Избрани Новини
Хляб, мляко и месо без данък "вредни храни"
ЕК погна Дания за "мазния" налог
Няма да има данък "вредни храни" върху основни за българина продукти като хляба и хлебните изделия, млечните (сирене, кашкавал) и месото. Същото важи и за положително въздействащите върху здравето сокове и нектари от плодове, за продукти с високо съдържание на плодове и какао, за чая, конфитюра и пчелния мед.
Това става ясно от Концепцията на данъка за обществено здраве, която ще представят днес спортният министър Красен Кралев и здравният му колега д-р Петър Москов.
Предвижда се данък върху четири основни групи храни. В първата са тези със съдържание на частично хидрогенирано растително масло, във втората - продукти с високо съдържание на сол, като снаксове и чипс, в третата са храни и напитки, съдържащи кофеин или таурин, и накрая - продукти с високо съдържание на захар и подсладители.
Данъкът ще е по подобие на акцизите. Разчетите показват, че точно по този финансов път българите ще започнат да консумират по-малко нездравословна храна, което ще подобри здравния им статус и ще се намалят разходите за здравеопазване.
Финансовата тежест на данъка ще се поеме от потребителя (т.е. той е косвен данък), който съвсем умишлено посяга към вредните храни и така съзнателно негативно въздейства на здравето си. А мярката "не е под формата на ДДС, защото той се прилага при всяка сделка по веригата производител - потребител и това води до по-голям брой задължени лица", пише още в концепцията.
Приходите ще се събират от НАП в отделна сметка и директно ще отиват в бюджета за здравеопазване.
Очаква те да са между 138 млн. лв. и 400 млн. лв. годишно. А за да не търпят загуби или риск от освобождаване на свои служители, работодателите просто могат да започнат да предлагат продукти, чиито вредни съставки са в допустимите норми, а не над тях, както е в момента.
С данъка се очаква да се обърне и тревожната тенденция, че всеки пети ученик между 6 и 19 г., а при първолаците - всеки трети, са със свръхтегло, както съобщи в първия учебен ден спортният министър Красен Кралев. Затова се въвежда и трети час по физическо.
Европейската комисия стартира процедура срещу Дания заради съмнение, че въведеният през 2011 г. "мазен" данък върху храни с над 2- 3% наситени мазнини в тях може да се смята за непозволена държавна помощ. "Мазният" данък бе въведен от предишното дясноцентристко правителство, за да промотира здравословното хранене, и влезе в сила от октомври 2011 г. Данъкът бе наложен върху месо, млечни продукти, масла и други храни, съдържащи повече от 2-3% наситени мазнини. Мнението на комисията е, че всички продукти с наситени мазнини е трябвало да се облагат с налога, а не да има определен праг, над който да се случва това. Ако разследването на ЕК докаже непозволената помощ, правителството на Дания ще трябва да събере този налог и от останалите производители на стоки с наситени мазнини.
Новото лявоцентристко правителство отмени налога през 2013 година, признавайки, че има административни пречки да го прилага.