именно за да не влизат нарушители. Когато обаче дойде време за обясняване на ситуацията, за пореден път получихме потвърждение, че властта има огромен проблем в комуникацията с обществото - иначе казано, в критични ситуации властта оставя обясненията на хора, които не умеят да представят ясно дори ситуации, в които

няма място за спор.

Ако имаше, по-лесно би било да пратим на границата мажоретки –
по-декоративни са. Тогава обаче цялата държава ще заприлича на филмовия декор, на чийто фон холивудски звезди рекламираха бизнеса си, а покрай него – и страната ни. Антонио Бандерас, Салма Хайек, Силвестър Сталоун, Джейсън Стейтъм, Ейдриън Броуди и още продуценти и режисьори - влиятелни, макар и неизвестни на широката публика, на практика рекламират България безплатно. Предимно като мястото, където се намират София, киноцентърът и добрите професионалисти, които са им помогнали да си свършат работата и биха помогнали и на други, но все пак ни рекламират. Туристическото министерство обаче прибърза да го нарече "реклама на страната като

дестинация за кино туризъм“,

което отприщи страстите. А единственото важно е, че се чува "България", при това звездите произнасят името правилно и с добро чувство. Разбира се, рекламата се появява при подновяването на дискусията за данъчните и други облекчения за чуждите кинопроизводители у нас, но от една страна, склонните да правят подаръци под масата, са хора, които се влияят от друг тип аргументи, а цената на участващите в рекламата, ако трябваше да им платим, със сигурност щеше да изяде бюджета не само на туристическото министерство. А там ще имат нужда от много пари за много реклама, защото не само се потвърждава спадът в сектора,

а се оформят тенденции.

Засега на масата са само предложенията за промени в закона за Черноморието, чиято крайна цел е първо да прехвърли плажовете под шапката на туризма, а после да отговори на въпроса как държавата да получава повече пари от отдаването на плажовете, като в същото време туристите се радват на много и евтини /или безплатни/ услуги, а наемателите и концесионерите печелят толкова, че има логика да работят. Всъщност, на подобна задача с три /и повече/ неизвестни ще трябва да отговарят и всички, които се борят за влизане в местната власт. Десетина дни преди вота обаче не сме чули много конкретни отговори.